Определение № 131 от 04.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1025/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 876/3.ІІ.2020 г.) на едноличния търговец А. П. М. от [населено място], действаща с фирмата „ФАРМАКОН-А. М.“ /ЕИК[ЕИК]/, която тя е подала чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 404 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-и с-в, от 27.ХІІ.2019 г., постановено по т. д. № 648/2019 г., с което ЕТ настоящ касатор е бил осъден – на основание чл. 286 във вр. чл. 288 ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 258 ЗЗД и чл.чл. 92, ал. 1 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото „Технострой Инженеринг“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/-гр. Димитровград, обл. Хасково, следните шест суми: 1/ В размер на 41 504.22 лв. (с вкл. ДДС), представляваща дължимата стойност на доставените от дружеството материали и извършените СМР съгласно констативен протокол № 10 и издадената въз основа на него фактура № 1002503/9.ІІІ.2017 г. по сключения помежду им договор за строителство от 16.VІІІ.2016 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (2 юни 2017 г.) и до окончателното й изплащане; 2./ В размер на 19 441.96 лв. (с вкл. ДДС), представляваща 5% от стойността на извършените и актувани СМР по протоколи за приемането им с поредни №№ 1-10 вкл., дължима като окончателно плащане но същия договор и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 2 юни 2017 г. и до окончателното й изплащане; 3./ В размер на 31 128 лв., представляваща дължима - на основание чл. 21, ал. 2 от същия договор - неустойка заради забавеното плащане на първата сума от 41 504.22 лв. за периода 18.ІІІ.2017 г. – 31.V.2017 г. и ведно със законната лихва върху главницата на неустойката, считано от 2 юни 2017 г. и до окончателното й изплащане; 4./ В размер на 13 026.14 лв., представляваща неустойка, дължима на същото договорно основание, заради забавеното плащане на втората сума от 19 441.96 лв. в периода 26.ІІІ.2017 г. – 31.V.2017 г. и ведно със законната лихва върху главницата на неустойката от завеждането на делото и до окончателното й изплащане; 5./ В размер на 3 804.56 лв., представляваща неустойка, дължима на същото договорно основание, заради забава в плащането на сума в размер на 20 023.24 лв. (с вкл. ДДС) по ф/ра № 1002485/15.ІІ.2017 г. за периода 24.ІІ.2017 г. – 3.ІV.2017 г. и ведно със законната лихва върху главницата на неустойката, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане; 6./ В размер ОБЩО на 15 481.10 лв., представляваща сбор от дължимите в полза на димитровградското дружество разноски по делото, от които 393.89 лв. само за първоинстанционното производство пред ОС-Пловдив. Оплакванията на касаторката М. са за необоснованост и постановяване на атакуваното осъдително въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това от страна на ЕТ „ФАРМАКОН-А. М.“ алтернативно се претендира отменяването му изяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който 5-те обективно кумулативно съединени осъдителни иска на димитровградския търговец с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдели отхвърлени в предявените по делото техни размери ведно с присъждане на всички направени от ответницата разноски, или връщане на делото „за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд“. В пространно изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата ЕТ неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ППВС № 3/29.ІІІ.1973 г. и в ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г., така и в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от второто отделение на неговата търговска колегия ( Р. № 74/9.VІІ.2019 г. на ІІ-ро т.о. по т. дело № 1698/2018 г.; Р. № 68/11.VІІ.2016 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. №[ЕИК] г.; Р. № 9/5.VІV2017 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 2690/2015 г.; Р. № 48/31.ІІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 822/2010 г. ), по следните седем материалноправни и два процесуалноправни въпроса: 1./ „Относно приложението на критериите за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 ЗЗД и съблюдаването им от съда“; 2./ „За доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол като частен свидетелстващ документ и за неговото значение за преклудиране на възможността на възложителя да направи възражение за неточно изпълнение на договора за строителство в количествено отношение“; 3./ „Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия?“; 4./ „Следва ли приемането и осчетоводяването на фактури, издадени въз основа на приемо-предавателни протоколи, да се смята за приемане на качествено изпълнение“ по договор за строителство?“; 5./ „Следва ли извършената работа по договора за изработка с предмет строително-.монтажни работи /СМР/ на сграда или части от нея в груб строеж да бъде изрично приета, за да се дължи възнаграждение, както и важат ли правилата по чл. 170 от ЗУТ за това приемане?“; 6./ „Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за осъществени от него на място строително-монтажни работи /СМР/, ако те не отговарят на одобрения технически проект и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на чл. 169 он ЗУТ?“; 7./ „За основните начала и критерии за допускане развалянето на двустранните договори, при спорове във връзка с неизпълнение на поети от страните задължения, свързан и с въпроса за тълкуването – чл. 20 ЗЗД?“; 8./ „Относно спазване от съда на основните начала – чл. 7, ал. 1, изр. 2-ро и чл. 10 ГПК, да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му“; 9./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация димитровградско „Технострой Инженеринг“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив /личен номер [ЕГН]/ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно осъдително решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 3 500 лв., изплатена като адвокатски хонорар, съгласно приложените към отговора данъчна фактура № [ЕГН]/15.VІ.2020 г., договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/15.VІ.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на ЕТ А. П. М. от [населено място], действаща с фирмата „ФАРМАКОН-А. М.“ /ЕИК[ЕИК]/, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Въззивната инстанция е могла да установи като безспорно по делото, че предвиденото в чл. 6.3.3.1 поетапно приемане на възложени и извършени СМР е било обективирано в констативни протоколи – Акт обр. 19 с поредни №№ от 1 до 9 /вкл./, съобщени и приети от възложителя /ЕТ настоящ касатор/ по начина, предвиден в чл. 26 от процесния договор за строителство от 16.VІІІ.2016 г. – по електронен път, доказателство за което е и приложената електронна разпечатка от разменената кореспонденция, неоспорена от ответницата по исковете. Не е било спорно между страните и обстоятелството, че стойността на видовете СМР, както те са били описани в тези девет констативни протокола, е била заплатена от ЕТ „ФАРМАКОН-А. М.“ по начина и в срока, указан в чл. 6.3.3.1 от договора за изработка, но с изключение спрямо стойността на онези видове СМР, които са описани в последния от посочените протоколи /№ 9/, „по отношение на заплащането на която стойност е налице забавено изпълнение“. Така като спорни по делото въпроси Пловдивският апелативен съд е идентифицирал тези относно изпълнението на СМР на стойност 41 504.22 лв. /по пункт 1 от исковата молба/, описани в т. нар. „окончателен“ констативен протокол /Акт обр. 19/ с пореден № 10, а именно „приета или подлежаща на приемане ли е работата, предмет на този протокол“. Въз основа на изслушаното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено след оглед на място, е било установено, че посочените в констативния протокол Акт обр. 19 с пореден № 10 дейности /СМР/ са били реално изпълнени и възлизат на претендираната сума от 41 504.22 лв. При базисната констатация, че същият протокол не е бил подписан от възложителя на строителството, съставът на Пловдивския апелативен съд е изградил решаващия си правен извод, че този факт сам по себе си не води до преценка, че работата не е била приета, доколкото, съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, приемането на възложената и извършена съгласно договора работа, е не само право, но и задължение на възложителя. В тази насока въззивната инстанция е съобразила не само факта на надлежното осчетоводяване на относимата към конст. протокол № 10 фактура № [ЕГН]/9.ІІІ.2017 г. в счетоводствата на двамата търговци, но и обвързаността им от изричната уговорка в чл. 12.3 от процесния договор за строителство, предвиждаща, че ако възложителят, след писменото му уведомяване от изпълнителя, не изпрати в 2-дневен срок от този момент свой представител на обекта за приемане на поетапните СМР или за окончателно извършените СМР, „ще се счита, че работата е приета от възложителя без забележки и се дължи възнаграждението, като възложителят впоследствие няма право на възражение относно количеството или качеството на извършените СМР и размера на дължимите суми“. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос ат значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросите с номера 1, 2, 5 и 6 са с изцяло хипотетичен характер, т.е.. не са били включени в предмета на спора и затова не биха могли да са елемент от произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, докато останалите 5 правни въпроса, в това число двата процесуалноправни, се отнасят до правилността на акта на Пловдивския апелативен съд по съществото на спора. Погрешното отъждествяване от касаторката М. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната в изложението към жалбата допълнителна предпоставка за това /по т. 1 на същия законов текст/. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от процесуалния представител на ответното по касация димитровградско търговско дружество искане за това, касаторката М. ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да му заплати сума в размер на 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив /с личен номер [ЕГН]/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение