Определение № 60347 от 30.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 2380/09.02.2021 г., подадена от С. И. Д., чрез адвокат И. М., срещу решение № 1832 от 22.12.2020 г. по в.гр.д.№ 3014/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3586 от 30.07.2020 г. по гр.д.№ 15566/2018 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Д. срещу В. С. И. иск с правно основание чл.108 ЗС, за предаване владението на реална част с площ от 93 кв.м. от недвижим имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при граници на реалната част: имот с идентификатор № ***, запад – имот с идентификатор № ***, юг – имот с идентификатор № *** и изток – имот с идентификатор № ***, повдигната в цвят на скица на л.38 от делото приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, в качеството й на собственик по дарение обективирано в Нотариален акт № 45, том XVІ, д.№ 5318/1988 г. на нотариус при Варненски районен съд и съдебна спогодба по гр.д.№ 318/1989 г. на Варненски районен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост, както и на всички доводи на страните; Длъжен ли е съдът да даде отговор на всички релевирани от въззивника доводи и възражения; Следва ли направените изводи относно началния момент на отпочване на придобивна давност, включително относно демонстрирано намерение за своене, да са недвусмислени; 2. Допустимо ли е да бъде ограничавано доказването с допустими и относими доказателствени средства, когато исканията за събиране на доказателства не са преклудирани, отказани са неоснователно от първоинстанционния съд или са необходими за изясняване на обстоятелствата по делото; 3. По какъв начин и с какви доказателства се установява началният момент на владението при отпочване на придобивна давност по отношение на реална част от поземлен имот и в частност на демонстрирано намерение за своене; Следва да това намерение да е обективирано явно и несъмнено към точно определен и категорично установен във времето момент, за да се приеме осъществяването на фактическия състав на придобивната давност; Обвързан ли е владелецът от постигната от праводателя си уговорка по спогодба за делба; 4. Допустимо ли е да се приеме осъществен състав на придобивна давност, ако владението, вкл. намерението за своене, не са демонстрирани явно на действителния собственик; 5. Следва ли в хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, придобиваната част да отговаря на условията по чл.19 от ЗУТ; Следва ли в посочената хипотеза оставащата част от имота да отговаря на условията по чл.19 от ЗУТ, включително относно достъп до улица; 6. Следва ли при преценката за изпълнение на условията по чл.19 от ЗУТ, в хипотезата на присъединяване на реална част към съседен имот, включително когато имотите не са били обект на подробен устройствен план, да се отчете действието на влязъл в сила план за улична регулация, макар регулацията да не е приложена; Следва ли да се прецени възможността за придобиване по давност спрямо действието на закона във времето, респ. преди и след измененията на ЗУТ със ЗИДЗУТ, обн. ДВ бр.36/2004 г./по отношение на разпоредбата на чл.200 от ЗУТ/ и ЗИДЗУТ, обн. ДВ бр.82/2012 г./по отношение на чл.14, ал.5 от ЗУТ и параграф 22, ал.1, т.1 от ДР на ЗУТ; 7. Може ли да се приеме, че урбанизираната територия по отношение на процесните имоти на ищцата и на ответниците е неурегулирана, ако за територията е налице влязъл в сила план за улична регулация и единият от съседните имоти е бил обект на подробен устройствен план по чл.110, ал.1, т. 3, вр. ал.2 ЗУТ – план за застрояване, с който са определени граници, достъп от улица, предназначение и режим на устройство; 8. Допустимо ли е правното разрешение на спор за собственост в условията на присъединяване на реална част от поземлен имот към съседен имот да има за резултат лишаване на имота от достъп до улица; Допустимо ли е в посочения случай разрешението на правния спор да препраща към осъществяване на право на достъп, респ. на упражняване право на собственост в пълен обем в зависимост от хипотетичен бъдещ административен акт – учредяване на сервитут за преминаване; 9. Следва ли при преценка на възможността и условията за присъединяване на реална част от поземлен имот към съседен имот и когато реалната част има за предназначение осигуряване на достъп до улица съдът да обсъди правния характер на правото на преминаване като ограничено вещно право, част от правото на собственост, респ. значението на това право по отношение на претенцията за предаване на владение по чл.108 ЗС. Твърди се разрешаването на първия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр.д.№ 6832/2014 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 181 от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 6832/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 188 от 04.03.2013 г. по търг.д.№ 945/2012 г. на ВКС, І т.о., Определение № 347 от 28.06.2018 г. по търг.д.№ 716/2018 г. на ВКС, І т.о., Решение № 144 от 09.08.2016 г. по гр.д.№ 566/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр.д.№ 3848/2015 г. на ВКС, ІV г.о., разрешаването на втория въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 144 от 09.08.2016 г. по гр.д.№ 566/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 23 от 02.02.2018 г. по гр.д.№ 920/2017 г. на ВКС, ІV г.о., разрешаването на третия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, т.1 от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 262 от 01.11.2012 г. по гр.д.№ 439/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 87 от 07.05.2015 г. по гр.д.№ 6486/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 1919/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 98 от 04.07.2018 г. по гр.д.№ 3546/2016 г. на ВКС, І г.о., разрешаването на четвъртия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 87 от 07.05.2015 г. по гр.д.№ 6486/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 197 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 2426/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 1919/2015 г. на ВКС, І г.о., разрешаването на петия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 30 от 10.03.2020 г. по гр.д.№ 2335/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 112 от 29.10.2018 г. по гр.д.№ 4681/2017 г. на ВКС, І г.о., решение № 195 от 30.06.2014 г. по гр.д.№ 1279/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 110 от 13.01.2021 г. по гр.д.№ 4205/2019 г. на ВКС, І г.о., разрешаването на шестия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 110 от 13.01.2021 г. по гр.д.№ 4205/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 30 от 10.03.2020 г. по гр.д.№ 2335/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 112 от 29.10.2018 г. по гр.д.№ 4681/2017 г. на ВКС, І г.о., решение № 195 от 30.06.2014 г. по гр.д.№ 1279/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., разрешаването на седмия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 110 от 13.01.2021 г. по гр.д.№ 4205/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 30 от 10.03.2020 г. по гр.д.№ 2335/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 112 от 29.10.2018 г. по гр.д.№ 4681/2017 г. на ВКС, І г.о. Относно осми и девети въпрос се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Поддържа се искане касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касационната жалба В. И. и И. И. са изразили становище в писмен отговор, че липсват основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и, че същото е правилно. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том ХVІ, дело № 5318, на 21.12.1988 г. И. Д. К. и П. Л. К. са дарили на дъщеря си С. И. К. недвижим имот, представляващ 700 кв. м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 1500 кв. м., представляващо имот с пл. № * в кв. 111 по плана на [жк], без постройката, находяща се в северната част на този имот, при граници на цялото дворно място имот пл. № *, *, * и път. Видно от приетия протокол за съдебна спогодба, в о. с. з. проведено на 22.11.1989 г. по гр. дело № 318/1989 г. на ВРС, в дял и изключителна собственост С. И. К. е поставен дял втори по заключението на в. л. М. В., оцветен със зелено на скицата, находящ се в [населено място], ж. к. С. П., а именно дворно място с площ от 700 кв. м. представляващо имот пл. № ** в кв. 111 по плана на [жк], заедно с находящите се в него подобрения и насаждения, при граници на този дял имоти пл.№ *, *, * и */дял първи/. На Л. М. М. се поставя в дял и изключителна собственост недвижим имот, представляващ дял първи по заключението на в. л. М. В., оцветен с червено на скицата, находящ се в [населено място], [жк], а именно дворно място с площ от 715 кв. м. представляващо имот пл. № * кв. 111 по плана на [жк], заедно с находящите се в него сезонна постройка, навес, подобрения и насаждения, при граници на този дял имоти пл. № *, * /дял втори/ и път. С договор за покупко–продажба, обективиран в нотариален акт № 6, том ІІІ, рег. № 11146, дело № 406 от 2003 г. Л. М. М. е продал на В. С. И. /по време на брака му с И. В. И., сключен на 21.09.2000 г./ следния свой собствен недвижим имот - дворно място, находящо се в [населено място], ж.