Определение № 117 от 11.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1211/2021 г.
ВКСI търговско отделение11.03.2022 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 394/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. К. К. и Ц. К. Г. против решение № 58 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 394/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение №60 от 06.07.2020 по гр.д. №95/19г. на Ловешки окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторите/ ищци в производството/ искове с правно основание чл.432 КЗ. Ответникът по касация – ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,гр. София чрез пълномощника си – адв. Пл. А. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. Д. Н. са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставили са въпросите – 1“ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.“ И 2 / „ Трябва ли съдът при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната“. Страната е посочила за правилно решението в мотивната му част, с която е обсъдено и прието, че травмите на ищците са във връзка с ПТП от 2018г., като подробно са разгледани тези мотиви в контекста на ,установените увреждания на ищците. В заключение е направено оплакване, че съдът не „отчел всички обстоятелства, свързани с обезщетението за неимуществени вреди“, като са развити доводи за неправилност на изводите на състава. Изброени са и съдебни актове на ВКС, като след част от тях е направено оплакване за това, че съдът изобщо не обсъждал нормативните лимити на отговорност на застрахователя. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В изложението са формулирани два въпроса. Така поставен първият въпрос е общ и относим към всяко производство за непозволено увреждане от ПТП, като своят отговор същият е получил чрез задължителна практика – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която в случая въззивният съд се е съобразил. Освен това, съставът е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетения. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, на които се е позовал и касатора в изложението и в касационната жалба. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Следва да се отбележи, че същият е отчел изрично и икономическата конюнктура, пряко свързана със застрахователните лимити. Съдът подробно е обсъдил конкретните факти поотделно за всеки едни от ищците и ясно е мотивирал определеният от него размер за обезщетенията. Поради това, страната е следвало да постави въпрос, съобразно тези правни изводи или да обоснове поставения общ въпрос с конкретно отклоняване при прилагане на критериите от състава. Несъгласието с правните изводи на съда не обосновава довод за допуснато отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен така формулирания първи въпрос, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поддържаното противоречие с тълкувателна и казуална практика. Вторият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият съдържателно е обоснован с фактически невярното твърдение, че съдът не е обсъдил икономическата конюнктура във връзка със застрахователните лимити. Както бе отбелязано доводът е фактически неверен по отношение на икономическите условия, а именно, съобразно цитираната практика тяхното съобразяване е пряко свързано с нивата на застрахователно покритие. Или, съдът е взел предвид всичко, което конкретно е било установено от ищеца по спора, но е направил изводи, с които страната не е съгласна. Следователно, така поставени, въпросите съдържат оплакване на касаторите, несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите му, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Касаторите не са развили релевантни доводи по поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са цитирали практика на ВКС, указваща предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които, в случая, въззивният съд е обсъдил. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касаторите общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение