Определение № 146 от 03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3896/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. И., подадена със съгласието на неговия попечител В. Ц. С. (негова майка), срещу решение № 122 от 08.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 194 /2022 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.03.2022 г. по гр.д. № 42 /2021 г. на Дряновския районен съд, с което е уважен иск на А. Т. К. срещу жалбоподателя Н. С. И. по чл.127, ал.2 СК за изменение на мерките относно определяне при кого от родителите да живее детето В. Н. И., родено на 28.06.2005 г., относно упражняването на родителски права и мерките за това, режима на лични отношения и издръжката на детето на страните поради изменение на обстоятелствата (по чл.59, ал.9 СК). Ответникът А. Т. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след като е обсъдил доводите на жалбоподателя, е приел следното: Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за недопустимост на решението поради недопустимост на производството по чл.59, ал.9 СК, тъй като не е отменено влязло в сила решение по чл.28 ЗЗДет. – настаняване на детето при бабата и дядото по бащина линия. Производството по чл.28 вр. чл.26 ЗЗДет. е по спорна съдебна администрация и се предприема като мярка за закрила. Целта е да се защитят интересите на детето и постановения в това производство акт подлежи на изменение при промяна на обстоятелствата. Определените мерки за закрила по ЗЗДет. с решение на съда не препятстват провеждането на производство по чл.59, ал.9 СК и решението по същото може да е предпоставка за изменение на мерките за закрила по отношение на детето, но предварителното разрешаване на този въпрос не е преюдициално по отношение на настоящото производство. Решението в производството по чл.28 ЗЗДет. не решава въпроса за упражняване на родителските права спрямо детето, а само осигурява мярка за закрила на същото и не лишава от възможност родителите да упражняват родителските си права, нито ги ограничава. Лишаването от родителски права и ограничаването им може да бъде постановено само от съда в производство по чл.132 СК, но не и с постановяването на мярка за закрила по чл.28 ЗЗДет. В случая мярката е постановена, т.к. бащата е бил настанен в психиатрична болница в продължителен период от време, а после е поставен под ограничено запрещение. Неоснователно е възражението в жалбата, че не може да се реши спорът по чл.127, ал.2 СК преди родителите да са поискали прекратяване на настаняването на детето, т.к. въпросът за упражняване на родителските права е решен с влязло в сила решение, а по настоящото дело се разглежда въпросът за изменението на първоначално определения режим по реда на чл.59, ал.9 СК. Въззивният съд споделя правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях. По доводите на жалбоподателя и по същество приема, че в интерес на детето, което е момиче с оглед неговата възраст – 16 години (детето е родено на 28.06.2005 г., при постановяване на въззивното решение е навършило 17 години и навършва 18 години на 28.06.2023 г.) и има емоционални потребности да общува с майка си, изразеното от негова страна желание и родителският капацитет на майката и установената възможност да се грижи за нея е то да се отглежда от биологичната си майка. А бащата, който е поставен под ограничено запрещение, не може да упражнява пряко и непосредствено родителските си права. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят се позовава на недопустимост на въззивното решение с твърдение, че предявяване на иск по чл.59, ал.9 СК без да е прекратена закрилата на детето по реда на ЗЗДет. е недопустимо. Твърди, че по въпроса дали настаняването на детето по реда на чл.28 ЗЗДет. се ползва със сила на пресъдено нещо няма практика. Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение по съображенията, които е изложил въззивният съд. По въпроса дали влезлите в сила решения по чл.28 ЗЗДет. се ползва със сила на пресъдено нещо е създадена последователна практика на ВКС във връзка с производствата по чл.303 и чл.307, ал.1 ГПК, с която се дава отрицателен отговор (например определения по граждански дела № 1233 /2009, III г.о., 1310 /2011, III г.о., 1156 /2016, IV г.о., 3138 /2017, III г.о., 3492/2020, III г.о. Разяснение дали влезлите в сила решения, постановени в производства по спорна съдебна администрация, се ползват със сила на пресъдено нещо се съдържа и в т.4 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което практиката е уеднаквена. В изложението за допускане на касационно обжалване също се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение. Първият от тях е, че съдът не изследва в дълбочина дали промяната ще обезпечи в най-висока степен интересът на детето, с което е допуснал противоречие с приетото в решение от 17.03.2022 г. по гр.д. № 2684 /2021 г. на ВКС, IV г.о. Следващият довод е, че като е приел, че е налице преклузия, въззивният съд не е допуснал събирането на гласни доказателства, което представлява процесуално нарушение и противоречие с приетото в т.3 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като предмет на спора са отношения, свързани с упражняване на родителски права. Доколкото може да се приеме, че във връзка с доводите са изведени и правни въпроси, те не са обуславящи, доколкото видно от мотивите на въззивния съд при постановяване на въззивното решение, след като е установил промяна в обстоятелствата, при които с предходно решение е бил решен въпросът за родителските права, той е обсъдил обстоятелствата, които имат значение за защитата на интересите на непълнолетното дете – преценил е, че промяната е от значение за критериите, при които следва да се обезпечи най-добрият интерес на детето. Също така въззивният съд с определението си по чл.267 ГПК не е отказал допускането на свидетелски показания поради преклузия, а поради това, че е поискано събиране на свидетелски показания за обстоятелства, които са неотносими към предмета на делото (за промяна на родителски права), поради което не е допуснал противоречие с посочените съдебно решение и решение по тълкувателно дело. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не представила списък и доказателства за направени в касационното производство разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът