Определение № 3635 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3748/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ищцата Е. В. К., чрез адв. А. И. Р., срещу решение № 872 от 09. 07. 2025 г. по в. гр. д. № 3341/2024 г. на ОС – Пловдив, с което е отменено решение № 3919 от 7. 10. 2024 г. по гр. д. № 16592/2022 г. на РС – Пловдив, Х гр. състав, и е отхвърлен предявеният от Е. В. К. против И. Н. Б. иск с правно основание чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника И. Н. Б. да преустанови неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищцата Е. В. К. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], обл. Пловдив, съставляващ УПИ *** по регулационния план на [населено място], а именно: а/. да премахне 3 бр. смърчови дървета с височина над 7 метра всяко от тях, засадени на отстояния от 1, 50 до 1, 70 метра от подпорната стена, представляваща границата между УПИ ***/поземлен имот с идентификатор *** на ищцата и УПИ ***/поземлен имот с идентификатор ***, стопанисван от ответника; б/. да възстанови разрушената част от подпорна стена между описаните два съседни имота; в/. да отведе дъждовните води от собствената му сграда, построена в УПИ ***/поземлен имот с идентификатор *** в [населено място] по начин, непозволяващ същите да се стичат към подпорната стена и в имота на ищцата. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при съществено процесуално нарушение - необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поради необоснованост на извода за недоказаност твърдението на ищцата, че ответникът стопанисва описания по-горе имот и е собственик на построената в същия жилищна сграда и поради противоречие с чл. 109 ЗС. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подаден е отговор на касационната жалба от ответника И. Н. Б., чрез адв. Р. Б., с който се поддържа липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неформулирането на правен въпрос и са развити съображения за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: По делото е установено, че ищцата Е. К. е собственик, на основание наследяване на В. Д. К. и Б. Г. К. и изтекла в полза на наследодателите давност, на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], обл. Пловдив, съставляващ УПИ *** по регулационния план на селото, като правото на собственост на наследодателите е установено с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 32/1980 г., издаден в полза на В. К.. Ответникът И. Н. Б. е собственик, на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № 105/1979 г., на едноетажна жилищна сграда с площ от 52 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], на основание отстъпено право на строеж върху държавен парцел. Представен е протокол № 11/30. 03. 1954 г., от който е видно, че с решение на ИК на СНС – [населено място] е одобрено одворяването на Н. С. Б. от [населено място] с процесния имот, който към 1954 г. е съставлявал държавен парцел ***, в кв. 8 по регулационния план на селото, нанесен като поземлен имот с идентификатор *** по одобрената КККР. В разписния лист към кадастралния план на селото като собственик на имот пл. № *** са записани И. Б. и Община „Родопи“ – Пловдив, видно от копие от разписния лист и удостоверение, издадено от Община „Родопи“ - Пловдив. Поземлен имот с идентификатор *** е с административен адрес [населено място], [улица], който съвпада с вписания на ответника И. Б. постоянен и настоящ адрес. В подавани от И. Б. до общината молби същият е изложил твърдения, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. От показанията на свидетеля Н. К. се установява, че между имота на ищцата и съседния имот, обитаван от ответника, съществува денивелация, като мястото на ищцата е по-ниско разположено от това на ответника. В имота на ищцата имало изградена укрепителна стена откъм границата със стопанисвания от ответника имот, която е повредена и частично разрушена от проникваща в нея вода. В дворното място към къщата на ответника има засадени високи борови дървета, които ако паднели, щели да засегнат къщата в имота на ищцата. Според заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Г. Д., трите дървета (смърчове) са с височина над 7 метра и се намират на отстояние от 1,50 до 1, 70 метра към вътрешната стена на подпорната страна и на отстояния от по 1, 20 метра едно от друго. Съгласно нормативните изисквания за отстояние на декоративната растителност от проводи, съоръжения и сгради, дадени в Приложение № 1 към чл. 13 на Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност в населените места и извънселищните територии, обн. ДВ, бр. 26/30. 03. 1993 г., минимално определено отстояние за дърветата високи над 7 метра от общата регулационна линия е 3 метра, от основата и ръбовете на подпорната стена – 3 метра и от фасадите на околните сгради – 5 метра. Дори да се приеме, че правилната регулационна линия между двата имота е на три метра от северната фасада на жилищната сграда на ответника, трите смърчови дървета също биха се озовали на разстояния от 1, 90 м., 2, 40 м. и 2, 90 м. от подпорната стена-ограда. Причините за разрушаване на подпорната стена в имота на ищцата са комплексни, но основната причина е свързана с увеличаване на хоризонталното натоварване, на което е подложен зида вследствие порастването на трите дървета и натрупването на голяма маса в тях, прибавяща се към масата на почвения слой зад зида, за която той е бил оразмерен първоначално. Преовлажняването и утежняването на почвата зад подпорната стена се дължи на изливането в близост на водосточната тръба със събрана дъждовна вода от покрива, която не се изпарява под гъстата сянка на смърчовете. Влажната песъчливо - глинеста почва е предпоставка за появяването на свлачищни процеси, каквито наличната подпорна стена не би могла да удържи. Стойността на разходите за възстановяване на подпорната стена в предишния й вид е 1808, 70 лв., а на разходите за премахване на трите смърча – 830, 45 лв. Оградата между имотите съответства на общата имотна граница по кадастралната карта. При тези факти въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, тъй като по делото няма доказателства И. Б. да притежава облигационно или вещно право върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Без значение е обстоятелството дали постоянният и настоящ адрес на ответника съвпада с административния адрес на поземления имот. Събраните гласни доказателства не установяват присъствие или действия на ответника И. Б., които са допринесли за срутване на подпорната стена. Въпреки дадените от съда, в проведеното на 17. 11. 2023 г. заседание, указания на ищцата, че в нейна тежест де да докаже, че ответникът е собственик на имота или го обитава и поддържа състояния, които пречат на ищцата да ползва собствения си имот, не е проведено пълно и главно доказване на тези факти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Въпросът се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с твърдения за разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,