к. И. /С. П./, с площ от 715 кв. м., представляващо имот № * в кв. 111, заедно с построените в него сграда с площ от 35 кв. м., навес и подобрения и насаждения. По делото са изслушани две СТЕ. В о. с. з., проведено на 20.05.2020 г., е изслушано заключението на в. л. Р. П.. Същото е оспорено и съдът е допуснал и приел в о. с. з. на 22.07.2020 г. повторна двойна СТЕ. От заключението на последната СТЕ e установено, след извършена справка в Служба ТСУ при Община Варна и Служба ТСУ при Кметство район “Приморски”, че на процесните имоти с № *** и ПИ *** по КККР съответства ПИ * /приложение № 1 и приложение № 2/ по КП от 1973 г. на м. “Ф. д. до Д. д.”. ПИ * е разделен на два дяла със Съдебна делба по гр. дело№ 318/1989 г. на ВРС. Дял първи е с площ 715 кв. м. и представлява северната част от ПИ с пл. номер * със съседи: ПИ *, * /Дял втори/ и път, а Дял втори е с площ 700 кв. м. и представлява южната част от поземления имот, представляващо поземлен имот с пл. номер-* при съседи: ПИ *, ПИ *, ПИ * и ПИ * /Дял първи/. Дял втори остава вътрешен имот с разделянето на ПИ * и достъпът до него се осъществява по пътека по източната граница на поделеният поземлен имот с ширина 1 м. и дължина 37 м., определени графически от скицата по СТЕ /л. 17 от делото/. Западната граница на пътеката е източната граница на Дял първи. Съдебната делба не е попълнена в КП от 1973 г. на м. “Ф. д. до Д. д.” и в кадастралната основа на РП на[жк]. Поземленият имот, описан в Нотариален акт № 45 от 21.12.1988 г. съответства на дял втори от съдебната спогодба по гр. дело № 318/1989 г. и на ПИ *** и източната част с ширина 1м. и дължина 37м. на ПИ *** по КК /приложение № 1 и № 2/. Поземленият имот описан в Нотариален акт № 6, том III, peг. № 11146, д. № 406/19.11.2003 г. на нотариус Б. В. в[жк]с площ 715 кв. м., представляващ ПИ * в кв. 111 при граници: ПИ *, ПИ *, ПИ *, съответства на Дял първи от съдебната спогодба и на част от ПИ *** по КК на р-н “П.” (без пътеката с ширина 1м. и дължина 37м., която е част от Дял втори по съдебната спогодба /приложения № 1 и № 2/). Описаната процесна реална част от имота, съобразно сключената съдебна спогодба по гр. дело № 318/1989 г. на ВРС не е 72 кв. м. Аналитично площта на пътеката се получава 37 кв. м. = 1м. /ширина/ х 37 м. /дължина/. При тези размери на пътеката оцифреният Дял втори е с площ 700 кв. м., а оцифреният Дял първи е с площ 733 кв. м. Пътеката с ширина 1м. и дължина 37 м., изчертана на скицата към делбата, е част от Дял втори /приложения № 1 и № 2/. Съобразно одобрената КК пътеката попада в ПИ ***. Процесният поземлен имот на ответника с идентификатор-*** и поземления имот на ищцата с идентификатор-*** са неурегулирани поземлени имоти в[жк]. Първият РП на[жк]е одобрен със Заповед № РД-02-14-129/02.04.87 г. на Председател на МС. Регулацията на[жк]не е приложена. За поземлен имот ПИ * по плана ж. к “И.” има изработен и одобрен ПУП-ПЗ със Заповед №Г-667/25.03.2004 г. на Кмет на р-н “Приморски”. С одобрения ПУП-ПЗ са определени строителните граници в дворното място и параметрите на застрояване, без да се урегулират имотните граници. За процесната територия е изготвен и одобрен със Решение № 552-6/26 от 27.07.2012 г. на ОС-Варна ПУП-ПУР на[жк]. Част от територията на ПИ *** и ПИ *** попадат под трасето на проектните улици/приложение № 3/. Със Заповед № РД-02-14-2200 от 03.09.2012 г. на Министър на МРРБ е одобрен Общия устройствен план на гр. Варна. Процесните поземлени имоти попадат в територия с отреждане ЖМ1- жилищна устройствена зона с ниско застрояване в природна среда. За процесните имоти няма влязъл в сила подробен устройствен план и не са налице предходни регулации, с които да се променят кадастралните граници на имотите. Съгласно ПУР за територията на[жк], одобрен със Решение № 552-6/26 от 27.07.2012 г. на ОС-Варна, в северната част на ПИ *** се проектира [улица], 307 и 310 с ширина 9 м., която засяга много малка част от имота. През имот *** е проектирана друга [улица] с ширина 16 м., която унищожава имота и от него остава една малка част от 234 кв. м., върху която не е възможно да се извърши целесъобразно застрояване. Представена е комбинирана скица - Приложение № 3, на която с черен цвят е показана действащата КК, а с червен и син цвят предвижданията на ПУР. Няма данни за предаване части по регулации от съседни имоти по силата на регулацията и по реда на чл. 15 - 17 от ЗУТ, защото няма изготвени и одобрени регулационни планове за процесните поземлени имоти. С оглед предвижданията на влезлият в сила План за улична регулация (ПУР) имотът на ответниците, така както е заснет по КК, отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ. От имота на ищцата, така както е заснет в КК, след прокарване на уличната регулация остават 234 кв. м., което не е достатъчно да покрие изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, дори и с изключението на ал. 3 с намаление до 1/5. След реализирането на улицата с ширина 16 м. между о. т. 86-89 от имота на ищцата остават 234 кв. м., които не могат да се обособят като