Определение № 129 от 12.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 969/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Ол Сийз лимитед“, Британски Вирджински острови чрез адв. В. Г. обжалва решение № 304 от 20.12.2019 г. по т.д. 508/19 г., Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение на Окръжен съд Варна за установяване, на основание чл. 124 от ГПК между „Ол Сийз Лимитед“, Т. К. и „Бонита 97“ ООД, че Ол Сийз Лимитед не притежава членствени права в „Бонита 97“ ЕООД, на основание чл. 124 ГПК.

Излага съображения, че решението е неправилно. Подробно разяснява, че пълномощните от 1998 г. и 1999 г. не съдържали права за упълномощения Ч. А. да подаде уведомление по чл.125, ал.2 от ТЗ за напускане на дружеството. Решението било необосновано, тъй като нямало доказателства, че Ч. К. имал права на едноличен собственик на „Ол Сийз лимитид“. Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси:

1. При определяне обема на представителната власт на пълномощник по правилата на чл. 20 от ЗЗД, може ли съдът да извлече липсващи в упълномощителната сделка права, действащи към момента на извършването на действието въз основа на правата, дадени в последващо издадено пълномощно, което не е действало към момента на извършване на спорните действия ? Счита, че изводът на съда, че пълномощно, издадено на 31.3.2003 г., пълномощникът имал право на 9.4.2001 г. да издаде уведомление по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, каквито права не е имал съобразно предходни пълномощни, т.е. въззивният съд бил възприел, че може да допълни правата на пълномощника по тълкувателен път, извличайки основания от упълномощителна сделка, която не е действала към момента на извършване на действието. По същността си това разрешение представлявало придаване на обратно действителна упълномощителна сделка, която не била действала към момента на извършването на оспореното действие и допълване на права по предходни упълномощителни сделки. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, визирано в чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно противоречие със задължителна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. 5/14 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 361 от 16.11.2011 г. по гр.д. 1077/2010 г. на ВКС, редица решения, постановени от ВКС по тълкуване на чл. 20 от ЗЗД и представляващи константна практика на ВКС.

2. Трябва ли съдът при тълкуване на обема на представителната власт в пълномощно, по правилата на чл. 20 ЗЗД, да се придържа към текста на самото пълномощно, което е действащо към момента на извършване на спорното действие или може да извлича обема на представителната власт от последващо издадено пълномощно, което не е действало към момента на извършване на действието на пълномощника ? По този правен въпрос препраща към посоченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по първия поставен въпрос.

3. Валидно ли е извършено подписването и подаването на уведомление по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, от пълномощник, ако такова право не е включено в пълномощно, действало в момента на подаване на уведомлението или така подаденото уведомление е нищожно по аргумент на чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 44 от ЗЗД? Сочи противоречие с тълкувателно решение 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС от 12.12.2016 г. по тълк.д. 5/16 г., като мотивира допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

4. Следва ли пълномощното, действащо към момента на извършването на спорното действие да съдържа общо изразена воля на упълномощителя за извършването на това действие или може волята на упълномощаващия да се извлича по тълкувателен път, косвено от други пълномощни и действия, които са издадени след извършване на спорното действие ? Отново счита, че е налице допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК като изтъква посоченото тълкувателно решение и решение № 361 от 16.11.2011 г. по гр.д. 1077/10 г. ВКС.

5. Има ли право търговски пълномощник да подпише и подаде уведомление по чл. 125, ал.1 от ТЗ въз основа на общата представителна власт по смисъла на чл. 26, ал.1 от ТЗ? Посочва противоречие на разрешение с решение № 8 от 14.5.2019 г. по т.д. 832/18 г. на ВКС, 1 ТО, мотивирайки допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

6. Възможно ли е упълномощителна сделка да има обратно действие по отношение на действия и сделки, извършени без представителна власт преди издаването му ? Счита, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

7. Може ли търговският пълномощник, въз основа на пълномощно, съдържащо общо упълномощаване по реда на чл. 26 от ТЗ да подаде уведомление по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от името, за сметка и с последиците за съдружника? По отношение на този въпрос също обосновава основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

8. Има ли качеството на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ, лице, което е упълномощено юридическо лице, чиято правосубектност не се определя съгласно българското или европейското законодателство? Обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

9. Сочи основание за допускане касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното решение съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът Т. К. К. оспорва касационната жалба. Подробно излага съображения, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Счита, че формулираните въпроси не отговарят на възприетото от въззивният съд. Мотивира подробно, че разрешените правни въпроси от въззивния съд са в съответствие със задължителната и константна практика на ВКС. Претендира разноски. Представя доказателства за извършването им.

Ответникът „Бони 97“ ООД оспорва касационната жалба. Оспорва, че поставените правни въпроси съответстват на приетото от въззивния съд. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Претендира разноски

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчено на 6.1.2020 г. Касационната жалба е подадена на 31.1.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и легитимирана да обжалва страна в процеса.

Съдебното решение е постановено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Прието е, че ищцата Т. К. К. е легитимирана да предяви отрицателния установителен иск, поради наличие на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка и същият е налице когато поведението на насрещната за правоотношението страна, прави правното положение на ищеца несигурно, като е достатъчна преценката на претендиращия субект. Позовавайки се на Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема, че при притежаване на самостоятелни права, които са оспорвани, наличието на правен интерес произтича от засегнат материалноправен интерес.

Прието е, че с оглед действието на вписванията в Търговския регистър, Т. К. е била едноличен собственик на капитала на „Бонита 97“ ЕООД към предявяване на иска, а към момента на постановяване на решението е вписана като съдружник с дялово участие от 130 000 дяла от по 10 лв всеки при общ размер на капитала 2 428 000 лв., разпределен на 242 800 дяла от по 10 лв. всеки. Това е обусловило заключение, че е легитимирана да предяви отрицателни установителни искове срещу дружеството и оспорващото лице за установяване, че оспорващият не притежава дялове в дружеството. Обстоятелството, на което се основава е прекратено членство на ответника „Ол Сийз“лимитид“.

Въззивният съд е приел, че с с влязло в сила решение по в. т. д. № 388/2015г. по описа на ВОС е прогласена нищожността на договор от 08.11.2001г., с нотариална заверка на подписите рег. №7246/09.11.2001г. на нотариус И. М., с район ВРС, рег. № 195, с който Ч. А. в качеството на пълномощник на „Ол Сийз" ЕООД продава на К. Д. К. 60 000 дружествени дяла от капитала на "Бонита 97" ООД, за сумата от 12 000 лева, както и нищожността на договор от 15.05.2002г., с нотариална заверка на подписите рег. №3732/15.05.2002г. на нотариус И. М., с район ВРС, рег. № 195, с който Ч. А., в качеството на пълномощник на „Ол Сийз" ЕООД, е продал на К. К. 21 340 дяла от капитала на „Бонита 97” ООД, за сумата 21 340 лева, поради липса на представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД.

„Ол Сийз лимитед“ претендира, че продължава да е собственик на прехвърлените дялове по тези сделки и с това отрича правата на ищцата по отношение на тази част от основния капитал на „Бонита 97” ООД, предвид обстоятелството, че праводател на Т. К. е купувачът по обявените за нищожни сделки – К. Д. К.. Конкретно в това производство се сочи, че Т. К. не е съдружник в „Бонита 97“ ЕООД, тъй като не била приета от общо събрание, а по решение на К. К., което се явявало нищожно, тъй като това лице не е било едноличен собственик на капитала предвид обявяването за нищожни на договорите, с които „Ол Сийз Лимитед“ е прехвърлило дружествените си дялове в „Бонита 97“ ООД на праводателя на Т. К..

Освен приключилото производство по предявени искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по искова молба на „Ол Сийз лимитед“ било установено образуваното производство по искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с което правата на ищцата също са застрашени при уважаването им, а при уважаването на предявените в това производство искове ще отпадне правният интерес на въззивника в производството по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Това е мотивирало въззивният съд да приеме, че е налице очевиден правен интерес от предявяването на иск за установяване в отношенията между страните, че „Ол Сийз Лимитед“ не е собственик на дружествени дялове от капитала на „Бонита 97“ ЕООД, на конкретно заявено по делото обстоятелство, че това дружество е прекратило участието си в „Бонита 97“ ООД по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, преди сключване на признатите за нищожни договори за продажба на дялове от „Ол Сийз Лимитед“ на праводателя К. К.. Приключилото съдебно производство по чл. 42, ал. 2 ЗЗД не било пречка да се поиска отричане съществуването на членствено правоотношение на посоченото основание, което не се обхваща от силата на пресъдено нещо, респ. в приключилото съдебно производство не е съдебно установено със сила на пресъдено нещо дали „Ол Сийз Лимитед“ е, или не е съдружник в „Бонита 97“ ООД към момента.

Прието е за установено, че въззивникът „Ол Сийз лимитед“ е дружество, регистрирано по законодателството на Британски Вирджински острови на 21.07.1998г. с рег. № 288204. На 04.08.2000г., с решение по ф. д. № 894/1998г. дружеството, представлявано от Ч. А., е вписано като съдружник в „Бонита 97“ ООД. По това заявление Ч. А. се е легитимирал и подписал всички изискуеми документи в качеството си на представляващ „Ол Сийз лимитед“ по силата на пълномощно от 20.05.1999 г., нотариално заверено съгласно законодателството на Британски Вирджински острови. Установено е, че с молба от 08.04.2001г., в съответствие с чл. 15 от дружествения договор на „Бонита 97” ООД и чл. 125, ал. 2 от ТЗ, Ч. А. в качеството на собственик и представляващ „Ол Сийз Лимитед” е отправило до „Бонита 97” ООД писмено предизвестие за прекратяване участието на „Ол Сийз Лимитед” като съдружник в „Бонита 97” ООД.

С оглед оспорване предизвестието, че е отправено от посоченото в него лице на 08.09.2001 г. и реално е достигнало и получено от дружеството на 09.04.2001 г., е прието, че е установено, че подписът върху предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ е на А.. След изтичане на тримесечния срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от връчване на предизвестието, на 08.11.2001 г. е подписано споразумение между „Ол Сийз Лимитед” и дружеството „Бонита 97” ООД, което има за цел уреждане на финансовите отношения по повод напускането на съдружника. От заключението на назначена от окръжния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към м. 12.2001 г. е налице извършен превод на сумата от 264 000 евро от „Бонита 97 ООД“ към „Ол сийз лимитед“, с основание за плащането „вътрешен дълг”.

Прието е, че Ч. А. е имал право да отправи предизвестието, на основание упълномощаване от „Ол Сийз лимитед“ с пълномощно от 20 май 1999г. Със същото пълномощно това лице, като представител на „Ол Сийз Лимитед”, е подписал документите, подадени от името на „Ол Сийз Лимитед” за приемането на това дружество като съдружник в „Бонита 97 ” ООД, въз основа на които „Ол Сийз Лимитед“ е било вписано като съдружник в „Бонита 97” ООД. Ч. А. бил упълномощен от „Ол Сийз Лимитед“ и с пълномощно от 15.10.1998 г. Тези пълномощни са подписани от представляващия „Ол Сийз Лимитед” към датата на издаването им и са нотариално заверени от Нотариус М. Е.. Качеството на това лице като действащ нотариус в А. в периода от 01.01.1978 г. до 28.04.2005г. е установено от въззивния съд от представената по делото декларация от Директора на Законодателна дирекция на Министерството на Правосъдието на А..

Съгласно пълномощното от 15.10.1998 г. Ч. А. бил упълномощен да представлява „Ол Сийз лимитед“ “по всички въпроси”; а с пълномощното от 20.05.1999 г. - да представлява „Ол Сийз лимитед“ при учредяването, управляването и представляването на еднолично дружество с ограничена отговорност в България по българския ТЗ, чийто капитал е на „Ол Сийз лимитед”, както и да приема решения по всички въпроси в компетентността на едноличния собственик на капитала и да може да се разпорежда неограничено с цялото имущество на едноличното дружество с ограничена отговорност. За тълкуване по отношение обема на представителната власт на Ч. А. към релевантния, въззивният съд е посочил, че може да послужи и следващо представено по делото пълномощно, апостилирано, с нотариална заверка на подписа от 31 март 2003г. С това пълномощно У. Д., в качеството си на управител и представител на „Ол Сийз лимитед”, е упълномощил Ч. А. да продължи за неограничен срок дейността си като регионален и неограничен представител на „Ол Сийз лимитед”, в това число „да обременява и прехвърля недвижими и движимо имущество и вещни права върху цялото материално и нематериално имущество на дружеството“ (страница 1, абзац 6)“, както и да „взема всички необходими решения относно откриването на клонове, поделения и представителства и относно ангажирането на дружеството в търговски и/или публични дружества, сдружения или фондации и като цяло при извършването на тези действия да се ползва със същите неограничени права, каквито има управителният персонал на това дружество“.

Въззивният съд е приел, че с оглед тълкуването на пълномощното е налице и самостоятелен извод, освен съдържанието на предходните пълномощни, че обемът на представителната власт по тях е включвал и правомощията, посочени като такива, които „пълномощникът ще продължава да упражнява“.

По тези пълномощни Ч. А. е имал качеството на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 и сл. от ТЗ, а съгласно чл. 26, ал. 2 ТЗ изрично и специално пълномощно по българския закон е било необходимо само за изчерпателно изброените в чл. 26, ал. 2 ТЗ сделки. Същият обаче се явявал и единствено лице, формиращо персоналния субстрат на върховния орган на „Ол Сийз лимитед”, тъй като е едноличен собственик на капитала на „Ол Сийз лимитед” и всички управленски права на упълномощителя Д. произтичат от упълномощаването му от А.. Ако законът на държавата по регистрация на „Ол Сийз лимитед” изисква изрично решение, респ. съгласие за някаква специална категория сделки, то е следвало да бъде дадено от А..

Членственото правоотношение на „Ол сийз лимитед“ в „Бонита 97“ ООД било прекратено на 09.07.2001г., с изтичане срока на лице предизвестието, отправено от лице, чиито правомощия е било отправянето на такова изявление. В правомощията на това лице - Ч. А., било да прецени дали е в интерес на представляваното от него чуждестранно търговско дружество, чиито едноличен собственик се явява, трансформирането на членственото правоотношение в българското дружество / възникнало по волята на същото това лице/ в право да се получи паричната равностойност на освободените дялове. Не били налице действия на оттегляне на направеното изявление по чл. 125, ал. 2 ТЗ до пораждане на предвидените от закона последици през м. 07.2001г.

С прекратяване на членственото правоотношение се е породило право на напусналия съдружник по чл. 125, ал. 3 ТЗ, за заплащане на паричната равностойност на притежаваните от него дялове от основния капитал на „Бонита 97“ ООД въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Преводът на сумата от 264 000 евро от „Бонита 97“ ООД към „Ол сийз лимитед“ през м. 12.2001 г., с основание за плащането „вътрешен дълг”, съставлявал плащане по сключеното между тези лица споразумение от 08.11.2001г. за уреждане на финансовите взаимоотношение във връзка с прекратеното членствено правоотношение. Въззивният съд приема, че плащането е без значение за настъпване на последиците по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Ответникът „Ол сийз лимитед“ не е посочил основание за възникване на членствено правоотношение между него и „Бонита 97“ ООД в периода от прекратяването му с предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ до момента.

Допускането на касационно обжалване се извършва и служебно когато са налице основанията, посочени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК. Извън тези основания касаторът следва да мотивира правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора, по отношение, на който въпрос посочи и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК, както и законът дава възможност да мотивира очевидна неправилност на въззивното решение, основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

В случая при извършената служебна проверка не е установено наличие на основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно. Решението е постановено по допустим иск, при наличие на правен интерес. Липсва основание за определяне на решението като недопустимо. Налице са били всички предпоставки за постановяване на съдебното решение по същество.

По отношение на поставените правни въпроси от касатора настоящият съдебен състав намира следното:

По отношение на първи и втори правни въпроси. Допускането до касационно обжалване изисква касаторът да мотивира общо основание, съгласно чл.280, ал. 1от ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос, следва да е включен в предмета на делото и да е разрешен от въззивния съд, по начин, че да е обусловил изхода на спора. В случая въззивният съд, за да приеме, че „Ол Сийз лимитид“ не е съдружник в „Бонита 97“ ЕООД излага съображения, че Ч. А. по силата на пълномощно от 15.10.1998 г.и пълномощно от 20.5.1999 г. е притежавал права да представлява чуждестранното дружество „по всички въпроси“, както и да приема решения по всички въпроси от компетнтността на едноличния собственик на капитала и да може да се разпорежда неограничено с цялото имущество на едноличното дружество с ограничена отговорност. Обсъждането на пълномощното с последваща дата от 2003 г. не е свързан с извличане обема на представителна власт, така както е формулиран поставеният първи правен въпрос. Въззивният съд не е определил обема на представителната власт, учредена с пълномощните от 1998 г. и 1999 г., с оглед правата в пълномощното от 2003 г. А е изложил допълнителен мотив, че е било представителство и след този срок за Ч. А. по отношение на „Ол Сийз лимитид“. Така посочените правни въпроси не са разрешен от въззивния съд и не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това, че с формулираните първи и втори правни въпроси, не установяват наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане касационно обжалване, не следва да се обсъжда и допълнително посоченото такова.

По отношение на третия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че така формулираният въпрос, не е разрешен от въззивния съд. Действително, в предмета на делото, е включен въпросът за наличие на представителна власт за Ч. А. по отношение на прекратилия участието си съдружник в „Бонита 97“ ООД, „Ол Сийз лимитид“. Но в мотивите си въззивният съд не е разгледал правния въпрос за липса на такова право и въпреки това извършване на действието. Така както е зададен въпросът изразява тезата на касатора в процеса. Но въззивният съд е формирал извод, че пълномощните от 1998 г. и 1999 г. са учредили права на Ч. А. да представлява дружеството по посочените въпроси, включително да извършва изявления за прекратяване на участие в търговско дружество, и е достигнал извода, че сред тези въпроси е и изявление за напускане на дружеството „Бонита 97“ ЕООД. В този смисъл трети въпрос не е разрешаван и не може да обоснове извод за наличие на общо основание за допускане касационно обжалване. При липса на обосновано общо основание за допускане касационно обжалване не следва да се обсъжда и допълнителното основание.

По отношение на четвъртия правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че няма извличане на волята в пълномощните. Въззивният съд е приел, че е налице пълномощно, еднозначно приема, че съдържанието на пълномощното от 1998 г., разгледано само по себе си може да се направи извод, че в него се съдържа недвусмислено воля на упълномощителя да оправомощи пълномощника да извършва всякакви и всички действия, в т.ч. и да подаде процесното уведомление за напускане на дружеството. Приел е, че е включено и правото по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Няма извлечена воля, прието директно съдържание на пълномощното за представителство по всички въпроси, включително и за разпореждане с дяловото участие. Така формулираният правен въпрос, не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото. Това изключва характеристиката му като общо основание за допускане касационно обжалване. От своя страна, това не дава възможност да се провери твърдението на касатора за наличие на посоченото противоречие с практиката на Върховния касационен съд, задължителна и константна.

По отношение на петия правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че е разрешен от въззивния съд. А именно относно правото на търговския пълномощник да подпише и подаде уведомление за прекратяване на членство в търговско дружество на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Макар и въззивният съд да е посочил, че с оглед двете пълномощни, Ч. А. е имал качеството търговски пълномощник и като такъв има право да извърши подаване на предизвестие за прекратяване участието в дружеството, то неговото произнасяне не е в противоречие с посоченото от касатора решение. Преди всичко предмет на решение № 8 от14.5.2019 г. по т.д. 832/18 г., ВКС, е относно разрешаване на правен въпрос на основание чл. 646, ал. 5 от ТЗ. Същото засяга и въпросът за кръга на търговската дейност на търговеца и определя кое е обичайна дейност и предмет на дейност, и е определил, че в понятието „Търговско занятие“ или „предмет на дейност“ са всички сделки, с изключение на действия и сделки относно отчуждаване и обременяване с тежести на недвижими имоти, поемане на менителнични задължения и вземане на заем. В случая въззивният съд е приел, че има изрично упълномощаване за действието по подаване на изявление за прекратяване на участие в дружеството. С произнасянето в случая, изхождайки от правата в конкретното пълномощно, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, израз на която е посоченото решение. Поради това, посоченият пети правен въпрос не следва да обуслови извод за допускане касационно обжалва. Въпрос на анализ на доказателствата, извън предмета на производството по чл. 288 от ГПК, какви са правата, включени в представителната власт на Ч. А..

По отношение на правен въпрос шест. Въззивният съд не се е произнасял по така формулирания въпрос. Прието е, че правата на Ч. А. произтичат от пълномощните от 1998 г. и 1999 г. Ч. А. е имал права да преценява участия в дружества и съответно да извършва инвестиции и участия в съдружия, въззивният съд е направил извод, че конкретно е бил упълномощен да представлява дружеството – съдружник и да извърши изявление за прекратяване на участието му в търговското дружество – ответник. Не е придадено обратно действие на пълномощно. Както бе обяснено и по-горе, обсъждането на пълномощното от 2003 г. не представлява решаващ мотив. Така формулираният правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на седмия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен, както вече бе посочено, въззивният съд е разгледал конкретни пълномощни, съдържащи представителна власт за Ч. А.. Няма произнасяне по въпроса за това какви правни действия се включват в представителната власт на търговския пълномощник, при наличие на обща представителна власт.

По отношение на осмия правен въпрос, трябва отново да се подчертае, че общо основание за допускане касационно обжалване са само правните въпроси, включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и послужили за обосноваване изхода на спора. В случая липсва такова обсъждане, което да е обусловило изхода на спора. В настоящето производство съдът не може да формулира отговор на въпроса. Ето защо въпросът не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на допълнително соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК по последните три въпроса, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нито по един от посочените въпроси общо основание за допускане касационно обжалване. Освен това съгласно разясненията в т. 4 от ТР 1/19.2.2010 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика, по точното прилагане на закона или да бъде осъвременена неправилно създадена практика. В случая касаторът следва да обоснове и двете предпоставки. Но конкретното тълкуване по делото, не може да представлява допълнително посочено основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

По отношение на посоченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, мотивирано от касатора, настоящият съдебен състав намира, че очевидна неправилност е предвиден порок на съдебното решение, който може да бъде установен само от решението в неговата цялост, но без извършване на същински касационен контрол, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Според установените в съдебната практика на ВКС критерии, обжалваното въззивно решение може да е очевидно неправилно, тъй като е постановено при явно противоречие на закона, извън закона и е явно необосновано с оглед формалната логика. В настоящия случай, не е установено наличието на посоченото основание. Не може да се установи грешка в изводите на съда, само на основание изложените мотиви, по отношение на приетия от съда факт за наличие на представителна власт. Изводите на съда са на основание представени по делото пълномощни, като въззивният съд е обсъдил правомощията на упълномощеното лице конкретно. За да се прецени дали са обосновани изводите на въззивния съд следва да се направи проверка по същество, Но основание за очевидна неправилност не е налице.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба Т. К. се дължат разноски. Представена е фактура за адвокатско възнаграждение, заплатено от К. на Адвокатско дружество „К. и Х.“, пред ВКС и платежно нареждане за заплащане на тази фактура в размер на 4 800 лв. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще следва да се присъдят тези разноски.

По всички изложени съображения, Върховният касационен съд на Р България