Определение № 60124 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2994/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 2249/13.10.2020г. по в.ч.гр.д. № 3055/2020г. по описа на Софийския апелативен съд, е потвърдено определение №637/11.02.2020г., поправено с определение №903039/06.07.2020г., постановено по гр.д.№189/2019г. по описа на ОС – Благоевград, с което производството по гр.д.№189/2019г. е прекратено поради недопустимост на исковете, предявени като колективни по реда на чл.379, ал.2 и 3 ГПК. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 1070/25.01.2021г., подадена от адв.Д. Г. М. като пълномощник на собствениците на апартаменти в етажна собственост – комплекс Апартамент хотелс – сгради А, В и С, („М. Р. 7 – И. & Спа“ – [населено място]), с оплаквания, че е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че обжалваното определение е недопустимо поради това, че САС не е следвало да се произнася докато ВКС не се произнесе по жалбата срещу предходното му прекратително определение по в.ч.гр.д.№1570/2020г. Поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради това, че САС голословно приема, че доверителите му не са потребители на услуга, след като става въпрос за управление на етажна собственост, възложено на трето лице. Счита, че с допълнителна искова молба са изчистени всички поставени въпроси и са изпълнени дадените от съда указания и ако съдът е приел, че не следва да гледа осъдителния иск е бил длъжен да го образува в отделно производство. Поддържа, че обжалваното определение е нищожно или недопустимо предвид това, че е постановено в непредвидена в ГПК процедура, като се дават разпореждания на по-долната инстанция при прекратено въззивно производство. Споделя констатацията на въззивния съд, че с постановеното от първоинстанционния съд определение окръжният съд е смесил две производства – това по проверка редовността на исковата молба и това по допускане на колективен иск за разглеждане, но счита, че именно поради това частната жалба е следвало да бъде уважена от САС, като в отменителното определение се дадат указания по изясняване на исковата молба и се посочат недостатъците, които тя има и които следва да бъдат отстранени, вкл. с възможност делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Счита, че волята на съда в обжалваното определение е дотолкова неясна, че актът следва да се приеме за нищожен. Поддържа, че не става ясно дали съдът е приел, че не са налице предпоставките за предявяване на колективен иск или е налице неяснота на предявените искове и вместо за отграничи ясно двете производства (това по проверка на исковата молба по реда на чл.129 ГПК и това по допускане на колективен иск по чл.381 ГПК) въззивният съд ги гледа паралелно. Ако се приеме, че волята на съда е ясна, поддържа, че обжалваният акт е недопустим поради това, че не са изложени мотиви какво не е изпълнено от дадените от първоинстанционния съд указания. За неправилен счита извода на въззивния съд, че се твърди неизпълнение на договорни задължения. Поддържа, че има решение за сключване на договор за управление с „И.“ Е., както и подновяване на договор с друго дружество (без буква „с“ накрая), но без извършена нотариална заверка за първоначалния договор и вписване, като играта с буквата „с“ в края на името на дружеството въвежда в заблуждение потребителите на услугите, което счита, че доказва накърнен колективен интерес на потребителите на услугата „управление на етажна собственост“, които не са сигурни с кое от двете дружества имат договор. Поддържа, че няма пречка да се води колективен иск и при наличието на сключен договор, който като особен вид договор е уреден в ЗУЕС, както и че е налице увреден колективен интерес – потребителите на услугата „управление на етажна собственост“ не получават услугата, заплащат значителни суми за услуга, която не получават, а заплатените суми за тази услуга финансират търговската дейност на ЮЛ-ответници. Приложено е и изложение на основанията за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, ГК, състав на I г.о. приема, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане от касационния съд, без да се извършва преценката за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, в съответствие с разпоредбата на чл.386, ал.3 ГПК, която по аналогия следва да се приложи и за определението, с което се прекратява производството по колективния иск. Така подадената частна жалба е допустима с изключение на частта, касаеща прекратяване на производството по предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 1000лв. В тази част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане с оглед предвидените в чл.280, ал.3 ГПК ограничения на подлежащите на касационно обжалване актове на въззивните съдилища, тъй като предявеният иск е с цена под 5000лв. По правилността на обжалваното определение настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното: Производството по гр.д.№189/2019г. по описа на Благоевградския окръжен съд е образувано по подадена от собствениците на апартаменти в етажна собственост – комплекс Апартамент хотелс – сгради А, В и С („М. Р. 7 – И. & Спа“ – [населено място]) искова молба срещу Е. С. З., И. И. П., Т. П. Т., Г. М., И. С. М., „И.“ ООД, „И.“ ООД, „Агро дивелопмънтс“ ООД, Сдружение – Етажна собственост, м.Г., бл.А, Сдружение – Етажна собственост м.Г., бл.В и Сдружение – Етажна собственост, м.Г., бл.С. Твърди се, че ищците са етажни собственици в етажните собствености и собственици на самостоятелни обекти в сграда А, сграда В и сграда С в комплекса, докато ответниците-физически лица, без да са овластени от закона или от етажните собственици, са регистрирали сдружения на етажни собственици и с тези си действия са формирали без решение на етажните собственици три отделни етажни собствености, като сградата е една, комплексът е един и е от затворен тип, т.е. без овластяване са регистрирани паралелни сдружения на ЕС. Твърди се, че физическите лица – ответници не са събирали такси в троен размер от обектите, които извършват търговска дейност съгласно чл.51, ал.5 ЗУЕС, сключвали са договори за застраховка, като вноските са правени от средствата на етажните собственици, а бенефициенти са физически лица. Твърди се също така, че ответниците „И.“ ООД и „И.“ ООД получават или са получавали суми по договори за управление на ЕС без основание, че ответникът „Агро дивелопмънтс“ ООД не заплаща такси за управление, ремонт и поддържане на общите части като етажен собственик с търговски обекти, като освен това разходите му по експлоатация на тези обекти се заплащат от етажните собственици на трите етажни собствености в троен размер по сметка на предходните двама ответници – юридически лица, които юридически лица се представляват от ответника М., както и че ответникът „Агро дивелопмънтс“ ООД следва да заплаща таксите за етажната собственост в троен размер. Твърди се, че същите лица са свързани лица с лицата, построили сградата и/или продали обектите в сградата, както и с юридическите лица, които са посочени като лица, осъществяващи управление, охрана и поддръжка на сградата и по този начин се постига заплащане на една услуга три пъти под предлог, че се поддържат три етажни собствености, а всъщност охраната е с един портиер, поддръжката се осъществява от една чистачка, както и че етажните собственици са принудени да заплащат цялата поддръжка и всички разходи както за поддръжката на общите части, така и за обекти, които не ползват нито са тяхна собственост, но са собственост на свързани с ответниците лица – всички тези обекти са във вход А, а се начислява поддръжката им и на входове В и С. Поддържа се, че със съдействието на посочените лица освен че се отчитат разходи три пъти за едно и също нещо, се отчитат и несъществуващи разходи по поддържа, охрана и управление въз основа на неверни счетоводни документи; разходите на етажната собственост за ток, вода и по поддръжка на всички общи части и на двора на закрития комплекс се заплащат от сметката на етажната собственост, вместо от дружеството, поело тези дейности по договор, като освен това тези разходи са силно завишени и явно включват разходите за вода и електричество на басейна, ресторанта и други обекти, собственост на ответниците-юридически лица, а вероятно и на техни приближени физически лица. Твърди се, че етажните собственици нямат никакъв достъп до начина на водене на счетоводството, че финансовите отчети и счетоводството на дейностите по поддръжка, охрана и управление противоречат на българските и европейски счетоводни стандарти, като чрез посочените способи ответниците финансират дейността на обекти в сградата, които се ползват за туристическа дейност, регистрирана и обявена в сайтове в интернет в изрично посочени апартаменти и други обекти, което е полезно и печелившо за ответниците и свързаните с тях лица. Поддържа се също така, че „М. Р. 7 И. & Спа“-гр.Б. е комплекс от затворен тип, но не се спазват специалните разпоредби за комплекси от този тип нито при управлението, нито при договарянето, воденето на счетоводство и разпределяне на разходите, както и при определяне кой да ги плаща и при извършване на плащането. Освен това, че договорите за управление с юридическите лица не са с нотариална заверка на подписите и не са надлежно вписани както изисква чл.2 ЗУЕС. Петитумът съдържа искане ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си и увреждащи действия, описани в исковата молба и да бъдат задължени да не заявяват повече кандидатура за участие в управителните органи на етажната собственост, да не извършват никакви действия от името на етажната собственост на входове А, В и С, да представят пълен списък на банкови сметки, в които се намират средства на етажната собственост и цялата документация, книги на етажните собственици, документи по воденото счетоводство, документи по регистрация в Булстат регистър на сдружения на собственици на трите сгради (входове) А, В и С; ответниците да бъдат осъдени при условия на солидарност да заплатят на етажните собственици обезщетение за вреди в общ размер – всички суми, събирани през годините в общ размер на 850 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането в размер на 65 000 лв. до окончателното изплащане, а ако реално платените суми на някой от ответниците суми са по-големи, да бъде присъдено обезщетение в размер на реално платените суми. Посочено е също така, че исковете се предявяват по реда на чл.379 и сл. ГПК като колективни. В определение №3960 от 09.09.2019г. първоинстанционният съд е посочил, че производството е по реда на чл.379 и сл. ГПК, но исковата молба не отговаря на изискването за редовност по чл.127, ал.1, т.4 ГПК – не е посочено нарушението, респ. нарушенията, от които ищците са увредени по смисъла на чл.379, ал.1 ГПК; не са посочени обстоятелствата, на които се основава колективния иск, като не са посочени обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица (изискване, установено и от чл.380, ал.2 ГПК); не са представени доказателства за внасяне на дължимите по предявените искове държавни такси – в размер на 80 лв. по неоценяемия иск за преустановяване на увреждащи действия, както и в размер на 36 600 лв. по осъдителните претенции. Дадени са указания за отстраняване на така констатираните нередовности, както и за представяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея според броя на ответниците в едноседмичен срок от съобщението. С молба вх.№3305/04.10.2019г. процесуалният представител на ищците е посочил, че увреждащите действия се състоят в това, че доверителите му като потребители на услугата „управление на етажни собствености в сграда А, сграда В и сграда С“, трите сгради представляващи един [жк], не получават изобщо услугата по договора, заплащат разходите на ответниците (техни лични и за обекти, с които ответниците извършват търговска дейност), заплащат такси за етажната собственост в завишен размер, заплащат вноски за ремонт, поддръжка и по договор за управление в полза на лица, които нямат право да получават такси – сдруженията на ЕС, регистрирани в [община], а чрез тях и останалите ответници-юридически лица, като последните нямат право да получават никакви суми от ищците, тъй като не предоставят услуга по валиден договор и по принцип не предоставят услуга „управление и поддръжка на общите части на сградата“. Посочва се, че със съдействието на ответниците освен че се предоставя услугата „управление и поддръжка на общите части на сградата“, тя се отчита и се отчитат разходи за нея три пъти за едно и също нещо, отчитат се несъществуващи разходи по поддръжка, охрана и управление въз основа на счетоводни документи, не се води счетоводство, не се издават и съхраняват първични и валидни счетоводни документи за извършвани разходи от общите на етажните собственици средства. В молбата се уточнява, че са нарушени правата на ищците като потребители поради неизпълнение на посочените в чл.5 и чл.6 от Закона за защита на потребителя задължения на ответниците и свързаните с тях лица, които претендират да предоставят услугата „управление и поддръжка на общите части“, като използват търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите. Уточнява се, че са нарушени чл.19, чл.24 и чл.30 З. вкл. за яснота относно цените, както и чл.62 З., който забранява предоставяне на услуга без искане от страна на потребителя; използва се агресивна търговска практика, което е забранено в чл.68з З.; договорите, първоначално сключени за предоставяне на услугата, съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и сл. З., каквито се съдържат и в последващите договори, подписвани от управители в нарушение на ЗУЕС, забраняващ подновяване на договорите за управление и клаузи за такова подновяване. Твърди се нарушение и на чл.151 З., тъй като без съгласие на собственици се забранява на собственици да ползват имотите си и общи части на сградата през определени периоди, както и нарушение на чл.161б и други разпоредби на З., които задължават договорите да се сключват на разбираем за потребителя и посочен в закона език. Поддържа се нарушение на правилата на З., които дават право на потребителя без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за разпределено във времето право на ползване на собственост за дългосрочни ваканционни продукти – твърди се, че ответниците експлоатират целите сгради като техен собствен хотел, без да водят счетоводство и без да заплащат наем или част от печалба или обезщетение на собствениците, като всички собственици заплащат разходите по така извършваната от ответниците търговска дейност. Като увредени лица са посочени собствениците и ползвателите на обекти в описаните в исковата молба сгради. Поискано е удължаване на срока за представяне на нотариалните актове за собственост на част от ищците, както и ответниците да бъдат задължени да представят книгата на собствениците с цел определяне на кръга на пострадалите лица. Върху молбата първоинстанционният съд е посочил, че удължава срока с 14 дни, считано от 22.10.2019г. На 06.11.2019г. е подадена уточнителна молба с вх.№36851, с която са представени преписи от първоначалната искова молба и от представените с нея документи за връчване; уточнено е, че искът за заплащане на обезщетение се предявява като частичен за сумата от 1000 лв. като част от сумата 850 000лв.; посочено е, че с оглед извършени от първоначалните собственици прехвърлителни сделки, каквито са извършили и последващите приобретатели, не може точно да бъде определен кръгът от лица, но той е определяем и за това е направено искане ответниците да представят книгата на собствениците по смисъла на чл.7 ЗУЕС, след което да бъде даден срок за посочване на начина на определяне и определяне на кръга на засегнатите лица. Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение от ЧСИ В. Т. за нотариалните актове, договори за цесия и строителна документация, изискани от нея от Агенцията по вписванията по изп.д.№........../2014г. С определение №637 от 11.02.2020г., постановено от Благоевградския окръжен съд, производството по гр.д.№189/2019г. е прекратено. Прието е, че дадените с определение №3960 от 09.09.2019г. указания не са изпълнени - вместо поправена искова молба, отговаряща на всички изисквания на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, ищците са представили т.нар. „допълнителна искова молба“, чрез която се правят уточнения на предявените искове, което е недопустимо. Посочено е също така, че с тези уточнения нито се посочва по ясен начин нарушението, респ. нарушенията, от които ищците са увредени по смисъла на чл.379, ал.1 ГПК, нито се посочват обстоятелствата, които определят кръга от увредените лица по смисъла на чл.380, ал.2 ГПК. Прието е, че производството следва да бъде прекратено и поради недопустимост на предявените искове. Изложени са съображения, че за да е допустим колективен иск е необходимо да е налице засегнат колективен интерес, който е различен от индивидуалния интерес на всеки един от ищците, както и определяне кой е увреденият или застрашен от поведението на ответника колективен интерес, различен от индивидуалния им интерес. Посочено е, че в случая в обстоятелствената част на исковата молба (първоначално подадена и впоследствие подадена допълнителна такава) липсва изложение на обстоятелства за накърнен колективен интерес на ищците, с оглед на което е прието, че исковете са недопустими. Прието е, че предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не представляват колективни искове, доколкото претендираната сума е за неизпълнение на договори с ищците и поради това касае обезщетяване на засегнат индивидуален интерес на всеки от ищците. Посочено е, че при увреждане от едно нарушение, когато според характера му не може да се определи точно кръга на увредените лица, но той е определяем, съгласно чл.379, ал.2 ГПК, срещу нарушителя може да се предяви иск за установяване на увреждащото му действие или бездействие, неговата противоправност и вината. Прието е, че в настоящия случай не се претендира установяване на правно релевантни факти (части от деликтния фактически състав – увреждащо действие или бездействие, противоправност и вина). Взето е предвид, че след евентуалното уважаване на колективен иск по чл.379, ал.2 ГПК, с решението по който ще бъдат установени фактите на увреждащото действие или бездействие на ответника, неговата противоправност и вината, всеки индивидуално засегнат ще може в отделно последващо производство да предяви осъдителен иск за обезщетяване на претърпените от него вреди, като докаже техния размер и причинната връзка с противоправното поведение на нарушителя. С оглед на това е прието, че предявяването на осъдителен иск за заплащане на обезщетение за вреди в рамките на настоящето производство е недопустимо. Прието е, че в обстоятелствената част на исковата молба не са посочени никакви факти и обстоятелства, които да имат отношение към колективен иск по искането ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си и увреждащи действия, описани в исковата молба, като ги задължи да не заявяват повече кандидатури за участие в управителните органи на етажната собственост, да не извършват никакви действия от името на етажна собственост на входове А, В и С, да представят пълен списък на банкови сметки, в които се намират средствата на етажната собственост и цялата документация, книги на етажните собствености, документи по воденото счетоводство и др. – не е посочено кой е засегнатият (увреден или застрашен) от поведението на ответника колективен интерес, който е различен от индивидуалния интерес на ищците. След постъпване на подадената частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд е образувано в.ч.гр.д.№1570/2020г. С определение №35 от 25.06.2020г. тричленният състав на САС е прекратил производството по делото и е върнал делото на ОС-Благоевград за произнасяне по реда на чл.247 ГПК по констатирана очевидна фактическа грешка. След постановяване на определение по реда на чл.247 ГПК (определение №903039/06.07.2020г. по гр.д.№189/2019г.), с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение №637/11.02.2020г., частната жалба е изпратена на въззивния съд и по реда на чл.80, ал.10 от Правилника за администрация на съдилищата производството по нея е образувано под нов номер (в.ч.гр.д.№3055/2020г.), което е разпределено за разглеждане на същия съдия-докладчик. С постановеното на 13.10.2020г. определение №2249 САС е приел, че обжалваното определение на Благоевградския окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Изложени са съображения, че производството по колективни искове е особено исково производство, по реда на което се разглеждат само искове, имащи за цел защита на колективния интерес; характерното за него е, че се предявява тогава, когато: 1/е налице увреждане от един и същи увреждащ деликт (едно нарушение), с което са засегнати права и интереси на повече лица, с който се цели да бъдат установени увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината на нарушителя; 2/или когато е налице неизпълнение на договор, от което също са произтекли такива последици, като независимо от правопораждащия факт, с такъв иск се търси защита на колективен, а не на индивидуален интерес. Посочено е, че исковете, които могат да се предявяват в това особено исково производство, са два вида – установителен иск за факти по чл.379, ал.2 ГПК и иск за защита на колективен интерес по чл.379, ал.3 ГПК с посочените мерки: за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. Взето е предвид, че с установителния иск по чл.379, ал.2 ГПК се цели да бъдат установени: увреждащо действие/бездействие, неговата противоправност и вината на нарушителя, в който случай ищците следва да изложат обстоятелства и да докажат кое е извършеното от нарушителя увреждащо действие или бездействие, неговата противоправност – забранено ли е било извършеното от ответника и защо, или ответникът е бил длъжен да извърши нещо, на какво основание, но е бездействал като вината при деликта се предполага. Посочено е, че след евентуалното уважаване на колективен иск по чл.379, ал.2 ГПК, с решението по който ще бъдат установени фактите на увреждащото действие или бездействие на ответника, неговата противоправност и вината, всеки индивидуално засегнат ще може в отделно последващо производство, да предяви осъдителен иск за обезщетяване на претърпените от него вреди, като докаже техния размер и причинната им връзка с противоправното поведение на нарушителя. Взето е предвид, че съгласно чл.379, ал.1 ГПК колективен иск може да бъде предявен от името на лицата, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде точно определен, но е определяем, като е посочено, че лицата са определяеми по определени признаци, които обективно са свързани с пространствени измерения или за резултат от дадено нарушение, засегнало съответния кръг лица. Посочено е също така, че искът по чл.379, ал.2 ГПК се предявява именно от тези лица или от организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения. В случая е прието, че от съдържанието на първоначалната искова молба не става ясно дали ищците са предявили един колективен или множество индивидуални искове предвид това, че ответници са няколко физически и юридически лица и предвид твърденията, че всички те са осъществили действия/бездействия, от които правата на ищците (всеки един от тях като етажен собственик и собственик на самостоятелен обект в сгради А, В и С) са нарушени. Прието е, че до съда е отправено искане за осъждане на ответниците да преустановят нарушенията, без да е налице искане да се установят, както и за поправяне на вредите от това нарушение (за заплащане на обезщетение за вредите, причинени на колективния интерес. Посочено е също така, че в първоначалната искова молба се съдържат противоречия и взаимноизключващи се твърдения относно правопораждащия правото на колективен иск факт, налице е неяснота относно това кое е нарушението/нарушенията на всеки един от ответниците, които да засягат колективния интерес или засягането на колективния интерес произтича от неизпълнение на договорно задължение. Изложени са и допълнителни съображения в тази насока, а именно че част от съдържащите се в първоначалната искова молба твърдения касаят правилата относно избор на управителни органи на ЕС, респ. правата и задълженията на участниците в нея и управлението ѝ, които са разписани в ЗУЕС. Посочено е, че законовата регламентация обхваща управлението, реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сградата в режим на етажна собственост, контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите, както и на управителните органи, вкл. в закона се определя начина на съдебна защита на засегнатите от неизпълнение на неговите разпоредби права на всеки един от участниците в ЕС. Взето е предвид, че за отстраняването на тези нередовности са дадени указания от страна на първоинстанционния съд, но нередовностите не са отстранени. Прието е, че от самото съдържание на допълнителната искова молба става ясно, че и според ищците те не са предявили колективен иск, а иск за защита на индивидуалните си права като собственици на отделни обекти в ЕС, доколкото процесуалният им представител е посочил, че всеки един от тях дължи такса в процент от общата цена на иска, който процент съответства на идеалните части от общите части на сградата. Взето е предвид, че в допълнителната молба е пояснено, че ищците са ползватели на услуга „управление на ЕС в сгради А, В и С“, но не получават такава, а заплащат услугата в завишен размер, т.