Определение № 133 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2210/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 2510 от 13.12.2012 година по гр.д. № 3456/2012 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 2093 от 09.05.2012 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3843от 30.08.2012 г. по гр.д. № 918/2011 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 150 СК, предявен от К. Д. Д. със съд. адрес [населено място] против малолетния Д. К. Д., представляван от неговата майка и законен представител Д. К. Н. за изменение на дължимата издръжка, определена по гр.д. № 3272/2008 г. на Варненски районен от 200 лева на 70 лева. Първоинстанционното решение, в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата между 70 и 60 лева е обезсилено като недопустимо предвид допуснатото изменение на иска с определение от 03.02.2011 г. Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от К. Д. Д.. Ответникът по касационната жалба Д. К. Д., представляван от неговата майка и законен представител Д. К. Н., не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.). Цената на иска на обжалваното въззивно решение, изчислена съобразно правилото на чл. 69, т.7 ГПК е 4680 лева, т.е. под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба е недопустимо. Предвид изложеното, производството по касационната жалба е недопустимо, поради което и на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение