Определение № 60548 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“ АД [населено място], чрез адвокат Хр.М. срещу въззивно решение № 254 от 20.11.2010 г. по в.гр.д. № 546/2020 г. на Окръжен съд Перник, с което в обжалваната част е потвърдено решение № 667 от 07.04.2020 г на Районен съд Перник по частично уважен иск на Г. П. И. на основание чл. 200 КТ. Касаторът е осъден за заплати на пострадалия сумата от 15 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди на от влошаване на здравето /ексцис/ в резултат на професионално заболяване. Въззивният съд на свой ред е приел за основателен в оспорвания понастоящем размер предявения иск, като е счел за установен ексцес при увреждане на здравето на работника, довел до трайно намалена работоспособност и вреди за които работникът не е обезщетен ,при наличието на причинна връзка с условията на труд в ответното дружество. Предвид издаденото ЕР на ТЕЛК № 265 от 06.03.2019г. и преосвидетелстване по ЕР на ТЕЛК № 64 от 29.08.2019г, удостоверяващи развитието на професионалното заболяване, причинната връзка и процента трайно загубена работоспособност за периода Влошаването е констатирано от медицинските органи след 06. 03.2019 г. Размерът на дължимото обезщетение въззивният съд е определил ,като е съобразил възрастта на ищеца и тежестта на установеното увреждане от професионално заболяване неврит на слуховите нерви, съобразно настъпилите болестни промени, вече довели до 100% трайна неработоспособност, от която 60% от професионалното заболяване При ексцеса се касае до състояние на практическа глухота при човек на 56 годишна възраст. Водещ за слуховата загуба /ІІІ степен/е фактора на професионалното въздействие,обсъдени са всички конкретно установени като причинени неимуществени вреди. Като основание за допускане до касация защитата на „Стомана Индъстри“ АД поддържа чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с ППВС №4/1968г по въпрос за прилагане принципа на справедливост /чл. 52 ЗЗД /, като се изтъква и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, поради присъденото завишено обезщетение. В изложение касаторът се позовава и на основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по въпрос:Работодателят ли следва да доказва, че Експертното решение /ЕР/ за установяване на професионалния характер на заболяването е породило действие или ищецът трябва да докаже, че то е влязло в сила при главно и пълно доказване и спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото решение? Как и посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че експертното решение е породило действие? Сочи се решение №202/2011 г по гр.д.№ 1635/2010г. на ІV г.о. като се поддържа ,че въззивния акт му противоречи по въпроса, за начина по който влиза в сила и поражда действие решението на ТЕЛК. Формулиран е и процесуалноправен въпрос а задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, изтъкнати са решения по гр.д. № 1609/2014 г. на ІV г.о. и гр.д. № 4297/2014 г. на ІV г.о. по смисъла на чл.280 ал. 2 ГПК и основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК Ответникът по жалбата Г. П. И. е взел становище чрез адв. Б. В. .Изтъква се липсата на конкретност при поставените въпроси. Оспорват се съображенията на касатора относно зачитане на ЕС на ТЕЛК в настоящия процес и се сочи конкретна съдебна практика,с която изводите на въззивния съд са съобразени по всички решаващи въпроси. Върховен касационен съд, ІІІ г. о намира, че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Формулираните правни въпроси са решаващо произнесени от въззивния съд, като не са налице сочените социални основания за допускане до касационно обжалване. Указанията по цитираните Постановления на ВС на РБ и приложените решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК не съдържат отговор на правен въпрос ,на който Видински окръжен съд е дал противно решение. Основанието на чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК не е налице, съдържателни съображения във връзка с основанието по чл. чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК липсват Съобразени са принципните указания в ППВС №4/1968г., че справедливостта като критерии за определяне на паричният еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В случай тези факти са обсъдени и съобразени като обективно установени: характер и степен на увреждане при влошаване на здравето, последици, продължителност ,степен на интензитет, прогноза, установен процент нетрудоспособност и всички конкретни отражения върху личността на пострадалия. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички реално установени факти и обстоятелства, въз основа на които да изведе правните си изводи, включително и като се произнесе по наведените от страните доводи и възражения, поради което не налице противоречие с трайно установената практика на ВКС и по поставения процесуален въпрос. По втория поставен въпрос съща е налице трайно установена практика,съобразена от въззивния съд. Признаването на професионалния характер на заболяването съгласно чл.62 ал. 3 КСО, е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността. Константно е разбирането в практиката на ВКС, че по иск за обезщетение за вреди от професионално заболяване по чл.200 КТ пострадалият следва да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК. / решение№2213/2011 г по гр.д.№1761/2009г. на ІV г. о./Не е необходимо формално отбелязване от органа издал акта, че решението е влязло в сила и на коя дата.Работодателят, който оспорва обвързващата сила на решението, доказва и положителният факт, който я изключва или отлага чрез представянето на доказателства за друг акт, или за подадената жалба и висящо производство пред административен или съдебен орган. След като е налице решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е издадено по законоустановения ред, съгласно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/, то съставлява официален документ издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и съставлява доказателство за установените с него факти. Работникът няма задължение да установява при главно и пълно доказване- както се постулира във въпроса ,че решението на ТЕЛК или НЕЛК е влязло в сила след спазена административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото решение. Съгласно чл.13 ал. 3 НРСРПООПБ – експертните решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица органи и организации в страната.Поради това страните в производството по чл.200 КТ не могат да оспорват, нито да опровергават съдържащите се в решенията на медицинските органи констатации. Наличието на недоказано твърдение на заинтересованата страна, че актът не е влязъл в сила, тъй като нямало данни да е бил съобщен на друга заинтересована страна, не може да възпрепятства съда да приеме установеното в ЕР на ТЕЛК или НЕЛК. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС,приложен е и законоустановения принцип на справедливост в чл. 52 ЗЗД съгласно указанията в константната практика. Решението е основано е на установените по делото факти, приложим е посоченият от съда закон и съдържанието на решението не сочи само по себе си на извод за неговата очевидна неправилност. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят установените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Воден от горното, Върховен касационен съд,Трето гражданско отделение