е. нарушени са правата им на потребители, с твърдението, че всички ответници са свързани лица, като искът се предявява и срещу още един ответник – юридическо лице. Прието е, че не е посочено кое (какви) конкретно са нарушенията, извършени от всеки един от ответниците, вкл. при условие, че се твърди нарушение на правата им като потребители (ползватели на услуга „управление на ЕС“), по кой/кои договори, от коя дата, с какви страни и при какви условия, а ако почива на плоскостта на неоснователното обогатяване – с кои действия/бездействия всеки един от ответниците се е обогатил неоснователно. Прието е, че не е налице уточнение и на обстоятелството как е засегнат не отделния интерес на всеки ищец, а колективния интерес на ищците, като вкл. не е заплатена като размер указаната от съда дължима държавна такса по производството по първото искане. Посочено е, че допълнителната искова молба е внесла и допълнителни неясноти, вкл. по отношение на страните по делото на страната на ответниците. За неоснователни са приети оплакванията на жалбоподателя, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, защото дадените указания към ищеца касае не редовността на исковата молба, а допустимостта на колективния иск, а от друга – не е дал допълнителни указания на страната по отношение редовността на исковата молба. Посочено е, че дадените от първоинстанционния съд указания категорично касаят редовността на исковата молба, а не допустимостта на иска, още повече, че както в първоначалната, така и в допълнителната искова молба действително не е конкретизирано в какво точно се състои извършеното нарушение (неизпълнение на договорно задължение) от страна на всеки един от ответниците, от което е засегнат колективния им интерес, вкл. и с оглед допълнително изложените твърдения на ищците, че поведението на ответниците е нарушение на правата на ищците като потребители по смисъла на З.. За неоснователен е приет и доводът, че когато съдът приема, че няма данни за заведен колективен иск, а за индивидуални такива, то следва да предприеме действия по образуване на отделни искови производства. Изложени са съображения, че и в такава хипотеза исковата молба следва да е достатъчно редовна, че да определи страните по спора (ищец и ответник), обстоятелствата, на които се основава иска, вкл. да е ясно искането към съда. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Неоснователен е наведеният от жалбоподателите довод, че въззивният съд не е следвало да се произнесе докато ВКС не се произнесе по жалбата срещу определението, с което е прекратено производството по в.ч.гр.д.№1570/2020г. Когато констатира, че в постановения от първоинстанционния съд съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка и прецени, че отстраняването ѝ би имало съществено значение при произнасянето по правилността на обжалвания пред него акт, въззивният съд прекратява производството по вече образуваното дело и връща същото на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК. Така постановеното от въззивния съд определение не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито обжалването му е изрично предвидено в процесуалния закон. Самостоятелна проверка на неговата правилност по реда на инстанционния контрол не се извършва. Формалното прекратяване на производството пред въззивния съд в подобна хипотеза е обусловено единствено от установеното в чл.80, ал.10 от Правилника за администрацията в съдилищата правило, според което при повторно постъпване в съда на въззивни жалби по граждански, търговски и наказателни дела, по които производството по делото е било прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване, изменение в частта за разноските на решението или отстраняване на нередовности и за администриране на жалбата, делото се образува под нов номер и се разпределя на първоначалния съдия-докладчик. Доводите на жалбоподателя по въпроса дали действително при произнасянето си първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, следва да бъдат наведени чрез самостоятелно обжалване на постановения по реда на чл.247 ГПК съдебен акт. Поради това, дори първоначалното определение на въззивния съд, с което делото е било върнато на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК, да е било обжалвано с частна жалба, последващото произнасяне на въззивния съд по частната жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд не е обусловено и предпоставено от произнасянето по частната жалба срещу първоначалното му определение, с което делото е върнато на първоинстанционния съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че въззивният съд голословно е приел, че те нямат качеството „потребители“ на услуга, даващо им правото да предявят колективен иск по реда на чл.379 и сл. ГПК. За да достигне до този извод, въззивният съд е изложил подробно своите съображения досежно естеството на производството по чл.379 и сл. ГПК, както и за наличието на предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че е предявен колективен иск, т.е. иск в защита на колективен интерес на неопределен, но определяем кръг от правни субекти. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че колективен иск може да бъде предявен, когато е налице увреждане от един и същи увреждащ деликт (едно нарушение), с което са засегнати права и интереси на повече лица, като се цели да бъдат установени увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината на нарушителя, или когато е налице неизпълнение на договор, от което също са произлезли такива последици, като независимо от правопораждащия факт, с такъв иск се търси защита на колективен, а не на индивидуален интерес. Трайно и последователно съдебната практика се придържа към установените в Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.98 г. за исковете за защита на интересите на потребителите, последно изменена с Директива № 2006/123/ЕО за предоставяне на услуги във вътрешния пазар критерии, на които следва да отговаря колективният интерес - колективен интерес не е този, при който става въпрос за кумулиране интересите на лица, засегнати от едно нарушение. Нарушение на колективен интерес е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на актовете, изброени в чл.1 от директивата (определение №539 от 20.10.2009г. по ч.т.д. № 544 /2009 год. на I т.о. на ВКС). Наличието на определяем колективен интерес, който да е общ за цялата група лица, от чието име се предявява иска е определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл.379 ГПК. С колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. Наличието на няколко индивидуални притезания, които са заявени заедно само поради идентичност на претърпените от отделните лица вреди, не обосновават колективен интерес по смисъла на чл.379 ГПК (решение №198 от 02.10.2013г. по гр.д.№1420/2013г. на III г.о. на ВКС). Защитата на субективните права на лица, индивидуално определени или определяеми, увредени от дейността на стопански правни субекти, при или по повод на извършваната от последните стопанска дейност, в която първите участват по силата на възникнали помежду им облигационни отношения е недопустимо да бъде реализирана чрез предявен колективен иск по реда на чл.379 и сл. ГПК (определение №326 от 27.05.2009г. по ч.т.д.№40/2009г. на II т.о. на ВКС). Когато се търси защита на колективен интерес с твърдението, че правата на засегнатите лица са нарушени от клаузи на договор, този договор следва да бъде предлаган за сключване с идентично съдържание на неопределен кръг лица, определяеми като потребители на предлаганата със сключването на този договор услуга. Етажни собственици биха могли да предявят колективен иск срещу физическо или юридическо лице, предлагащо на неограничен кръг правни субекти услуга „управление и поддържане на етажна собственост“ с твърдения за наличие на неравноправни клаузи в предлагани Общи условия за сключване на индивидуални договори с различни етажни собствености, както и в други хипотези на договори, сключвани при Общи условия или като типови между продавач или доставчик и потребител на услуга (в този смисъл и решение на С. по дело С-329/19). Оспорването на клаузи в индивидуален договор за управление, сключен от ЕС с определено физическо или юридическо лице чрез предявяването на колективен иск обаче е недопустимо, тъй като договорът засяга интереса само на собствениците на самостоятелни обекти в съответната сграда (конкретна ЕС), т.е. индивидуален интерес. В случая съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения сочат на наличие именно на такъв индивидуален интерес, засегнат от действията на ответниците при сключването и изпълнението на индивидуален договор, респ. друг вид действия, извършени от ответниците – регистриране на сдружение на етажни собственици без решение на трите отделни етажни собствености; събиране на такси в намален размер от едни етажни собственици и в завишен размер – от други; заплащане на вноски по договори за застраховка от средствата на ЕС в полза на други бенефициенти; получаване на суми по договори за управление без основание и то от свързани лица; отчитане на несъществуващи разходи въз основа на неверни счетоводни документи и др. Действително с извършването на подобни действия е възможно да бъде засегнат интереса на повече от едно лице, но този интерес не може да бъде определен като колективен по смисъла на чл.379, ал.1 ГПК – кръгът на засегнатите лица е точно определен както от изложените в исковата молба обстоятелства, така и от установените в ЗУЕС правила. Или както правилно е приел въззивният съд в обжалваното определение, доколкото част от съдържащите се в исковата молба твърдения касаят правилата относно избор на управителни органи на ЕС, респ. правата и задълженията на участниците в нея и управлението ѝ, които са разписани в ЗУЕС, именно по реда на ЗУЕС следва да се търси защита на правата, които се поддържа, че са нарушени с действията на ответниците. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че смесването на проверката по редовността на исковата молба с производството по допускане на колективния иск за разглеждане обосновава неправилност на постановеното от първоинстанционния съд определение, която е следвало да бъде констатирана от въззивния съд. При извършването на проверка по редовността на исковата молба при твърдения, че се предявява колективен иск, съдът следва да установи дали обстоятелствената част и петитумът на иска съответстват на изискванията на чл.379 ГПК – посочено ли е нарушението, за което се твърди, че нарушава колективен интерес; изложени ли са обстоятелства, обосноваващи наличието на колективен интерес; посочени ли са конкретни обстоятелства, които дават възможност да се извърши преценка за кръга от засегнатите от нарушението лица. Наред с общото изискване за посочване на обстоятелствата, на които се основава колективният иск, законът предвижда допълнителни изисквания към ищеца да посочи обстоятелствата, определящи кръга на лицата, съставляващ груповия процесуален субект и липсата на тези допълнителни изисквания към съдържанието на исковата молба, посочени в чл. 380 ал. 2 ГПК, съставлява нередовност на същата. Без ищецът да очертае критериите, по които обективно да се определи засегнатият колективен интерес, е нередовна исковата молба, включително в частта по исковете за установяване нарушението на ответниците, тъй като от нея не може да се изведе процесуалната легитимация на засегнатите лица (в този смисъл определение №380 от 03.05.2011г. по ч.т.д.№298/2011г. на II т.о. на ВКС). Само ако исковата молба съответства на тези изисквания, съдът може да приеме, че искът, предявен като колективен, е допустим, доколкото производството по Глава тридесет и трета ГПК е особено исково производство, подчинено на специални правила, вкл. за допустимостта на предявения иск. Проверката за редовността на исковата молба и за допустимостта на иска се извършва едновременно, както в настоящия случай е сторил и първоинстанционния съд. Съображения в този смисъл се съдържат и в обжалваното определение, поради което не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че изразената от въззивния съд воля е неясна – прието е, че въпреки дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, ищците не са въвели факти и обстоятелства, които да обосноват извод, че предявените искове отговарят на установените в чл.379 ГПК изисквания. Въз основа именно на тази констатация въззивният съд е достигнал до извода, че предявените искове са недопустими, т.е. недопустимо е разглеждането им по посочения в исковата молба ред. В подобна хипотеза съдът не разполага с правомощието да разгледа исковете по общия исков ред (в случая като предявени на основания, предвидени в ЗУЕС), доколкото изискванията към исковата молба (обстоятелствена част и петитум) са различни. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че обстоятелствената част на исковата молба не съдържа твърдения за неизпълнение на договорни задължения. Както вече беше отбелязано, именно в тази насока са преобладаващата част от съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, което обстоятелство е взето предвид както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, като в подобен смисъл е и формулираният в исковата молба петитум – за преустановяване на действия по изпълнение на конкретен договор, респ. за извършване на други действия в изпълнение на същия договор. Твърдението за порок при сключването на договора също е въведено с оглед липсата на форма на индивидуален договор, сключен между ищците и конкретно юридическо лице, без при това да са изложени твърдения за факти и обстоятелства, свързани или изведени от този договор, които да засегнат права и законни интереси на неограничен кръг правни субекти, различни от предявилите исковете лица. Сочената „игра с буквата „с“ в края на името на едно от дружествата – ответници“ с оглед съдържащите се в исковата молба твърдения, може да бъде свързана единствено с интересите на предявилите иска лица, доколкото твърдения, че подобна практика при дружествата – ответници е обичайна и в този смисъл може да бъде определена като „нелоялна търговска практика“ спрямо неограничен кръг правни субекти, в исковата молба не се съдържат. По тези съображения следва да се приеме, че частната жалба, подадена срещу определение №2249/13.10.2020г. по в.ч.гр.д.№3055/2020г. по описа на САС е неоснователна. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение