Определение № 53 от 11.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 379/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. М. З. от [населено място] против решение №340 от 02.10.2013г. по гр.д.467/13 на Хасковски окръжен съд. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че подадената жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Претендира разноски, определени по реда на чл.78, ал.8 ГПК. Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. [фирма] – [населено място] е предявил против К. М. З. искове с правно основание 422 ГПК за признаване за установено между страните дължимостта от ответника З. в полза на ищеца на сумата 6333.34лв. – съставляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен между страните на 16.02.2009г., сумата 4491.52лв. – добавка представляваща печалба за кредитора и 899.19лв –мораторна лихва за периода 15.11.2010г. -14.09.2012г. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от обективно съединените искове под определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби. С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. На основание чл.78,ал.4 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите по реда на чл.78, ал.8 ГПК разноски в размер на 480лв. По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на І т.о.