Определение № 5455 от 27.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2025 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Т. чрез адв. Б. срещу определение № 20064 от 16.10.2025г. по ч.гр.д. № 5987/2025г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 20139281 от 17.04.2025г. по гр.д. № 58235/2016г. на Софийски районен съд. С последното е прекратено производството по предявения от нея иск за съдебна делба поради недопустимост на основание чл. 130 във вр. с чл. 299 ГПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. В нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил фактите и доказателствата, които установяват, че делбата от 1972г. и сега претендираната такава имат различен предмет, тъй като са настъпили нови правоизменящи факти, променили съществено имота след делбата от 1972г. и обуславящи липса на обективен и субективен идентитет на делата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ длъжен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните доказателства, да определи предмета на спора и относимите към него факти; 2/ при съдебна делба, приключила с влязло в сила решение, допустимо ли е последващо предявяване на иск за делба на същия имот при наличието на нововъзникнали обстоятелства; 3/ длъжен ли е съдът да обсъди сочените от страните нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението по извършване на делбата; 4/ налице ли е сила на пресъдено неща като процесуална пречка за допустимост на исковия процес при наличие на влязло в сила решение по спор между същите страни, но с различен предмет. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. С обжалваното определение на Софийски градски съд е потвърдено прекратяването на производството пред районния съд поради недопустимост на иска предвид разрешаването на спора със сила на пресъдено нещо. Предявеният от Д. Т. срещу четиринадесет физически лица иск е за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на София, съставляващ УПИ *-* от кв. 279а по плана на София, м. „З.“, на [улица], заедно с едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****, застроена на 85 кв.м. Заявено е в исковата молба, че в имота е имало различни по вид и площ постройки, изградени без строителни книжа, които са се саморазрушили и вече не съществуват, което е установено от приложени удостоверения. Правото на собственост е основано на наследство от Д. С. Х. и Е. К. Х., починали съответно 1936г. и 1958г. В уточнителна молба от 18.03.2022г. е заявено отново, че към датата на завеждане на делото през 2016г. част от съществувалите в имота сградите са съборени, но продължава да съществува съсобствеността върху дворното място, което обуславя допустимостта на иска. Наведено е от част от ответниците възражение, че съсобствеността е прекратена с влязло в сила решение по гр.д. № 3153/1972 г. на Софийски районен съд. И първоинстанционният, и въззивният съд са приели, че предмет на делбата и по двете дела е недвижим имот, придобит от горепосочените наследодатели, както и че К. Д. Х. - пряк наследодател на ищцата, е участвал в производството по гр.д.№ 3153/1972г. В делбеното производство от 1972г. не е участвала сънаследницата Н. Д. Г., но това е защото тя е продала притежаваната от нея 1/4 ид.част на сестра си Ц. Д. В., която е участвала в делбата с по-голям дял. Поради това двете инстанции, без дори да опишат какъв е бил предмета на делбата по гр.д. № 3153/1972г., са счели, че спорът е разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван - чл. 299, ал.1 ГПК. Решението по извършване на делбата е формирало сила на пресъдено нещо и тя е процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК да бъде извършена нова делба на процесния недвижим имот. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира че такива са налице. В обжалвания акт съдът изобщо не е взел становище по поддържаните във въззивната частна жалба оплаквания и доводи, че е налице различие в предмета на делата - по делбата от 1972г. предмет на делба е било дворно място с пет сгради, наречени жилища, които с решение по чл. 288 ГПК/отм./ са разпределени между сънаследниците, заедно с идеални части от дворното място, т.е. това място е останало съсобствено; според приложеното с исковата молба удостоверение от Район „В.“ четири от сградите са съборени и теренът е разчистен; поради това към момента на завеждане на настоящия иск е налице съсобственост върху дворното място, една барака и една паянтова постройка в предната ъглова част на имота; описаната в исковата молба едноетажна сграда с идентификатор **** е съсобствена само между ищцата и наследниците на М. Х.; при тези твърдения е поддържан довод, че липсва обективен и субективен идентитет между двете дела. Като не е разгледал тези доводи на частния жалбоподател - ищец в процеса, въззивният съд се е отклонил от задълженията си, установени в посочената практика - Решение № 102 от 25.11.2016г. по гр.д. № 1055/2016г. на ІІ г.о, Решение № 40 от 04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ІV г.о. и др. Това обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд, израз на която са Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т.19, Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и посочените по-горе решения, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да извърши своя самостоятелна преценка на правнорелевантните факти, да изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да отговори на поддържаните от страните доводи и възражения. Обжалваното определение на Софийски градски съд е постановено в противоречие с тази практика и се явява неправилно поради нарушение на процесуалния закон. С решение от 22.03.1973г. по гр.д. № 3153/1972г. на Софийски районен съд е извършена съдебна делба на недвижим имот, останал в наследство от Д. С. С., починал 1936г., а именно: дворно място от 410 кв.м. с построени в него жилищни сгради и стопански постройки, находящо се на [улица], като на основание чл. 288, ал.2 ГПК са възложени: 1/на Н. Х., Е. Х. Л. Х., С. Х., С. Я., П. Д. и М. Г. е поставен дял първи: жилище в западната част от една стая, кухня и антре, заедно с барака в югоизточния ъгъл на дворното място, 1/2 ид.ч. от дворен клозет, 39,3% ид.ч. от общите части на сградата и заедно с 25,30% ид.ч. от дворното място - имот пл. № * от кв. 279 по плана на София, местн. Разсадника; 2/ на Ц. В. е възложен дял втори - жилището в югоизточната част на жилищната сграда, две бараки, дворен клозет, 39,3 % ид.ч. от общите сгради и 47,45% ид.ч. от дворното място; 3/ на К. Х. е възложено жилището в североизточната част на жилищната сграда, състоящо се от една стая, входно антре, барака в североизточния ъгъл на двора, 1/2 ид.ч. от дворен клозет, 39,3% ид.ч. от общите части на жилищната сграда и 27,25% ид.ч. от дворното място. В приложената към делото скица, изготвена от вещото лице, са обозначени и номерирани всички помещения, описани в дяловете. Според представеното с исковата молба по настоящето дело удостоверение от 11.03.2016г. сградите „МЖ“ и „МС“ в североизточния ъгъл на имота и сградите „МС“ и „ПЖ“ на южната имотна граница на ПИ *, включен в УПИ *-*, кв. 279а, м. „З.“ са съборени и теренът е почистен. Първоинстанционният съд е изискал от ищцата (виж разпореждане от 29.12.2021г.) да уточни правния си интерес от иска при положение, че с решението по гр.д. № 3153/1972г. е била извършена съдебна делба спрямо нейния наследодател К. Х., като е създадена хоризонтална етажна собственост и част от сградите са му поставени в дял. В молбата си от 18.03.2022г. ищцата е посочила, от една страна, че делбата от 1972г. е нищожна поради неучастие на всички сънаследници и поради това, че разпределените жилища не са отговаряли на Строителните правила и норми; от друга страна е поддържала, че сградите са разрушени, но съсобствеността върху дворното място продължава да съществува. Това уточнение на интереса, във втората му част, изобщо не е обсъдено от съда. Следва да се приеме, че настъпилите изменения в правото на собственост от извършването на делбата с решението от 22.03.1973г. до завеждането на новия иск за делба през 2016г., обуславят допустимостта на новопредявения иск за делба. Новонастъпилите обстоятелства - погиването на част от възложените сгради, не са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по извършване на делбата от 1973г. Поради това няма пречка да се разгледа предявеният иск за допускане делба на дворното място, което при предходната делба е третирано като обща част към възложените жилища. В рамките на производството съдът следва да установи кои от възложените жилища са разрушени, кои съществуват и въз основа на това да определи статута на дворното място и допустимостта то да бъде делено към настоящия момент. Поради изложеното обжалваното определение на Софийски градски съд и потвърденото с него прекратително определение на Софийски районен съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.