Определение № 5788 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 417/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Д. Н. М., чрез адв. Т. С., срещу решение № 1214 от 23. 10. 2024 г. по в. гр. д. № 429/2024 г. на ОС – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 312 от 3. 11. 2023 г. по гр. д. № 1551/2021 г. на РС – Карлово в частта, с която е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, допуснатият до делба недвижим имот – апартамент № ***, на втори етаж от жилищна сграда – блок № ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 65, 29 кв.м., състоящ се от кухня, две стаи, сервизни помещения и антре, ведно с принадлежащото му избено помещение № *** с площ от 12, 80 кв.м., нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], и е постановено след извършване на проданта получената сума да се раздели поравно между двамата съделители. Поддържа се неправилност на решението и се иска извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, като апартаментът бъде разпределен в дял на съделителя Д. Н. М., който да бъде осъден да заплати на съделителката М. Н. Г. паричната равностойност на дела й. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос, свързан с прилагането на чл. 353 ГПК в хипотезата на допуснат до делба единствен неподеляем недвижим имот. Не е подаден отговор на касационната жалба от съделителката М. Н. Г.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, процесният апартамент, съставът на окръжния съд е приел, че с влязло в сила на 09.06.2022г. решение № 149 от 19.05.2022г. по гр. д. № 1551/2021 г. на РС – Карлово е допусната съдебна делба на процесния апартамент между М. Н. Г. и Д. Н. М., при равни дялове. Въз основа на заключението на тричленна съдебнотехническа експертиза е прието за установено, че апартаментът е неподеляем на две самостоятелни жилища, отговарящи на изискванията на чл. 110, ал. 1 от Наредба№ 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Приел е, че предвид невъзможността от допуснатия до делба апартамент да се обособят две самостоятелни жилища, са неприложими способите за извършване на делбата чрез теглене на жребий или разпределяне на имотите между двамата съделители. Жалбоподателят не е направил в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК искане за възлагане на жилището, напротив – в първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, проведено на 12. 01. 2023 г., пълномощникът му адв. С. е заявил, че ответникът не отговаря на изискванията по чл. 439 ГПК за възлагане на жилищния имот. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че единственият възможен способ за съдебна делба на апартамента е чрез изнасяне на имота на публична продан, на основание чл. 348 ГПК. В изложението към касационната жалба се поставя следният въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 защото, съгласно правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН, неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Тълкувателното решение и мотивите към него не съдържат извод в подкрепа на тезата на касатора за допустимост на способа по чл. 353 ГПК за извършване на делбата, когато единственият допуснат до делба недвижим имот е неподеляем. Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос, тъй като във връзка с прилагането на чл. 353 ГПК, съотв. чл. 292 ГПК /отм./ има формирана богата практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от промяна като неправилна или неактуална. В този смисъл, обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се посочи, че при липса на спор относно начина на извършване на делбата (каквито са твърденията на касатора), пред страните е открита възможността за извънсъдебно ликвидиране на съсобствеността. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,