Определение № 2173 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2810/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Уника“ АД срещу решение № 507 от 01.08.2024г. по в.т.д. № 95/2024г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение от 04.12.2023г. по гр.д. № 12370/2022г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на И. Г. Б. на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 36 840. 39 лева, представляваща застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 29.12.2021г. в [населено място], което е покрит риск „Кражба на МПС“ по щета № 21110010203/29.12.2021г., със законната лихва за забава от 23.11.2022г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 3 000 лева изтекла лихва от 15.01.2022г. до 23.11.2022г. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В противоречие с трайноустановената практика на ВКС, в която се приема, че разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото, въззивният съд е допуснал представени от ищеца с въззивната жалба писмени доказателства, с които впоследствие се е мотивирал, за да отхвърли възражението за нищожност на застрахователния договор по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. В настоящата хипотеза ищецът изобщо не е искал от първоинстанционния съд събирането на представените на по-късен етап писмени доказателства, а е решил да се позове на тях и да ги представи едва във въззивното производство, очевидно не поради невъзможност да узнае за тях, а единствено поради своето процесуално поведение. Документите са били в държане на ищеца, той е бил наясно с тях, а дори да не е разполагал с тях е можел да се снабди чрез съдебно удостоверение или чрез искане до съда трето лице да ги представи. От въззивния съд не е съобразено, че по делото са налице писмени данни, от които може да се направи извод, че застрахованият автомобил е различен от този по документи. От изложената по делото фактическа обстановка не се доказва, че ищецът е предал всички ключове от застрахования автомобил, което представлява неизпълнение на договорните задължения. Налице са предпоставките на чл. 408, ал. 3 от КЗ, обосноваващи правото на застрахователя на отказ от заплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение от ищеца на договорно задължение по застрахователния договор. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените от И. Г. Б. искове – отхвърлени. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Намира ли приложение забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК за представяне във въззивното производство на писмени доказателства, които са могли да бъдат ангажирани в първоинстанционното производство и за които няма направено искане за тяхното приобщаване пред първоинстанционния съд? Касаторът счита, че въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 18 от 04.03.2022г. по т.д. № 454/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 32 от 08.03.2024г. по т.д. № 2461/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50001 от 21.02.2023г. по т.д. № 2399/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 255 от 11.07.2011г. по гр.д. № 587/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.), както и задължителната такава, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 2.) Налице ли е нищожност на застрахователния договор по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. първо от ЗЗД, когато се установи, че индивидуализиращи белези на превозното средство сочат на друго, различно от застрахованото превозно средство? Страната се позовава на решение № 95 от 09.07.2015г. по т.д. № 2416/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 3.) Фактът, че представеният след настъпване на щетата ключ съдържа в електронната си памет рамата на автомобил, различен от застрахования, равносилен ли е на факта на непредаване на обявеното заключващо устройство за застрахования автомобил по смисъла на Общите условия, представено от застрахования към датата на сключване на застрахователния договор? Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решения на Софийски градски съд и на Софийски районен съд, както и на решение № 44 от 13.04.2021г. по т.д. № 81/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От насрещната страна И. Г. Б. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се заявените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество предявените искове се поддържат като основателни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С искова молба вх. № 79462 от 23.11.2022г. И. Г. Б. е изложил, че на 05.07.2021г. страните са сключили договор за застраховка „Каско на МПС“ (полица № 21001110713) относно лек автомобил марка „Ауди“, модел „S5“ с ДК [рег.номер на МПС]. Периодът на валидност на договора е бил до 23.59 часа на 04.07.2022г. При сключване на договора автомобилът е бил огледан от представител на застрахователя, проверени са били заключващите и охранителни системи и е съставен протокол за оглед на МПС. Около 12.45 часа на 29.12.2021г. ищецът установил, че паркираният предишния ден в района на ресторант „Ниагара“, [улица] близост до [улица], [населено място], застрахован автомобил е незаконно отнет. Към застрахователя била предявена претенция за изплащане на обезщетение за настъпил риск „Кражба на цяло МПС“. Била образувана преписка по щета № 21110010203 от 29.12.2021г., но с писмо изх. № 2430422/01.02.2022г. ответното дружество отказало изплащане на обезщетение. Отказът бил обоснован с това, че единият от представените контактни ключове не съответства на номера на рамата на застрахования автомобил съгласно извършена проверка в „Порше Интер Ауто БГ“. Според ищеца не били налице предпоставките за приложение на чл. 408 от КЗ, при което е поискал да му бъде присъдено обезщетение, съгласно последващо увеличение на исковете, от 36 840. 39 лева, с 3 000 лева изтекли лихви за забава от 15.01.2022г., срока за окончателно произнасяне от застрахователя, до датата на исковата молба (23.11.2022г.), както и след това – до окончателното плащане на сумата. С подаден отговор дружеството „Застрахователна компания Уника“ АД не е оспорило сключването на застрахователния договор с приложими към него Общи условия по застраховка Каско на моторни превозни средства, както и отправеното уведомление за кражба. Възражението е било, че в приложението - въпросник за автомобилно застраховане по полицата ищецът е декларирал, че автомобилът има два ключа, а при направеното разчитане на ключовете, предадени от ищеца, от представителството на Ауди е било посочено, че информацията касае два отделни автомобила. Т.е. на застрахователя не са били предадени като доказателство всички декларирани комплектни ключове. Единият от ключовете е бил негоден за употреба, при което е оставал въпросът за местонахождението на оригиналния ключ. Застрахователят е отрекъл да дължи плащане, позовавайки се на т. 12.3.8, т. 12.6, т. 6.5.20 б.“е“ и б.“з“ и т. 6.5.17 от Общите условия. Разпоредбите, според застрахователното дружество, са отговаряли на изискването на чл. 408 от КЗ. По образуваното пред Софийски градски съд гр.д. № 12370/2023г. са били проведени две открити съдебни заседания. Събрани са били писмени доказателства. Изслушано е било заключение на съдебна автотехническа експертиза, с което е бил определен размерът на действителната стойност на автомобила „Ауди“ към 28.12.2021г. (36 840. 39 лева), както и е потвърдено, че вторият ключ от автомобила не е предназначен за автомобил с рама WAUCGAFH9DN005490, която съвпада с данните от талона на застрахования автомобил. В последствие е дадено и допълнително заключение относно необходим ремонт за възстановяване на увреждания по лекия автомобил, констатирани при сключване на застраховката. Разпитан е бил свидетел (К. Д. Г., с която ищецът живее на съпружески начала), дала показания, че този втори ключ на автомобила не е бил ползван от него, а е съхраняван при негови близки. В сходен смисъл са били обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК – че е управлявал лекия автомобил, ползвайки само един ключ. Във второто и последно открито съдебно заседание е постъпила молба вх. № 63292/04.07.2023г. от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД въз основа на изискани данни по издадено на ответника съдебно удостоверение. Съгласно удостоверението „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД е трябвало да предостави информация с колко броя ключове е произведен автомобилът, програмирани ли са допълнителен брой ключове и има ли визуална разлика между ключовете. Съгласно посоченото в молбата вх. № 63292/04.07.2023г. дружеството е било оторизиран сервиз на автомобили от марката AUDI и е имало достъп до централизирана информационна система на производителя, която показва информации от сервизната история на тази марка. Относно процесния автомобил са се откривали данни, че е произведен за САЩ на 30.08.2012г. и доставен на първи купувач на 29.09.2012г. Броят на конкретните оригинални ключове не се е показвал в базите данни. По данни на системата, обаче, процесният автомобил е претърпял тотална щета в САЩ на 09.12.2021г. Във връзка с молбата на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД ответникът е направил възражение, че няма как процесният автомобил да е бил в България през 2021г. по време на сключване на застрахователния договор. Касаело се е за ново обстоятелство – че автомобилът е с присадена рама, при което застрахователният договор е нищожен поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД). За нищожността на договора, според страната, съдът следи и служебно. От името на ищеца е било заявено, че оспорва изложената в молбата на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД информация. Автомобилът е бил огледан от застрахователя при сключване на застраховката. Отделно от това автомобилът е бил регистриран на територията на страната в КАТ. Поискано е било даване на възможност за представяне на доказателства дали са изплащани предходни щети по автомобила. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за доказателства на ищеца, като е приел, че е ирелевантно дали са изплащани щети. Делото е било обявено за решаване. С решение от 04.12.2023г. съставът на Софийски градски съд е отхвърлил предявените искове. Приел е, че застрахователният договор е нищожен. Ако моторно превозно средство, произведено за САЩ, е претърпяло тотална щета, то това, което е откраднато в България, е с променена рама. Лек автомобил с този номер на рама не е могъл да се застрахова в страната, тъй като той не съществува. Решението е било обжалвано от ищеца И. Г. Б. с въззивна жалба. Основното оплакване е било срещу извода на първоинстанционния съд, че застрахователният договор е нищожен поради липса на предмет. Отново е била оспорена верността на дадената от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД информация. Според доклад за историята на МПС с ВИН номер WAUCGAFH9DN005490 от платформа NMVTIS (Национална система за талоните на моторни превозни средства, регистрирани в САЩ), автомобил с рама WAUCGAFH9DN005490 е бил произведен за пазара в САЩ, закупен е на 16.10.2012г. и наистина е бил бракуван, но на 13.10.2016г., а след това е предложен на търг на 14.12.2016г. След закупуването му автомобилът е бил внесен в страната и след пълни проверки и удостоверяване на техническото му съответствие с изискванията на ЗДвП и ППЗДвП е регистриран като собствен на български гражданин. По конкретно на 22.12.2016г. автомобилът е бил платен от М. С.. Внесен е бил от САЩ в България на 13.02.2017г. и обмитен. Регистриран е бил за временно движение на 15.02.2017г., а за постоянно движение – на 28.02.2017г. На 12.02.2018г. автомобилът е бил закупен от ищеца с договор, а на 12.10.2020г. и на 30.11.2021г. е преминал технически прегледи. С въззивната жалба са били представени: доклад за историята на МПС; подписан на 15.12.2016 г. от публичен нотариус на окръг Д., С. К., САЩ документ, удостоверяващ прехвърлянето на превозно средство, претърпяло щета: AUDI, каросерия CN, рама WAUCGAFH9DN005490, година на производство 2013г., на купувача D.E.R. AUTO CORPORATION; митническа декларация № 17BG002000K0012590/ 13.02.2017 г. на Митница - [населено място] с изпращач D.E.R. AUTO, САЩ и получател М. М. С., с деклариран автомобил употребяван 2013 г., марка „Ауди“, модел „S5“, с фабричен номер на шаси WAUCGAFH9DN005490; удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите - членки на Европейския съюз, друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария № В003922/27.07.2017г., подписано от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, удостоверяващо, че представеното за одобряване на 22.02.2017г. от М. С. превозно средство AUDI S5 3.OT CABRIOLET QUATTRO с идентификационен № WAUCGAFH9DN005490, отговаря на приложимите технически изисквания на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; свидетелство за регистрация на МПС с ДК [рег.номер на МПС] от 28.02.2017г.; договор за продажба на МПС, с удостоверяване на подписите на страните, извършено в нотариалното производство рег. № 2182/ 8.02.2018г. на нотариуса Н. Г., съгласно който М. М. С. е продал на И. Г. Б. лек автомобил марка „Ауди“, модел „S5“, с рама WAUCGAFH9DN005490, с peг. [рег.номер на МПС] за сумата 20 000 лева, удостоверения за годишни технически прегледи. С отговор застрахователното дружество е оспорило въззивната жалба по вече поддържаните съображения за неоснователност на предявените искове. Възразило е срещу приемане на представените писмени доказателства. Според застрахователя те са били известни и в държане на ищеца, като непредставянето им пред първоинстанционния съд е следвало да води до преклудиране на тази възможност (чл. 266, ал. 1 от ГПК). При условие, че писмените доказателства бъдат приети, от застрахователното дружество е било поискано допускането на съдебна трасологична експертиза за установяване налице ли е идентичност между автомобилите (този в САЩ и застрахования). Възразено е, че автомобилът в САЩ е бил син на цвят, а застрахованият – бял. С определение от 09.02.2024г. по образуваното т.д. № 95/2024г. на Апелативен съд – София представените от ищеца писмени доказателства са били приети. Те не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения (чл. 266, ал. 1 от КЗ). При приемането на писмото на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД първоинстанционният съд е бил длъжен да отрази, че ще се произнесе по нищожността, като даде възможност на страните да изразят становище и да посочат доказателства (чл. 146, т. 2 и т. 5 от ГПК). От записаното в протокола от съдебно заседание се вижда, че съдът не е държал определение в посочения смисъл. Въпреки изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, че оспорва съдържанието на молбата на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, не е предоставена възможност да се посочат доказателства, а е даден ход на устните състезания. За исканата от ответника експертиза е било прието, че е неизпълнима. С решението си от 01.08.2024г. по делото съставът на Апелативен съд – София е отменил първоинстанционното решение изцяло и е уважил предявените искове по чл. 405, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Според въззивния съд не е налице невъзможен предмет на застрахователния договор (чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД). Това би било, когато описаното в застрахователната полица по имуществена застраховка МПС, като обект на застрахователна закрила, не може да бъде индивидуализирано, поради извършена преди сключването на договора интервенция върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство – поставения от производителя идентификационен номер, водещо до несъответствие с останалите допълнителни индивидуализиращи белези. В случая представените от ответника официални документи са установявали по безспорен начин купуването на 15.12.2016г. в [населено място], окръг Д., С. К., САЩ на претърпял щета лек автомобил с рама номер WAUCGAFH9DN005490, декларирането на автомобила в Митница – [населено място] на 13.02.2017г. от получателя М. С., регистрирането му на 28.02.2017г. от Министерство на вътрешните работи с рег. [рег.номер на МПС], и продажбата му на 08.02.2018г. на ищеца в състоянието, в което се е намирал към момента на продажбата заедно с всички принадлежности, числящи се към него. При тези факти, според въззивния съд, единственият извод, който е можело да бъде направен, е, че е сключен застрахователен договор относно МПС с поставен от производителя идентификационен номер, върху който не е била извършена интервенция преди сключване на договора и този договор не е с невъзможен предмет. Между страните не е било спорно осъществяването на релевантния факт, установен и от писмените доказателства по делото – настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск (кражба на МПС) в срока на действие на валидно сключения застрахователен договор, който поражда задължение на застрахователя да плати на основание чл. 405 от КЗ застрахователно обезщетение. Отречено е било обстоятелство по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, даващо основание на застрахователя да откаже плащане. Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор, според въззивния съд, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение. Застрахователят трябва да докаже такава пряка причинно-следствена връзка. Установеният по делото факт, че единият от двата ключа, които са били предоставени от ответника на вещото лице, не е за конкретния автомобил, не е достатъчно за установяване на изключен риск. С оглед тези обстоятелства поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос дали забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК за представяне във въззивното производство на нови писмени доказателства се отнася до такива, които е можело да бъдат посочени и представени в първоинстанционното производство, отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника за нищожност на застрахователния договор между страните въз основа на представените с въззивната жалба на ищеца писмени доказателства. За тези доказателства касаторът счита, че е можело да бъдат представи в първоинстанционното производство, поради което не е трябвало да бъдат приемани по делото. По отношение на въпроса не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Писмените доказателства на ищеца са били приети от въззивния съд при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Счетено е било, че след като в последно открито съдебно заседание по делото пред Софийски градски съд от застрахователното дружество е направено възражение за нищожност на застрахователния договор поради липса на предмет (поради постъпила молбата на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД), първоинстанционният съд е дължал промяна на доклада по делото (чл. 146 от ГПК). Този съд е трябвало да посочи, че правоизключващото възражение на ответника ще бъде разгледано, както и да разпредели доказателствената тежест, включително относно доказателствената сила на постъпилия частен удостоверителен документ (молба вх. № 63292/04.07.2023г. от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД). На страните е трябвало да бъде предоставена възможност да изложат становище във връзка с новия доклад, както и да предприемат съответните процесуални действия. Едва ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможност да направят това. Според въззивния съд при липсва на такова процедиране от страна на първоинстанционния съд, не е имало пречка да бъдат приети представените с въззивната жалба на ищеца писмени доказателства. Те са били за оспорване на удостовереното в молбата на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД обстоятелство, че лекият автомобил Ауди се е намирал в САЩ, при което предмет на застрахователното правоотношение е бил друг лек автомобил (с променена рама). Всички тези процесуални действия на въззивния съд не са в противоречие, а в съответствие с посочената от самия касатор съдебна практика. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. па тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви) по силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Такива обстоятелства по делото пред Апелативен съд – София са липсвали. Също съгласно тълкувателното решение (т. 2), ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстационния съд нарушения на съдопроизводстените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Вторият въпрос на касатора (материалноправен) също удовлетворява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Той съдържа питане дали е налице нищожност на застрахователния договор по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. първо от ЗЗД, когато се установи, че индивидуализиращи белези на превозното средство сочат на друго, различно от застрахованото превозно средство. Отново не се установява осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивното решение не е в противоречие с решението по т.д. № 2416/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Съгласно приетото в това решение налице е невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, когато описаното в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, като обект на застрахователна закрила, не може да бъде индивидуализирано поради извършена преди сключването на договора интервенция върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство – поставения от производителя идентификационен номер, водещо до несъответствие с останалите допълнителни негови индивидуализиращи негови белези. В случая, с оглед конкретните обстоятелства и доказателства по делото, въззивният съд е приел, че няма интервенция върху рамата на автомобила Ауди. След претърпяна щета през 2016г. автомобилът е бил внесен от САЩ и впоследствие закупен от ищеца. Третият въпрос на касатора, също материалноправен, не е решаващ за изводите на въззивния съд в решението му, при което не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е отрекъл, че фактът, че представеният след настъпване на щетата ключ съдържа в електронната си памет рамата на автомобил, различен от застрахования, е равносилен на непредаване на обявеното заключващо устройство за застрахования автомобил по смисъла на общите условия на застрахователя. Решаващ е бил изводът на съда, че при това не са били налице предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение. Според посоченото от въззивния съд не се е установявало непредставянето на втори ключ за автомобила да е във връзка (да е обусловило) настъпилото застрахователно събитие (кражба на автомобила). По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. С подадения отговор на касационната жалба адвокат М. Б. Н. – Т. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно уговорка с И. Г. Б. за предоставяне на безплатна правна помощ. С оглед обжалваемия интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и конкретно извършените от адвоката действия следва да бъде присъдено възнаграждение от 1 200 лева (1 440 лева с ДДС). Воден от горното съдът