Определение № 163 от 01.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1157/2014 г.

Производството е по чл. 250 и чл. 251 от ГПК. Образувано е по подадена от адв. П. К. от САК, в качеството й на пълномощник на Н. А. И. и И. Д. К., молба с искане за допълване и тълкуване на постановеното по делото, по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, определение № 206 от 24. 03. 2015 г. В молбата се излагат твърдения за непълнота по см. на чл. 250 и за неяснота по см. на чл. 251 от ГПК, на постановения по делото окончателен, като неподлежащ на обжалване, съдебен акт. Противната страна оспорва жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по изложените в настоящото определение съображения. По искането за допълване: Съобразно изричната и ясна разпоредба на чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК, страната може да иска да бъде допълнен постановен по делото съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В конкретния процесен случай, цялото искане на молителите, с което съдът в протеклото и приключило производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК е сезиран, е дефинирано, като такова за допускане на касационно обжалване на решение № 1070, постановено от Софийски апелативен съд (САС), Гражданско отделение, Четвърти състав по гр.д. № 4180 по описа на съда за 2012 г., по касационната жалба на Н. А. И. и И. Д. К. срещу решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова, постановено от Софийски градски съд (СГС) по гр.д. № 135 по описа на съда за 2011 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от И. Д. К. иск за сумата от 70000 лв., представляваща разликата над 80000 лв. до общо предявения размер от 150000 лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в неговата част за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Н. А. И. за разликата над 80000 до общо предявения размер от 150000 лв., и по същество предявеният иск е отхвърлен в тази му част. Видно от мотивите и диспозитива на постановеното по делото определение, допълването на което се иска, произнасянето на съда със същото изчерва изцяло и в пълнота, така очертаното по предмет искане на молителите, с което последните са сезирали касационната инстанция, като с определението по същество, обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване в така описаната му част. Поради изложеното и по делото не е налице законоуреденото в чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК, условие за допълване на определението по чл. 288 от ГПК, а именно – съдът да не се е произнесъл по цялото искане на молителите. Неоснователна е молбата и в частта й за тълкуване на същото определение. Съобразно постоянната и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава, която настоящият състав споделя (пр. Решение № 769 от 17. 01. 2011 г. по гр. д. № 236/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), тълкуването по чл. 194 ГПК (отм.) и чл. 251 от действащия ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила съдебни актове, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив, поради което и в този смисъл, предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Нищо такова не е налице в постановения съдебен акт по чл. 288 от ГПК, тълкуването на който се иска. Както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, ясно и недвусмислено в диспозитива на постановения съдебен акт е обективирана и изразена, формираната действителна воля на решаващия състав, постановил определението, за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалвана от молителите в настоящото производство, и подробно описана и в мотивите, и в диспозитива на определението, негова част. Поради изложеното молбата, с която съдът е сезиран, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение и в частта й, с която се заявява искане за тълкуване на постановеното по делото, определение по чл. 288 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение