Определение № 11 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60003/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№2327/21.03.2016 г. от [фирма], чрез пълномощинк адв.С. Д. против решение № 82/07.03.2016 г. по т.д.№ 676/2015 г. на Апелативен съд-П.. В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като паричните вземания, претендирани с исковата молба, са били предмет на спор по предходно дело, водено между страните.Твърди се, че относно неплатените погасителни вноски по сключено на 20.01.2011 г. споразумение ищецът е подал първоначално заявление за издаване на заповед за изпълнение, а впоследствие е предявил и установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК. Макар че в този спор е искана сумата 20 000 лв., претенцията е заявена не като частична, а в пълен размер, на основание по споразумението.Искът за разликата е недопустим, защото предходния спор обхваща цялото спорно право и сега се иска пререшаването му. Поддържат се също така оплаквания, за наличие на основания за касационна отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отново се твърди недопустимост на обжалваното решение и противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК Поставя се материалноправния въпрос: -нищожност на първоначалното облигационно отношение води ли до нищожност на последващо споразумение, сключено въз основа на това облигационно отношение, поради липса на основание – чл.26 ал.1 ЗЗД. Касаторът изразява становище, че неправилно въззивният съд е счел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод осъществена покупко-продажба и относно която са сключили процесното споразумение.В действителност твърдените доставки на пшеница не били извършени, ищецът не провел пълно и главно доказване на тези факти. Въпреки това въззивният съд, без да обсъди аргументите му приел обратното, както и че следва да плати претендираните суми. Изтъква, че на основание чл.28 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/ договорът за продажба на зърно е нищожен, поради липса на писмена форма. Следователно правото на собственост върху пшеницата не е прехвърлено, а това от своя страна води до недействителност и на споразумението от 20.01.2011 г., поради липса на основание, респективно до отпадане на поетото с него задължение за плащане. Намира, че не е налице основание за приложението на чл.293 ал.3 ТЗ, тъй като не са налице доказателства, че доставката на пшеница е осъществена. Счита, че изводите на въззивния съд противоречат на приетото в решения по т.д.№154/2009 г.,ІІ т.о. и по т.д.№438/2011 г.,І т.о., които възпроизвежда. Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Е. З., я оспорва. Претендира разноски. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение № 336/ 28.08.2015 г. по т.д.№ 201/2014 г. на Окръжен съд-Стара Загора. С него ответникът-касатор в настоящото производство, е осъден на основание чл.79 ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца следните главници: сумата 10 000 лв., сумата 10 000 лв. и сумата 62 288, 60 лв., общо 82 288,60 лв., съответно трета, четвърта и пета погасителни вноски по споразумение от 20.01.2011 г., сключено между страните, представляващи част от цената на 568 270 кг пшеница, доставена на ответника, в периода 01.07.2008 г.-01.08.2008 г., с посочени падежи за всяка вноска, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 01.07.2014 г. до окончателното плащане. Уважени са и исковете с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава върху трите главници, съответно от 2 760, 45 лв., 2 672,50 лв. и 12 580,29 лв.,общо в размер на 18 013,24 лв., като са посочени периодите на забава за всеки един от тях. Присъдени са разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е посочил, че като доказателство по делото са приети 20 броя приемни бележки, издадени от служител на касатора, които не са подписани, само носят печата на дружеството.Те са представени от ищеца в подкрепа на твърдението му, че в периода 01.07.2008 г.-31.07.2008 г. е доставил на касатора 568 270 кг пшеница. На 20.01.2011 г. страните сключили писмено споразумение, в т.1 от което е отразено, че касаторът, чрез своя законен представител-изпълнителния директор, заявява, че е получил от ищеца 568 270 кг пшеница; в т.4 е прието, че цената е по 0,18 лв. за кг без ДДС и е на обща стойност 102 288 лв. Изпълнението на задължението за плащане е разсрочено на пет погасителни вноски, с посочени изрично падежи, като първите две вноски са предмет на предходния спор, воден между страните. Общият размер на вземането по настоящия дело е в размер на 82 288,62 лв. Касаторът се е бранил, противопоставяйки различни правоизключващи възражения, които въззивният съд е намерил за неоснователни. От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза е приел за установено, че подписът и изписаните три имена са положени от изпълнителния директор и това не е станало под натиск. Поради това споразумението е преценено като частен диспозитивен документ, подписан от легитимен представител, в който се признава неизгоден за касатора факт. В тази връзка изводите на въззивния съд се основават и на издадената от касатора Справка за направени обороти за периода 01.07.2008 г.-07.08.2008 г. Направен е извод, че пшеницата е била реално предадена на купувача, което представлява изпълнение на устно сключен договор за търговска продажба. Със споразумението тази сделка е само потвърдена и е разсрочено плащането. Поради това въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за нищожност на споразумението и правоотношенията, които се преуреждат с него, поради несъвпадение на имената на доставчика, посочван като [фирма] и [фирма]. Намерил е за неоснователно и възражението за нищожност на споразумението поради липса на съгласие относно неговия предмет. Посочил е, че противоречията в съдържанието му не променят факта на признание на доставката и поемането на задължение да се плати цената. За неоснователно е намерено и възражението за нищожност на договора за продажба на пшеница поради липса на изискваната от чл.28 на ЗСТЗ писмена форма и че като такъв той не бил прехвърлил правото на собственост върху нея. Посочил е, че неспазването на това законово условие не води автоматично до нищожност на сделката по аргумент от чл.293 ал.3 ТЗ, според който страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи,че не е оспорила действителността на изявлението.Няма такова действие от страна на касатора, точно обратното, той е организирал транспортирането на пшеницата за своя сметка, до своята складова база, приел го е без възражения за качеството, съставил е всички документи за доставките. Следователно той не само не е оспорвал действителността на изявлението на продавача, но е приел изпълнение по устно сключената сделка. Оспорването би следвало да стане веднага, а не след доставката на пшеницата. Три години по-късно чрез писменото споразумение е потвърдил всички съществени условия по договора за продажба. В заключение въззивният съд е направил извод, че е налице изключението по чл.293 ал.3 ТЗ-купувачът не може да се позове на нищожност на договора за продажба,тъй като е приел изпълнение и не е оспорил действителността на направеното от продавача изявление.Позовал се е на решения на състави на ВКС по гр.д.№411/2003 г., ТК и по т.д.№11/2009 г., І т.о. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г.-т.1, ВКС е длъжен да се произнесе по направени възражения за недопустимост на въззивното решение и когато не са обосновани общо и допълнителни основания за това. Това негово задължение произтича от задължението му служебно да допусне касационно обжалване на нищожно или недопустимо решение. Касаторът намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като делото, по което е постановено, е образувано след предходно производство по т.д.№1389/2014 г. на Окръжен съд-Стара Загора,със същия предмет.Тъй като първата предявена парична претенция не е заявена като частична счита, че се търси повторно защита на същото право. Направеното възражение за наличие на сила пресъдено нещо не може да бъде прието за основателно.Не е установена идентичност на спорното право, предмет на разгледания предходен спор между страните по посоченото въззивно дело, приключил с недопускането му до касационно обжалване по т.д.№ 2419/2015 г., на ВКС ,І т.о. Предмет на този спор е било неизпълненото задължение на касатора да заплати първата и втората вноска, всяка от по 10 000 лв., по сключеното между страните споразумение от 20.01.2011 г.В споразумението, както беше отразено по-горе, са уговорени още три погасителни вноски, които са предмет на настоящото производство. Следователно не е налице на идентичност на двата спора, тъй като спорното право- основанието и искането, са различни. Въведеното от ищеца спорно материално право, предмет на първия процес, произтича от първите две вноски и се различава от настоящото материално право, произтичащо от останалите три погасителни вноски- две по 10 000 лв. и една от 62 288,60 лв. Не е налице пререшаване на спора, поради несъвпадането на неговия предметен обсег. Предмет на настоящото делото е различно материално право, въведено с фактически твърдения относно неговите белези, различни от тези в първата искова молба. Не е било необходимо претенцията да се заявява като частична, защото макар и произтичаща от един и същи договор, тя се основава на различни негови клаузи. В тази насока направените от въззивния съд изводи са правилни. С поставения въпрос касаторът не е обосновал наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване.Въпросът не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда, който е приел в мотивите си, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, а касаторът предпоставя нищожността на търговската продажба. В гражданското право нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на търговската сделка, изисква действителността й да е била оспорвана. Въззивният съд е изтъкнал, че касаторът не само не е оспорвал търговската продажба на зърно, но и е организирал транспорта за своя сметка, приел е изпълнението от продавача, а впоследствие и е потвърдил възникналите факти в споразумението. Правните изводи на въззивния съд са в съответствие със задължителната съдебна практика, на която се е позовал в своя съдебен акт. Решенията, които е цитирал касаторът са неотносими.В решението по т.д.№154/2009 г., ІІ т.о. изводите на съда почиват на обстоятелството,че не е доказано твърдението за доставка по процесните фактури.В решението по т.д.№438/2011 г., І т.о. се разглежда въпросът за нищожността на запис на заповед. За да бъде доказано общо основание за допустимост на касационно обжалване, касаторът трябва да постави въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, а не собственото му становище.Касационният съд не може да го изведе, основавайки се на направените в касационната жалба оплаквания, тъй като ще наруши диспозитивното начало. За да бъде обосновано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът трябва да издири задължителна съдебна практика при пълна фактологична и правна идентичност на разглежданите случаи и да направи анализ в какво се изразява противоречието на правните изводи на въззивния съд по поставения въпрос с дадените разрешения в практиката. Това не е сторено. С оглед на изложеното не са налице основания да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2 655 лв. ,чието плащане е установено с договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение