Определение № 50558 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2203/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение №665 от 17.06.2021 г. по в.гр.д.№981/2021 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №260093 от 05.01.2021 г. по гр.д.№3093/2020 г. на СГС в частта, с която на основание чл.405, ал.1 от КЗ „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на К. Б. З. разликата над сумата от 12 100.17 лв. до сумата от 20 151.25 лв., обезщетение по договор за имуществена застраховка Каско за лек автомобил БМВ Х6 с ДК [рег.номер на МПС] за настъпило на 23.09.2017 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са наведени доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Коя страна носи доказателствена тежест, когато се касае за обстоятелство, на което се основава искът. 2. Следва ли главното доказване да бъде винаги пълно. 3. Подлежат ли на доказване отрицателните факти. 4. Може ли да се приеме за доказан положителен факт, на който се основава искът и който съгласно правилата на процесуалния закон, подлежи на главно доказване, само въз основа на невъзможност на страната, която оспорва този факт, да проведе пълно насрещно доказване на отрицателния факт, че този положителен факт не се е осъществил. 5. Как следва да се определя стойността на нанесената частична повреда на МПС, която е равна на средно-пазарната цена на ремонта към датата на увреждането и следва ли при определянето й по отношение увредените авточасти да се съобразява само цената в ново състояние на оригиналната част или следва да се имат предвид и цените на частите, предлагани от алтернативни източници евентуално – частите втора употреба, ако при влагането на същите ремонтът отговаря на необходимите изисквания за качество. По отношение първите четири въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо пети въпрос - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация К. Б. З. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че страните са били обвързани от застрахователното правоотношение, че претърпяното ПТП е застрахован риск, че ответното застрахователно дружество дължи заплащане на обезщетение по договора за имуществени застраховка Каско и че обезщетението на ищеца за претърпените вреди на застрахования автомобил при ПТП, което се дължи от ответника, следва да се определи по действителната стойност на вредите, т.е по средни пазарни цени. Посочил е, че спорно по делото е кои увреждания по автомобила на ищеца са причинени от процесното ПТП и какво обезщетение се дължи за тях, като позовавайки се на заключението на САТЕ е установил, че по средни пазарни цени обезщетението възлиза на 25 827.18 лв. Намерил е за неоснователно оплакването на застрахователното дружество, че не следва да се обезщетяват уврежданията за задействани Еърбег водач, пасажер, лява и дясна завеса, поради липса на причинна връзка с процесното ПТП. Изложил е съображения, че към момента на сключване на процесната застраховка тези части и свързаните с тях системи не са били увредени, а за уврежданията след сключване на застраховката Каско, застрахователят дължи обезщетение /освен в случаите, към които може да се отнесе чл.211 от КЗ/, като в настоящият случай към момента на сключване на договора Каско автомобилът е бил в изправност, а един месец по-късно /когато е настъпило ПТП/ на същия са увредени Еърбеците. Анализирайки писмо от Ауто Бавария и становището на вещото лице е приел, че от тях не може да се направи извод за липса на причинна връзка между процесното ПТП и уврежданията на Еърбеците на автомобила, тъй като в писмото и в становището е упоменато, че е нормално заедно с Еърбеците да се задействат и пиропатроните на акумулатора и на коланите, но не е посочено, че незадействането на пиропатроните означава, че Еърбеците на автомобила не са увредени - отворени – при процесното ПТП /незадействането на пиропатроните може да се дължи на техническа неизправност и на други причини, за които следва да се проведат компютърни изследвания, каквито по делото не са направени/. Счел е за неоснователно и възражението за това, че уврежданията по автомобила на ищеца могат да се изчислят и по цени на алтернативни доставчици и втора употреба, тъй като при съдебен спор са приложими са разпоредбите на КЗ /чл.386, ал.2 и чл.400/, съгласно които щетите по застрахованото имущество се определят по действителна или възстановителна стойност и липсва възможност да се калкулират щети съгласно цени на алтернативни източници и втора употреба. В този смисъл е достигнал до извод, че на ищеца се дължи обезщетение за уврежданията по неговия застрахован автомобил БМВ Х6 в размер на 25 827.18 лв., от които следва да се приспаднат заплатеното доброволно обезщетение от 3373.28 лв. и незаплатената част от застрахователната премия в общ размер на 2302.65 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С първите четири от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси /израз на поддържаната от касатора теза за осъществени от въззивния съд процесуални нарушения при решаване на спора, изразяващи се в неправилно приложение на правила за разпределение на доказателствената тежест и в обръщане на тежестта на доказване/ се предпоставя становище, каквото обаче не е възприемано от въззивния съд – че причинно следствената връзка между ПТП и твърдяните от ищеца увреждания на процесния автомобил е доказана предвид неосъщественото от ответника насрещно доказване. Както бе посочено обаче въззивният съд, анализирайки установените по делото факти /че към момента на сключване на договора за застраховка системите на автомобила са били в изправност и че след ПТП еърбеците са били увредени – отворени/ е достигнал до извод, че посочената причинна връзка е установена по делото, който извод не се разколебава от представеното от ответника писмо и от заключението на вещото лице. Т.е. по същество, в съответствие с разпоредбата на чл.154 от ГПК и създадената практика по приложението й, съдът е приел, че ищецът е осъществил пълно и главно доказване, а извършеното от ответника доказване не е разколебало направения от съда извод. С оглед изложеното и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, а и на поддържания допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, спрямо първите четири въпроса касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не може да се допусне до касационно обжалване решението в обжалваната от застрахователя част и по петия от поставените въпроси. Макар и да е обусловил решаващата воля на съда, спрямо този въпрос не се установяват предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Разпоредбите на чл.386, ал.2 и на чл.400, ал.1 от КЗ са ясни и непротиворечиви, като по приложението им е създадена практика на ВКС - р ешение №60135 от 15.11.2021 г. по т.д.№1821/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, споделяна от настоящия състав и с която въззивният съд се съобразил изцяло. Съгласно дадените разрешения, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В решение по т.д.№156/2099 г. на ВКС, ТК, Първо отделение изрично е акцентирано, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т. к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Даденият принципен отговор на поставения правен въпрос, макар и обоснован с норми от отменения КЗ – чл.208, ал.3, вр. чл.203, ал.2 и ал.4 е важим и при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,