Определение № 4766 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3392/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. П. срещу определение № 3058 от 12.06.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 1007 от 2026 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV състав за потвърждаване на определение № 3008 от 23.02.2026 г. по гр.д.№ 9752 от 2024 г. на Варненския районен съд, 48 състав, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК на В. Д. П. за изменение на определение № 16276 от 21.11.2025 г. по гр.д.№ 9752 от 2024 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното определение. Поставят се следните въпроси:

1. Представлява ли подаването само на заявление за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка реално извънсъдебно оспорване на собствеността на ищеца и достатъчен повод за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато към датата на предявяване на иска не е била заверена тази молба- декларация, не е имало издадено удостоверение, не е бил издаден констативен нотариален акт, това заявление не е придружено с владение или други претенции към имота? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с Тълкувателно решение № 8 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 5047 от 05.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 1718 от 2025г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 60107 от 04.11.2021 г. по гр.д.№ 1085 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о. Освен това се твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

2. Налице ли е повод за завеждане на отрицателен установителен иск, когато ответникът не е придобил титул за собственост, не владее имота, не е оспорил правото на ищеца, не поддържа претенции към имота и е оттеглил заявлението си преди връчване на исковата молба? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 603 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 66 от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 795 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Може ли в производството по чл.248 ГПК съдът да приеме, че към датата на предявяване на иска е съществувал правен интерес и че ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато с влязло в сила прекратително определение по същото дело е прието, че производството е недопустимо поради липса на правен интерес и отсъствие на спор между страните?

4. Допустимо ли е при прекратено като недопустимо производство поради липса на правен интерес да се присъдят разноски на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, без искът да е уважен и без да е установено, че ответникът реално е предизвикал необходимостта от съдебна защита? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр.д.№ 5196 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 263 от 18.07.2014 г. по гр.д.№ 5196 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

5. При отрицателен установителен иск представлява ли заявлението на ответника в първия му процесуален отговор, че не претендира имота и не оспорва собствеността на ищеца, признание по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК, ако преди връчване на исковата молба ответникът е оттеглил и извънсъдебното си действие, сочено от ищеца като основание на иска? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 83 от 23.05.2018 г. по гр.д.№ 3448 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.

6. Прилага ли се правилото за присъждане на разноски срещу ответника при последващо отпадане на интереса, когато не е налице удовлетворяване на ищеца или погасяване на спорното право след предявяване на иска, а е установено, че реален правен спор изобщо не е съществувал? Твърди се, че произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

7. При прекратяване на производство по отрицателен установителен иск като недопустимо поради липса на правен интерес, може ли ответникът да бъде осъден да заплати разноски на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК, без искът да е уважен и без да е установено, че към момента на предявяването му е съществувал реален, а не хипотетичен правен спор? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

8. Съставлява ли „даване на повод“ за завеждане на дело по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК подаването на заявление пред общинска администрация за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка, когато заявлението е оттеглено преди връчване на исковата молба, документите са върнати, а ответникът в първия си процесуален отговор изрично заявява, че няма претенции към собствеността на ищеца? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

9. В производството по чл.248 ГПК може ли съдът да формира извод, че към датата на предявяване на иска правният интерес е съществувал и че ответникът е дал повод за процеса, когато с влязлото в сила прекратително определение по същото дело производството е прекратено поради липса на правен интерес? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 29.07.2026 г. ответницата по жалбата В. Ф. В. оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд. Моли касационното обжалване на определението да не бъде допуснато, а ако бъде допуснато- частната жалба да бъде оставена без уважение

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който на основание чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да прецени дали са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Първоинстанционното дело е било образувано по подадена на 02.08.2024 г. от В. Ф. В. срещу В. Д. П. искова молба за установяване по отношение на ответника, че той не е собственик на поземлен имот с идентификатор *..* по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. В нея ищцата е легитимирала правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника с това, че тя е собственик на имота на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ със заповед по пар.4, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а ответникът извънсъдебно е оспорил правото й на собственост като е започнал процедура за придобиване на имота по давност (за издаване в негова полза на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка), за което тя е била уведомена от общината с писмо рег.№ АУ071410ВН_003ВН от 26.07.2024 г. От представеното по делото писмо от 26.07.2024 г. действително се установява, че на 19.07.2024г. ответникът е подал в [община] искане за заверка на молба- декларация и за издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка за имота на ищцата. В писмения отговор на исковата молба, подаден на 16.10.2024 г., ответникът е заявил, че не оспорва правото на собственост на ищцата върху процесния имот. Признал е, че е подал до [община] заявление за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка за този имот, но след като е установил, че е допуснал техническа грешка, на 16.08.2024 г. (14 дни след завеждане на делото) е оттеглил заявлението си. С определение № 14184 от 14.12.2024 г. по гр.д.№ 9752 от 2024 г. първоинстанционният съд е прекратил делото. В това определение съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, тъй като между страните не съществува имуществен спор относно собствеността върху процесния имот- ответникът не оспорва правото на собственост на ищцата, не владее имота нито лично, нито чрез трето лице и е преустановил предприетите действия пред общината за снабдяване с документ за собственост. С влязло в сила определение № 847 от 13.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 251 от 2025 г. на Варненския окръжен съд определението от 14.12.2024 г. е било потвърдено с мотив, че след 16.09.2024 г. (когато [община] е върнала на ответника подаденото от него заявление за заверка на молба- декларация за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка) между страните вече не е налице правен спор за имота.

С определение № 16276 от 21.11.2025 г. първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата разноски за прекратеното дело в размер на 654,76 лв. С определение № 3008 от 23.02.2026 г. по същото дело съдът е оставил без уважение подадената от В. Д. П. молба по чл.248 ГПК за отмяна на определението за присъждане на разноски в полза на ищцата В. Ф. В..

За да потвърди определението на Варненския районен съд от 23.02.2026 г., в обжалваното определение № 3058 от 12.06.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 1007 от 2026 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV състав, въззивният съд е приел, че въпреки че делото е прекратено поради недопустимост на иска (липса на правен интерес за предявяването му), ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски по прекратеното дело, тъй като разноските са били направени преди отпадане на правния интерес на ищцата за водене на делото. Прието е, че към момента на завеждане на делото (02.08.2024 г.) ищцата е имала правен интерес да предяви иска за собственост срещу ответника, предвид предприетите от него на 19.07.2024 г. действия, насочени към снабдяването му с акт за обстоятелствена проверка, и този правен интерес е отпаднал едва след завеждане на делото (на 16.08.2024 г. с оттегляне на искането на ответника до [община] за заверка на молба- декларация и снабдяване с удостоверение за обстоятелствена проверка). Приел е, че самото подаване на заявление до общината с цел да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка е достатъчно, за да се направи извод, че ответникът претендира да е носител на правото на собственост върху спорния имот, което от своя страна било достатъчно да обоснове правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от страна на ищцата. Не било нужно ищцата да изчака да приключи инициираната от ответника процедура по обстоятелствена проверка пред нотариуса, за да заведе иска си, тъй като с подаването от ответника на заявление до общината за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка правото й на собственост вече е било застрашено. Последващото оттегляне на заявлението на ответника, макар да предхождало получаването на препис от исковата молба, не променя обстоятелството, че с първоначалното си поведение той е предизвикал спора. Последващото поведение на ответника не било достатъчно да го освободи от отговорността за направените по делото разноски, тъй като се касаело за новонастъпили обстоятелства, които не могат да се вменят в тежест на ищцата.

С оглед тези мотиви на обжалваното определение единствените правни въпроси, които са от значение за делото, са осмия и деветия поставени от касатора въпроси, а именно: Съставлява ли „даване на повод“ за завеждане на дело по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК подаването на заявление пред общинска администрация за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка, когато заявлението е оттеглено преди връчване на исковата молба, документите са върнати, а ответникът в първия си процесуален отговор изрично заявява, че няма претенции към собствеността на ищеца? и В производството по чл.248 ГПК може ли съдът да формира извод, че към датата на предявяване на иска правният интерес е съществувал и че ответникът е дал повод за процеса, когато с влязлото в сила прекратително определение по същото дело производството е прекратено поради липса на правен интерес?

Доколкото на настоящия състав не е известна практика на ВКС по тези конкретни въпроси и по тях има неяснота в правната уредба, съставът на ВКС приема, че отговорите на тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това касационното обжалване на определението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното:

1. Правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск за собственост. Такъв е налице винаги, когато между страните съществува спор относно собствеността върху конкретна движима или недвижима вещ. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; когато се позовава на фактическо състояние или когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Когато ищецът се позовава на самостоятелно право, правен интерес е налице, когато това негово право се оспорва или смущава от ответника с фактически или правни действия. Предприемането на действия, насочени към снабдяване на ответника с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота на ищеца (като подаването до общината за заверка на молба- декларация, искането от общината да издаде удостоверение, че имотът не е държавна или общинска собственост, подаването на молба до нотариуса за издаването на нотариалния акт и други подобни) представляват действия, с които се смущава правото на собственост на действителния собственик на имота, които легитимират правния му интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу лицето, предприело тези действия. В този смисъл са мотивите към т.3Б от Тълкувателно решение № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Преустановяването или оттеглянето на тези действия след предявяване на иска за защита правото на собственика, води до отпадане на правния интерес на ищеца, което е основание за прекратяване на делото като недопустимо, но не освобождава ответника от отговорността му за направените от ищеца до този момент разноски, доколкото към момента на завеждане на делото действията, които са станали повод за предявяване на иска, все още не са били преустановени или оттеглени.

2. С влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради недопустимост на предявен установителен иск за собственост (поради липса на правен интерес) съдът решава със задължителна за страните сила, че искът е недопустим към момента на постановяване на определението. С това определение обаче не се решава въпросът дали искът е бил допустим, съответно дали е бил налице правен интерес от предявяването му към момента на завеждане на делото. Поради това в последващото производство по чл.248 ГПК съдът може да приеме, че въпреки влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, такъв правен интерес е бил налице към момента на предявяване на иска и съответно, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което носи отговорност за направените от ищеца преди прекратяване на това дело разноски.

Предвид отговорите на горепосочените два въпроса, правилно е и като такова следва да бъде оставено в сила обжалваното определение, в което въззивният съд е приел, че ответникът В. П. носи отговорност за направените от ищцата В. В. разноски преди прекратяване като недопустимо на делото, образувано по предявения от В. срещу П. отрицателен установителен иск за собственост, въпреки констатираната с прекратителното определение недопустимост на този иск. Както правилно е посочил въззивният съд, към датата на предявяване на иска действията, с които ответникът е оспорил и смутил правото на собственост на ищцата, все още не са били прекратени: видно от съдържащото се в отговора на исковата му молба признание, ответникът е оттеглил подаденото от него до общината заявление за заверка на молба- декларация за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на 16.08.2024 г.- 21 дни след 26.07.2024г., когато ищцата е била уведомена от общината за подаденото от ответника заявление и 14 дни след завеждане на делото на 02.08.2024 г. Присъдените разноски от 654,76 лева (144,76 лв. държавна такса за завеждане на делото, 15 лв. за преписи от исковата молба, 15 лв. за вписване на исковата молба и 480 лв. адвокатско възнаграждение) са направени от ищцата не само преди прекратяване на делото с определението от 14.12.2024 г., но и преди 16.10.2024 г., когато ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва правата на ищцата: държавната такса за завеждане на делото е внесена на 21.08.2024 г., държавните такси за преписи и за вписване на исковата молба- на 05.09.2024 г., а адвокатското възнаграждение- на 02.08.2024 г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение