Решение № 138 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 693/2009 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. И., чрез процесуалния и представител адвокат Д, срещу въззивно решение от 18.02.2009г. по гр.дело № 465/2008г. на Шуменския окръжен съд. Жалбоподателят сочи основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Г. В. В.,гр. Шумен, е депозирал писмено становище, в което сочи, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена, а освен това е неоснователна. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е постъпила в Шуменския окръжен съд на 30.03.2009г. Тя е подадена на същата дата, видно и от клеймото, положено на пощенския плик. Жалбоподателката е надлежно уведомена за въззивното решение на 25.02.2009г., видно от приложеното съобщение. Тридесетдневен срок по чл.218в ГПК /отм./ за подаване на касационна жалба е изтекъл на 27.03.2009г. – петък. Едномесечният срок по чл.283 ГПК /в сила от 01.03.2009г./ също е изтекъл. При това положение касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Тя е недопустима в частта си срещу въззивното решение относно претенцията по чл.59 ЗЗД в размер на 141 лева /вноски по жилищен кредит/ и на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес е до 1000 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.