самостоятелен парцел. Владяната по този начин от ответниците реална част отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за минимални лице и площ. От показанията на разпитания по искане на ищцата свидетел М. К. /сестра на ищцата/, ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, е установено, че ищцата е имала достъп до имота в кв. С. П. през пътечка 1 м широка, влизайки от черен път. През последните години сестра й няма достъп до имота. След като ответниците построили къщата и оградили имота вече няма достъп. Сестра й не може да си влезе в имота някъде от 3-4 години. От показанията на свидетеля И. К., баща на ищцата, е установено, че след като прехвърлил имота на дъщеря си и бившият собственик продал съседния, новите собственици го застроили, точно на изхода. Имало изход от южната страна, но не се минавало с кола. Достъпът до имота на С. се осъществявал през този на ответниците през една пътека, широка 1.40-1.50 м. С. не живее във В. от 1994 г., но когато си идва през лятото, влиза от южната страна, има необработваеми имоти и влиза от там. Според свидетеля имотът не се обработва от около 10 години. Личат се дръвчета-ябълка, смокини, но има високи саморасли храсти. От показанията на свидетелите А. Б. и О. Р. - живеещи в съседни на ответниците имоти, е установено, че в имота на ответниците има постройка. От южната страна няма как да се мине, само храсти, дървета, лятото има трева над кръста. Откакто са там - 2003-2004 г. не е имало пътека през мястото на В. и И. и никой не е минавал през този имот. Не са виждали и никой да идва или да обработва южния имот. От правна страна е съобразено, че ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, представляващ 93 кв. м. реални части от недвижим имот ***, собственост на ответниците, находящ се в [населено място], [жк], на основание дарение и извършена съдебна спогодба. С оглед представените нотариален акт № 45, том ХVІ, дело № 5318/1988 г. на нотариус при ВРС, и съдебна спогодба по гр. д. № 318/1989 г. на ВРС, и скица към същата, въззивният съд е приел за доказано правото на собственост върху дял втори, с площ 700 кв., представляващ поземлен имот с пл. номер *, който включва и част от ПИ *, а именно пътека с ширина 1 метър, и дължина 37 м., намираща се в източната част на имота на ответниците /графически посочена на скицата на стр. 17 от делото/. От заключението на повторната комплексна СТЕ, която съдът е кредитирал като обективно, компетентно и обосновано, е установено, че съдебната делба не е била попълнена в КП от 1973 г. на “Ф. д. до Д. д.”, както и в кадастралната основа на РП на ж.к. С. П.. Установено е, че по кадастралната карта на гр. Варна, имотът на ответниците е с идентификатор *** и площ 760 кв., а на ищцата – с идентификатор *** и площ 628 кв. м. Прието е, че според същото заключение, в НА № 6/19.11.2003 г., с който ответниците закупуват своя имот, представляващ ПИ *, последният е с площ 715 кв. м., и включва дял първи по съдебната делба, но и част от дял втори, а именно пътеката с ширина 1 м. и дължина 37 м. Прието е, че тъй като никой не може да прехвърли повече права от колкото самият той притежава, ответниците не се легитимират като собственици на процесната реална част въз основа на договора за покупко-продажба. Прието е, че доколкото те своевременно /с отговора на исковата молба/ са направили възражение за придобиването на правото на собственост върху процесните реални части на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, то това тяхно възражение - тъй като е от категорията на правоизключващите, следва да бъде разгледано. Прието е за установено, от събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, че понастоящем ответниците се намират във владение на имота. С оглед събраните гласни доказателства, съдът е приел, че те са започнали да упражняват фактическа власт върху него от 2003 г. - когато са получили владението върху спорната част, след като са закупили /само/ дял първи, притежаван от техния праводател, тъй като тя на практика е влизала в очертанията на закупения имот, а скицата при изповядване на сделката е била издадена по действащия КП от 1973 г. на м. “Ф. д. до Д. д.” и в кадастралната основа на РП на[жк], в който протоколът от съдебната делба не е бил отразен. Прието е, че на извода, че именно от тази дата те са започнали да владеят и спорните реални части навеждат и събраните в хода на производството гласни доказателства - св. К. излага, че от 1994 г. дъщеря му /ищцата/ живее постоянно в София, а самият той е обработвал мястото до 1995 г., както и, че последните 10 години имотът не се обработва, което означава, че в последните 10 години ищцата не е посещава имота си, поради което и не е минавала през реалната част, находяща се в източната част на имота на ответниците. В тази насока са и показанията на другите двама свидетели – съседи на процесния имот, които не знаят и не са виждали нито да има пътека, нито някой да минава, или да се опитва да минава по нея. С оглед събраните в хода на настоящото производство доказателства, въззивният съд е направил извод, че ответниците са придобили собствеността по давност на основание чл. 79 ЗС, тъй като са осъществявали непрекъснато, необезпокоявано и спокойно владение в продължение на 10 години. Съдът е намерил, че няма пречка процесните реални части да бъдат придобити по давност. В тази връзка е съобразил обстоятелството, че двата съседни имоти са неурегулирани поземлени имоти, тъй като РП на ж.к. С. П. /И./, одобрен със Заповед от 02.04.1987 г. не е приложен. Приел е, че забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ е неприложима, тъй като приложение намира правилото, установено в ал. 2, доколкото в случая частта от поземления имот, придобита от ответниците по давност, се присъединява към съседен имот. Изложено е, че оставащата част от имота на ищцата може да се обособи като самостоятелен такъв, тъй като отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, като съобразно отразяването в кадастралната карта е с площ 628 кв. Предвижданията ПУП-ПУР, одобрен с решение от 27.07.2012 г., не следва да се съобразяват, тъй като според вещите лица планът не е приложен, и е само за уличната регулация, а не урежда регулационния статут на всеки отделен поземлен имот.Прието е, че действително, по този начин имотът на ищцата ще оставен без достъп до път, което е в нарушение на изискванията на ЗУТ, но съществува законовата възможност тя да поиска учредяването по административен ред на сервитут през някои от съседните имоти с цел осигуряването й на достъп до собствения й имот. Формиран е решаващ извод, че ответниците владеят имота на правно основание, легитимиращо ги като собственици, поради което предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 108 ЗС се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид съдържанието на формираната от въззивния съд правораздавателна воля, поставеният въпрос № 5 – „ Следва ли в хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, оставащата част от имота да отговаря на условията по чл.19 от ЗУТ”, се явява такъв с обуславящо значение за изхода на спора. По отношение на него е налице както общото, така и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се констатира противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 52 от 10.05.2019 г. по гр.д.№ 2217/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., и Решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 1662/2020 г. на ВКС, І г.о. В Решение № 52 от 10.05.2019 г. по гр.д.№ 2217/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че определеният в чл. 200 ЗУТ пространствен обхват на въведените с нормата изисквания за минимални размери е за имоти в границите на населените места, т.е. за урбанизираните територии. Легалното определение за територия на населено място се съдържа в § 5, т. 6 ДР ЗУТ – селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Урбанизирана територия са и селищните образувания, чиято дефиниция е в чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ /селищни образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население/ и чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ /територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници; селищното образувание е разположено на територията на едно или повече населени места и няма самостоятелно землище/. Щом поземлен имот попада в границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който при преценка реалната му поделяемост се прилага чл. 200 ЗУТ, като е без значение дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. В Решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 1662/2020 г. на ВКС, І г.о. е прието, че придобиване на реална част от неурегулиран поземлен имот в границите на селищно образувание е допустимо и възможно само при наличието на предвидените в чл. 200, ал. 2 ЗУТ предпоставки, т.е. когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. При констатацията, че единствения достъп от улица до собствения на ищцата имот е възможен чрез процесната територия, заснета в границите на ПИ, собственост на ответниците, изводът, че владение е упражнявано върху годен да бъде придобит по давност терен, се оказва формиран в противоречие с Решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 1662/2020 г. на ВКС, І г.о. При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената за въззивното производство и възлиза на сумата 25 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение