Определение № 645 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2570/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Мек Б.“ЕООД против определение № 565/02.09.2022 г. по ч.т.д.№ 471/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на същото дружество против определение № 891/17.06.2022 г. по т.д.№ 9/2022 г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото определение, по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на „Мек Б.“ЕООД, за изменение на постановеното по делото решение, в частта относно разноските, като се отмени присъждането на такива в полза на ЕТ „ Д. – С. С.„. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, досежно извода, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доказателство за което не може да се счете погасяването на задълженията му към молителя „Мек Б.“ЕООД в хода на производството. Излага наведените и в предходната инстанция съображения, че към датата на депозиране на молбата за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на ЕТ „Д. – С. С.„ / 07.01.2022 г./ не е могъл да знае какво е действителното финансово състояние на търговеца, добросъвестно изхождайки от факта на непогасявани негови задължения към себе си и от презумпцията на чл. 608 ал.3 ТЗ / спиране на плащанията /. Позовава се и на прекомерност на присъдените разноски, чийто размер не следва да бъде съобразяван спрямо стойността на защитаваното срещу неплатежоспособност имущество, както и предвид това, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Ответната страна – ЕТ „ Д. – С. С. „ – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, както поради неформулиране на релевантен към решаващите мотиви правен въпрос, така и поради необоснованост на допълнителен селективен критерий. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: „Мек Б.„ ЕООД е предявило молба за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на ЕТ „ Д. – С. С. „, с твърдението, че търговецът не е погасил задължения към дружеството – арендни плащания за няколко стопански години, при дължимо и обезщетение за забава в изплащането им. Позовава се на презумпцията на чл. 608 ал. 3 ТЗ – неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. С решението по т.д.№ 9/2022 г. на Варненски окръжен съд, молбата с правно основание чл. 625 ТЗ е отхвърлена, като съдът се е позовал на установеното финансово състояние на търговеца, но и на обстоятелството, че предходно на депозиране на молбата – през м. октомври 2021 г. - Едноличният търговец е превел в полза на „ Мек Б. „ ЕООД значителни суми / 41 262,81 лева и 17 752,72 лева / от което обстоятелство, според съда, обосновано е могло да се предположи, че разполага с парични средства. Съдът се е позовал и на стойността на притежаваното от физическото лице лично и имущество - съпружеска имуществена общност, с оглед дела си в нея, с което също отговаря спрямо кредиторите си. Съдът е осъдил „Мек Б.„ ЕООД да заплати на ЕТ „Д. – С. С. „ понесените в производството разноски от 5 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Отхвърлено е възражението на „Мек Б. „ЕООД за прекомерност на същото, обосновано със значимостта на осъществяваната от ответника защита по молбата, с правно основание чл. 625 ТЗ – на притежавано имущество на стойност 58 637 589, 83 лева. По искането за неприсъждане на разноски в полза на ответника, наред с евентуалното възражение за прекомерност на същите, отправени с молба на страната от 27.04.2022 г., в решението няма произнасяне. Поради това, с молба по реда на чл. 248 ГПК „Мек Б.„ЕООД е поискал изменение на определението по отговорността за разноски, като се отмени присъждането на такива в полза на ответника. С определение № 891/17.06.2022 г. молбата е оставена без уважение. С тук атакуваното определение № 595/02.09.2022 г. по ч.т.д. № 471/2022 г. на Варненски апелативен съд първоинстанционното определение е потвърдено. Съдът се е мотивирал с това, че предмет на спора е установяване състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което не може да бъде споделена тезата ,че след като плащане спрямо молителя е осъществено в хода на производството, то разноски в полза на ответника, при отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, не му се следват, тъй като не може да се счете, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Отхвърлено е и възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение, по идентични на споделените от първоинстанционния съд съображения. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ Може ли да се установи дали търговецът е неплатежоспособен преди да се изследва цялостното му финансово-икономическо състояние ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решение по т.д.№ 653/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС и 2/ Предполага ли се, че търговецът е неплатежоспособен, когато е спрял плащанията, включително когато търговецът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза и със същото решение на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност, по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, във връзка с отказа на съда да намали възмездяваното адвокатско възнаграждение, като прекомерно, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, по съображение, че следва да се изходи от стойността на защитеното в производството имущество на ответника - 58 637 589,83 лева. Страната намира това съображение в разрив с предмета на спора, какъвто не са имуществените права на длъжника. Формулираните въпроси нямат отношение към производството по чл. 248 вр. с чл. 78 ГПК, а към произнасянето по същество по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ, поради което са неотносими и към решаващите мотиви на въззивното определение. Съдът не се е произнасял по тези въпроси в производството по чл. 248 ГПК. При това е неясно коя хипотеза на чл. 78 ГПК визира жалбоподателят, тъй като обстоятелството ответникът да е дал повод за завеждането на иска не е предвидено изрично в никоя от хипотезите на чл. 78 ГПК. На настоящия състав е известна формирана чрез тълкуване съдебна практика - множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 388 от 11.07.2017г. по ч.т.д. № 831/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други/, в които е прието, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и отхвърлянето на иска е основано на новонастъпили, след подаване на исковата молба, обстоятелства / например извършено плащане на претендираната сума /, но при установена изначална основателност на иска, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството или отхвърлянето на иска, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването му, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. Възмездяването на разноски в случая се основава на отхвърлянето на молбата по чл. 625 ТЗ, поради изначална неоснователност на въведения спор, предмет на който не е съществуването и изискуемостта на вземането на молителя – настоящ жалбоподател, а състоянието на неплатежоспособност. Не се обосновава очевидна неправилност на въззивното определение, изводима единствено от действително несъстоятелния довод на съда, за приложим критерий общата оценка на имуществените права на длъжника – ответник. Очевидната неправилност следва да е изводима единствено и само от мотивите на атакувания съдебен акт, а в процесния не се сочи размера на предявените вземания, с оглед определяне на минималния дължим размер по чл. 7 ал. 3 вр. с ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нито обстоятелства относно фактическата и правна сложност на делото, доколкото минималният размер по Наредбата не е императивно приложим и подлежи на завишение, с оглед съдържанието на осъществяваната от процесуалния представител на страната защита. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение