Определение № 827 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2542/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Експром 79“ ЕООД, [населено място], чрез Адвокатско дружество „Д. и Б.“, представлявано от управителите адв.Д. Д. и адв.И. Б., срещу решение № 105/14.07.2025г. по възз.гр.д.№ 16/2025г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, с която, след отмяна на решение № 435/23.10.2024г. по гр.д.№ 234/2024г. на Районен съд - Кърджали, се осъжда „Експром 79“ ЕООД, [населено място], да заплати на Д. М. Я., на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумите 25 000лв., 23 000лв., 12 000лв. и 20 000лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на исковете на 29.01.2024г. до окончателното изплащане, и разноски пред двете инстанции в общ размер 15 379.70лв.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост (т.2 на чл.281 ГПК), евентуално – за неправилност (т.3 на чл.281 ГПК) на въззивното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Според касатора въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, тъй като в случая ищецът не разполага със защитата по чл.55, ал.1 ЗЗД, каквато се дължи при твърдения за имуществено разместване. Релевира, че ищецът е признал по друго дело между същите страни, че процесните суми не са платени без основание, а – по погрешка, което кореспондира на твърденията на ответника, че процесните суми са негови оборотни средства, получени от ищеца, извършвайки фактически действия по пласмент на продукцията на ответника и получавайки плащания в брой, при съществувалите особени доверителни отношения между страните. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на чл.236, ал.2 и чл.172 ГПК. По подробно изложените съображения искането е за обезсилване на решението, евентуално - за неговата отмяна и за отхвърляне на исковете. Претендира се за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли при произнасяне на решението си съдът да извърши преценка на всички наведени от страните твърдения, правни доводи и представени доказателства, да ги обсъди и да посочи кои от тях приема и цени и защо? Касаторът се позовава на ТР № 1/2001г. по тълк.д.№ 1/2000г. на ОСГК, ТР № 1/2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК, както и на решение № 422/03.06.2010г. по гр.д.№ 805/2009г., I г.о., и решение № 173/03.01.03.01.2016г. по гр.д.№ 1689/2015г, II т.о.

2. Когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели, следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди показанията на този свидетел и да обоснове защо не им дава вяра? Според касатора даденото разрешение противоречи на решение № 118/11.04.2021г. по гр.д.№ 665/2020г., II г.о., решение № 159/22.02.2016г. по гр.д.№ 1871/2014г., II т.о., решение № 194/02.07.2012г. по гр.д.№ 92/2012г., II г.о., решение № 65/16.07.2010г. по гр.д.№ 4216/2008г., IV г.о., и решение № 24/28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г., I г.о.

С писмен отговор насрещната страна, ищецът Д. Я., чрез адв.П. Т., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за подаване на отговора.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното:

За да отхвърли исковете, първата инстанция е приела въз основа на доказателствата по делото, че ответникът е провел успешно насрещно доказване на липсата на имуществено разместване.

Сезиран с въззивна жалба на ищеца, въззивният съд е променил изцяло резултата. При преценка на свидетелските показания и обясненията на управителя на ответника решаващият състав е отчел тяхната възможна заинтересованост, приемайки, че не са подкрепени от други доказателства по делото, поради което е приел, че са недоказани твърденията на ответника за наличие на доверителни отношения. Допускайки наличието на доверителни отношения, е посочил, че от това не следва, че преведените по банков път суми са оборотни средства на ответното дружество, при липсата на доказателства за получаване от ищеца на средства от дейността на ответното дружество и то в посочените размери– напр.разписки за получени пари и свидетелски показания на клиенти. Намерил е за неотносимо към спора по делото изявлението на ищеца в предизвестието за прекратяване на участието си в дружеството, направено по повод вписването на обстоятелства по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ. Приел е за доказано извършването на имуществено разместване, предвид безспорно установеното превеждане на процесните суми от банковата сметка на ищеца по банковата сметка на ответника. По отношение на основанието за получаване на сумите е изтъкнал, че ответникът не е посочил конкретно правно основание за това и не е доказал на твърденията си, че това са негови парични средства, а ищецът няма задължение да доказва произхода на преведените суми и посочените в преводните нареждания „захранване на сметка“ и „превод“ не са конкретни правни основания.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка и на въведените в касационната жалба доводи не се констатира въззивното решение да е нищожно и/или недопустимо. Въведените от касатора доводи не касаят допустимостта, а правилността на решението. Не са въведени доводи и настоящият състав не констатира основание да се приеме, че решението е недопустимо.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, за която касационният съд не е ограничен от въведените от касатора основания, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и някое от въведените основания за допускане на обжалване по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос/правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.

Първият въпрос не удовлетворява изискването на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта му за крайния изход не може да се изведе от изложените доводи в изложението, които са за необсъждане на всички доказателства по делото и аргументи на ответника и за неизлагане на мотиви. Същите касаят правилността на решението, която е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

Вторият въпрос, свързан с приложението на чл.172 ГПК, също не е обуславящ за крайния изход на спора. Видно от мотивите, свидетелските показания са коментирани във връзка с въведените от ответника твърдения за доверителни отношения, които са приети за недоказани. Същевременно, условно допускайки, че са били налице доверителни отношения, съставът на въззивния съд е приел, че подобни отношения, сами по себе си, не доказват, че преведените по банков път парични суми от ищеца са оборотни средства на ответника, тъй като липсват доказателства за получавани от ищеца средства от дейността на дружеството и то в претендираните размери– напр.разписки за получени пари и свидетелски показания на клиенти. Правилността на тези изводи е извън предмета на производството по чл.288 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Разноски не се присъждат и на ответника по касация, тъй като липсват доказателства да е извършил такива.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: