Определение № 96 от 15.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1079/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Солар тайм“ ЕООД, [населено място] против решение №375 от 10.12.2019 г. по т. дело №378/2019 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касация- „ Хайкрофт ланд къмпани“ЕООД, [населено място] чрез пълномощника си – адв. Б. Д. е становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. М. Ш. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставил е въпросите– 1/„Обхванато ли е от конститутивния ефект на в хипотезата на чл.140,ал.4 от ТЗ, вписването на прехвърляне на собствеността на дружествени дялове,като част от капитала на търговското дружество и от кой момент следва да се счита, че прехвърлянето е породило правните си последици?“ Страната е поддържала основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като е посочила в тази връзка, че имало „неяснота и противоречие“ в нормата на чл.140,ал.4 ТЗ по отношение на това дали самото прехвърляне на дяловете е обхванато от конститутивния ефект на вписването“. Поставен е въпросът – „ Кой е релевантния момент, от който следва да се счита, че е вписано обстоятелство при хипотеза на отменен от съда незаконосъобразен отказ неа длъжностното лице – дали от датата на подаване на първоначалното заявление, по което е постановен отменения отказ или от датата на последващото вписване в Търговския регистър“. И по този въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е посочено, че разпоредба уреждаща именно такава хипотеза нямало, а липсата и давала възможност да се прилагат правилата на ПВ по аналогия, което създавало несигурност в търговския оборот. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първият поставен въпрос съответства на разбирането на касатора за това, че вписаните права на кредитора по изпълнителното производство върху дяловете на търговското дружество / сега касатор/ преди вписване на тяхното отчуждаване няма съобразим ефект спрямо иска по чл.517, ал.4 ГПК. Дори и този въпрос да бъде възприет като релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки че е общ и основан на защитните изявления на касатора, то не са развити доводи, обосноваващи допълнителния критерий, основан само на твърдението на страната, че нормата на чл.140,ал. 4 ТЗ е неясна и противоречива, с оглед противопоставянето й от касатора на разпоредбата на чл.129 ТЗ, като противоречието, според него, се състои в липса на „ придаване“ на конститутивен ефект на вписването. Това лаконично разбиране не обосновава релевантен довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при ясното указание на разпоредбата на чл.129 ТЗ, определящо, че при прехвърляне дялове от ООД на трети лица се спазват правилата за приемане на нов съдружник, а ал.2 във фактическия състав на осъществяване на подобни сделки, изрично включва вписването им в ТР, като липсва разгледано и изведено от страната от така установеното съдържание на нормата, противоречие с разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, определяща от кога действа това вписване, чийто ефект по правило се извежда от правното съдържание на действието на определения фактически състав на правната норма. В този смисъл е налице и практика на ВКС, разгледана от ответника по касация. Наличието на такава практика, несъобразена и обсъдена от касатора, както и изразеното несъгласие с постановения правен резултат и поддържането на разбиране, което не е съобразено с мотивите на съда, довели до него, не може да обоснове наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Вторият поставен въпрос е неясен и несъобразен с правните изводи на състава, който не го е разглеждал в контекста придаден му от касатора. Оплакването, че като краен извод съдът е приел, че запорът върху дружествените дялове предхожда вписване на тяхното отчуждаване, не е съобразено с мотивите на състава, обосновал го с конкретна императивна норма определяща момента, от който настъпва конститутивния ефект на вписването. Твърдението на касатора, че е следвало да бъдат съобразявани други факти- като подаване на искания пред регистърния съд, респективно пред съдията по вписванията, противоречи именно на нормативната уредба, както и не променя основаните на нея изводи на състава, нито прави релевантни тези твърдения, които имат и фактически характер. Още по- малко по отношение на въпроса е обоснован и допълнителния критерий, посочен от страната по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изведено от твърдение за липса на норма, която да съдържа изисквания, свързани с различен момент на действието на вписването в съответствие със защитното й разбиране. Или, по втория поставен въпрос, страната не обосновава нито основен, нито допълнителен критерий за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените, поискани и установи разноски за касационното производство в размер на 1170лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение