Определение № 244 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1278/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. М., чрез пълномощника му адв. М. П., против решение № 251 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 343/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е отменил решението от 03.08.2007 г.по гр.д. № 908/2006 г. на Благоевградския районен съд е отхвърлил предявените от касатора против ТП „Български пощи” Б. с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ. Ответникът ТП „Български пощи” Б. не е изразил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, касаторът излага оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствени правила, и необоснованост на решението. Посочва, че преценката за съответствие на тежестта на дисциплинарното нарушение с наложеното най- тежко дисциплинарно наказание касационната практика я детерминира в императив на съда, като в тази връзка сочи решение № 144/2003 г., решение № 765/2003 г., решение № 1433/2003 г., решение № 1240/2003 г., решение № 1658/2005 г., всички на ВКС, ІІІ г.о. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК, към което насочва позоваването на касатора на решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая липсват ясно и точно формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване. Твърдяните нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила и необоснованост са основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доколкото може да се изведе въпрос: подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за съответствие на тежестта на нарушението с наложеното наказание „уволнение”, то не е налице противоречие с разрешението в посочените решения на ВКС. Въззивният съд не е изложил мотиви, че тази преценка не подлежи на съдебен контрол, а е приел, че осъществените дисциплинарни нарушения по тежест, значимост и последици обосновават наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение