Определение № 50415 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 935/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба подадена от Е. Д. Д. и адвокат К. Г., процесуален представител на Е. Д., е направено искане за изменение на постановеното по делото определение № 50726/11.10.2022 г. в частта за разноските, като на адв. Г. бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 600 лева. В молбата е направено и искане за отвод на настоящия съдебен състав и разглеждане на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК от друг състав на ВКС. Ответникът по молбата Обединено училище „Пенчо Славейков“ - [населено място] не е подал писмен отговор и не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С постановеното по настоящото дело определение № 50726 от 11.10.2022 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 440 от 20.10.2021 г. по възз. гр. д. № 1863/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260940/23.03.2021 г. по гр. д. № 504/2020 г. на Районен съд – Пловдив и са уважени предявените от Е. Д. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му; и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ в Обединено училище „Пенчо Славейков“ - [населено място]. С определението е осъдено Обединено училище „Пенчо Славейков” - [населено място] на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат К. Г. от АК – Пловдив адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 500 лв. По направеното искане за отвод на съдебния състав: Основанията за отвод на съда са конкретно посочени в разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 ГПК и са свързани със забрана делото да бъде решавано от съдия, който е страна по делото, или е субект на спорното право; когато е съпруг или роднина на някоя от страните по делото; живее във фактическо съжителство със страна или представител по делото; представител или пълномощник е на страна; когато е взел участие при решаване на делото в друга инстанция. По отношение членовете на настоящия съдебен състав нито едно от тези изчерпателно изброени основания не е налице. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК въвежда като самостоятелно основание за отвод наличието на друго обстоятелство, което би породило основателно съмнение в безпристрастността на съдията. На настоящия съдебен състав не са му известни да съществуват такива обстоятелства, а изложените в молбата твърдения по същество изразяват несъгласието на страната с изводите на съдебния състав в производство по чл. 288 ГПК, което не може да бъде квалифицирано като основание за отвод. С оглед изложеното, искането за отвод на членовете на настоящия съдебен състав следва да бъде оставено без уважение. Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението, но е неоснователна. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Съдът определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл. 36, ал. 1 ЗА). В случая спорът в касационното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Представителят на ответника е депозирал отговор на касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, като делото е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК в закрито заседание, респ. без провеждане на съдебни заседания с участие на страните. Следващото се минимално адвокатско възнаграждение за предявените два иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се определя на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, а в случая – 650 лева. Дължимото се съгласно чл. 9, ал. 3 от цитираната Наредбата възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лева. Присъденото с определението по чл. 288 ГПК адвокатско възнаграждение е съответно на извършените от адвокат Г. процесуални действия по защитата на страната и с оглед констатираната от съда ниска фактическа и правна сложност на делото. В случая, адвокатското възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е в размер на сумата 650 лв., 3/4 от която възлиза на сумата 487,50 лв., респ. на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата минимално дължимата сума е в размер на 500 лв. и толкова е присъдена. Предвид изложеното, не са налице предпоставки адвокатското възнаграждение да бъде определено в претендирания от молителя размер от 1 600 лв., поради което искането за изменение на определението в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение