Определение № 452 от 07.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2124/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответниците „Роботизирани системи“ ООД и „Е Ес Консултинг“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно уважените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявени от Фонд „Научни изследвания“, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът не изразява становище.

Крайния извод за основателност на главните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД въззивният съд е обосновал с правните съображения, че при отмяната на индивидуалния административен акт (приетото с решение на Управителния съвет на ФНИ класиране по реда на ЗННИ), извършена с влязла в сила заповед на министъра на образованието, младежта и науката по чл. 99, т. 1 АПК, с обратна сила е отпаднало основанието за финансиране на проекта, съответно са отпаднали последиците на смесения (административно- и гражданскоправен) състав, а освен това е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на поетите от ищеца задължения по сключения въз основа на класирането договор за предоставяне на целево финансиране по реда на ЗННИ. Поради това съдът е приел, че договорът е развален по право, респ. на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД ответниците дължат да върнат на ищеца полученото по договора.

Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като се излагат подробни аргументи, че е немислима обективна невъзможност за изпълнение на парично задължение, както и че до момента на влизане в сила на заповедта за отмяна на класирането първият етап от финансирания научноизследователски проект е бил изпълнен и отчетен, без до този момент ищецът да е направил изявление за разваляне на договора, поради което исковата сума, като отнасяща се именно до този първи етап, се дължи от ищеца на основание чл. 24, ал. 1 от договора като заплащане на фактически направените разходи за този етап.

Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителна практика (т. 1 от ППВС № 1/79) по въпросите

• при наличието на облигационна връзка (договор) допустимо ли е прилагането по аналогия на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД като хипотеза по т. 1 от ППВС № 1/79 „и в други подобни случаи“, и

• прилагат ли се правилата на т. 1 от ППВС № 1/79 към договорите за изработка в хипотезата на чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – когато работата е частично изпълнена и договорът не е развален към момента на предявяване на иска.

Въведено е освен това и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с конкретно посочени актове на Съда на ЕС по въпроса при констатирано отсъствие на национална правна уредба относно правните последици от влязъл в сила индивидуален административен акт след отмяната му по реда на извънреден способ от страна на висшестоящ административен орган без участието на адресата на акта в това производство, съдът длъжен ли е да тълкува съдържанието на тези правни последици в съответствие с общите принципи на правото на ЕС.

Накрая, поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпросите

• наличието на административни елементи, предхождащи възникването на облигационна връзка, променя ли гражданскоправния й характер и прави ли в отношенията между страните на относимите към изпълнението и прекратяването й правила на договора за изработка неприложими, и

• отмяната по реда на чл. 99, т. 1 АПК на утвърдено класиране на проектни предложения за финансиране, предложени от две временни научно-експертни комисии, извършено по реда на ЗННИ, потвърдена с влязло в сила решение на ВАС, обуславя ли задължение за връщане на цена по изпълнен и неразвален от страна на ФНИ договор за изработка, като заплатена на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

1. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

2. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се отбележи, че вторият от формулираните от жалбоподателите въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд, като е съобразил специфичния предмет на договора – предоставяне на държавно финансиране с цел извършване на научни изследвания – не е квалифицирал договора като такъв за изработка, нито е разглеждал въпрос за изпълнението на насрещните задължения на ответниците за извършване на предвидените в договора научни дейности, поради което така формулиран, въпросът не се явява обуславящ правните изводи на съда съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009.

По отношение на първия въпрос не е налице специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото изводът на въззивния съд е изцяло съобразен с т. 1 от ППВС № 1/79 в посочената от жалбоподателите част, съгласно която хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД - „отпаднало основание“ - обхваща всички случаи, при които съответната престация е получена в изпълнение на валидно възникнало задължение и съответстващото му вземане, които обаче впоследствие са отпаднали с обратна сила. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че отмяната на класирането има за последица и отпадане на основанието на самия договор, респ. отпаднало е с обратна сила и задължението на ищеца. С това съдът е обосновал като последица осъществяването на хипотезата по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, оттук и задължението на ищците да върнат полученото – извод, съобразен с обсъжданата задължителна практика.

3. Не се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК. Посочените от жалбоподателите актове на СЕС разглеждат въпроси, изцяло неотносими към настоящия правен спор и към правните изводи на въззивния съд. Така по дело № 183/14 и № 144/14 предмет на разглеждане са въпроси на данъчното облагане, по дело № 12/06 и № 413,413/10 са разглеждани въпроси от областта на защитата на конкуренцията, дело № 325/85 – разходи във връзка с общата селскостопанска политика, дело № 459/02 – квоти за производство и дело № 585/13 – ограничителни мерки, произтичащи от наложени междудържавни санкции.

Освен това следва да се съобрази, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК е налице, когато на решение на СЕС противоречат правните изводи на въззивния съд по въпроси, по които приложение намира правото на ЕС. В случаите, когато спорът не се урежда от правото на ЕС (пряко или чрез национални разпоредби по приложение на правото на ЕС), такова противоречие е невъзможно.

В разглеждания случай не се поддържа от страна на жалбоподателите приложимост на разпоредби на правото на ЕС, нито е формулиран въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК в тази насока. С оглед на това е невъзможно, съобразно посоченото по-горе, правните изводи на въззивния съд по приложение на национална правна уредба извън приложното поле на разпоредби на европейското право да противоречат на актове на СЕС.

4. Накрая, не се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първият от поставените въпроси на отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на изводите на въззивния съд. Както се посочи по-горе, въззивният съд не е квалифицирал процесния договор като такъв за изработка, което изключва въпросът да е обуславящ правните му изводи съгласно т. 1 от ТР № 1/2009.

Вторият от въпросите също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е достатъчно конкретен съгласно т. 1 от ТР № 1/2009. Така, както е формулиран, въпросът се свежда до това при установените по делото факти (отмяната на класирането) основателен ли е предявеният иск (т. е. дължи ли се връщане на полученото), следователно не отговаря на изискването за конкретност като условие за допускане на касационно обжалване, а е въпрос за правилността на обжалваното решение, извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

С тези мотиви съдът