Определение № 806 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.№ 258/15.01.2024 г. и жалба вх.№ 431/19.01.2024г. на С. С. Ш., чрез адвокат А. М. Н. - особен представител на ищеца, срещу решение № 171/12.10.2023 г. по в.гр.д.№ 280/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 65 от 25.04.2023 г. по гр.д.№ 275/2021 г. на Окръжен съд Разград и е отхвърлен иск на С. С. Ш. против Прокуратурата на Република България, за сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва от увреждането до изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушения за материалния и процесуалния закон, а в изложение към нея се твърди,, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Според касатора, решението е очевидно неправилно и формулира въпроси, които счита че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свързани с връчването на призовки при допусната правна помощ по реда на чл.95 и сл.ГПК; началният момент, от който тече срока за касационно обжалване; процесуалните действия на особения представител, когато твърди че няма връзка с представлявания и за предпоставките за освобождаване на особения представител по негова молба. В изложението са формулирани също материалноправни въпроси за отговорността на прокуратурата по ЗОДОВ в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за едно, но е осъден за друго предложение на съответния състав на престъпление, при наличие само на едно обвинение. Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че на 21.02.2019 г. е внесен обвинителен акт срещу С. С. Ш. за извършени от него престъпления по чл.157, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК и по чл.325. ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и е образувано НОХД № 154/2019 г. в РС Разград, по които ищецът е признат за виновен, но деянието по чл.157, ал.1, пр.1 НК е преквалифицирано по пр.2-ро, като ищецът е оправдан по обвинението в опит за извършване на престъпление с лице от същия пол при използване на сила и заплашване. С оглед на това, че обвинението е за същия престъпен състав, според въззивния съд, в случая, не е налице незаконно обвинение за извършено престъпление, по което ищецът е оправдан, защото му е било повдигнато обвинение по чл.157, ал.1 НК и той е признат за виновен, независимо от посоченото в обвинителния акт. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. От мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че решението е израз на предоставената на съда правораздавателна власт, при разрешаване на конкретния спор и в този смисъл, декларативното позоваване на „очевидна неправилност“ не дава основание за допускане на касационно обжалване. Липсва явна необоснованост на мотивите, които съдържат конкретна преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях. При тези съображения не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от касатора защита. Поставените в изложението на касатора процесуалноправни въпроси, във връзка с връчването на призовки при допусната правна помощ по реда на чл.95 и сл.ГПК; началният момент, от който тече срока за касационно обжалване;; процесуалните действия на особения представител, когато твърди че няма връзка с представлявания и предпоставките за освобождаване на особения представител по негова изрична молба, не обуславят допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът им е даден по ч.гр.д.№ 1820/2024 г. на ВКС, III г.о., в което са разгледани подробно всички оплаквания на особеният представител за допустимостта на производството и извършените процесуални действия от съда. По отношение на формулираните материалноправни въпроси също не се обосновава допускане на касационно обжалване поради липса на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При търсене на отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от действията на правозащитените органи, в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 185 от 03.12.2015 г. по гр.д.№ 61/2015 г., III г.о. и решение № 93 от 04.07.2022 г. по гр.д.№ 3380/2021 г., III г.о., се приема, че обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, по което обвиняемият е бил оправдан, като в случаите на частично оправдаване приложение намират указанията по т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Разяснението е принципно приложимо при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления в едно наказателно производство, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения, възникнала е отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, или по едни обвинения е постановена оправдателна присъда, а по други е възникнала отговорност във връзка с прекратяване на наказателното преследване, когато същото е незаконно. С цитираното решение на ВКС по гр.д.№ 61/2015 г. се приема в обобщение, че при повече от едно обвинение, по едното от които ищецът е оправдан, а по другото обвинение е изтекла абсолютна давност за наказателно преследване и производството в тази част е прекратено, съдът следва да преценява връзката на конкретните обвинения с упражнената процесуална принуда, при определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД. В решение № 93 от 04.07.2022 г. по гр.д.№ 3380/2021 г. на ВКС, III г.о., изрично се посочва, че постановките на тълкувателното решение са неприложими в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете форми на изпълнителното деяние и/или за част от предмета на същото престъпление. В мотивите се изяснява, че с термина „изпълнително деяние“ в наказателното право се обозначава пълното и точно описание на фактическите признаци, които конкретно извършеното деяние трябва да съдържа, за да се осъществи съответното престъпление. Предвидените в закона форми на изпълнително деяние на основен престъпен състав са обективно и субективно свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно престъпление, а не отделни престъпления. Поради това, в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете /или повече/ форми на изпълнителното деяние и/или за част от предмета на престъплението/, то не е налице частично оправдаване на подсъдимия за извършено престъпление, по смисъла на тълкувателното решение. Обвинението е за едно престъпление, но в две или повече форми на изпълнително деяние. „Оправдаването“ по отношение на една от формите или за част от предмета на престъплението има значение единствено за определяне тежестта на наказанието, но не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление. Предвид изложените съображения, поставените въпроси са разрешени в съответствие с установената съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, намерила израз в ППВС № 4/68, ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК и съдебната практика на ВКС, а при липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че повдигнатите въпроси за дължимите процесуални действия на особения представител и възможността за ангажиране отговорността на прокуратурата по реда на ЗОДОВ в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една, но е осъден за друга от две или повече форми на изпълнителното деяние на един и същ престъпен състав, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.4. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение