Определение № 2951 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение10.10.2023 г.докладчик Майя Русева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1425/25.11.22 по г.д.№.1514/22 на АС София.

Определението е окончателно

Председател:

Членове:

1.

2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Н.- К. срещу решение №.1425/25.11.22 по г.д.№.1514/22 на АС София в частта, с която е потвърдено реш.№.260540/10.02.22 по г.д.№10809/20 на СГС в частта му за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за сумата над 45000лв. до 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 3.06.20, със съответно произнасяне по разноските. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, на база събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че: на 3.06.20г. е настъпило ПТП - водачът на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№...., застрахован по ГО в ЗАД“ДаллБог: Живот и Здраве“, движейки се по [улица], загубва контрол върху управлението, излиза извън пътното платно и се преобръща; в резултат на това ищцата, пътник в автомобила, е претърпяла травматични увреждания - контузия с подкожен кръвоизлив в дясна челна област и дясна теменна област на главата; счупване на втори поясен прешлен-закрито; счупване на дясната ключица-закрито; счупване на горния край на лявата раменна кост- закрито; извършени са й три операции - на 5.06.20 - напълване на втори поясен прешлен с вертеброцимент, на 9.06.20-открито наместване и фиксация на ключицата с метална пластина, винтове и тел; на 23.02.21-изваждане на металните импланти от ключицата /счупването на горния край на раменната кост е с голяма сложност, защото в малка анатомична област са налице две счупвания - на хирургичната шийка на раменната кост и на големия туберкул на тази кост/; провеждано е болнично и домашно амбулаторно лечение, съответно общо 10 дни и около 4-5 месеца; не може да се даде отговори на въпроса какви ще бъдат последиците от трите фрактури, защото ищцата не се е явила за личен преглед при вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, и без такъв не може да се направи заключение за сегашното й здравословно състояние; тя би могла да търпи болки с оглед характера, вида и местоположението на счупването както следва: с оглед травмата на горния край на раменната става - болки до 1г. от ПТП; с оглед травмата на ключицата - до 1г. от ПТП; при влажно и студено време, при по- продължително ходене и стоене права - болки в кръста до 2-3г. след ПТП; при по-голямо натоварване на двата горни крайника в областта на горната ключица и лява раменна става - до 2-2,5г. след ПТП. Търпените болки са били с много голям интензитет първите 9-10дни, с голям интензитет - около месец, с умерен интензитет - около 6м., след което интензитетът е намалявал до 1г. след ПТП. В периода на възстановяване за В.П. се грижела сестра й, тъй като не можела да се обслужва самостоятелно - помагала й да се храни, да ходи до тоалетна, поставяла й инжекции в корема за разреждане на кръвта; имала е болки в онзи период и към момента; получила е стрес, ходила е на психолог, три месеца не излизала от къщи, а след това я водили на рехабилитатор; има ограничения на движенията, не може да си вдига ръцете високо; има болки в кръста. При преценката за размера на дължимото обезщетение съдът се е позовал на постановките на ППВС 4/68. Като е съобразил вида и характера на травмата, описана по-горе, възрастта на ищцата /52г./, вида и интензитета на търпените болки и страдания, в това число предвид трите оперативни интервенции, болничния престой и периода на домашно-амбулаторно лечение, допълнителните неудобства от необходимостта от чужда помощ и рехабилитация, периода на болките, продължили със спадащ интензитет до една година и появяващи се впоследствие при влажно и студено време, продължително ходене и натоварване, е приел, че сумата, което може да ги обезщети, възлиза общо на 45000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Изложението му, обаче, не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба, а не в настоящата фаза на селекция покритериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. От друга страна, дори да се приеме, че е налице годно общо основание във връзка с въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД и критерия за справедливост, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68, отново не е налице визираната в чл.280 ал.1 ГПК хипотеза. Съгласно цитираната задължителната практика на ВКС, понятието справедливост не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; такива обстоятелства са характерът на уреждането, начина на извършването му, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинени морални страдания, осакатявания, загрозяване, и др., като изброяването не е изчерпателно. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съобразила е вида и характера на причинените увреждания, броя и сложността на претърпените интервенции, възрастта на ищцата, вида и интензитета на търпените болки и страдания - предвид трите оперативни интервенции, болничния престой и периода на домашно-амбулаторно лечение, допълнителните неудобства от необходимостта от чужда помощ и рехабилитация, периода на болките, продължили със спадащ интензитет до една година и появяващи се впоследствие при влажно и студено време, продължително ходене и натоварване, като на практика са съобразени и социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътната злополука, и обстоятелството, че ищцата не се е явила за преглед и вещото лице не може да даде пълен отговор какво е общото й здравословно състояние понастоящем, възстановена ли е и в каква степен /с.152, с.155, с.170 гръб/. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,

Цитирани разпоредби

11