Определение № 60232 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 2667/29.03.2021 г. от ответника Й. П. С., чрез адв.Р. Р. срещу определение № 200/17.03.2021 г. по гр.дело № 4046/2020 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Й. П. С. срещу решение № 3602/18.06.2020 г. по гр.дело № 2165/2020 г. на Софийски градски съд. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя в случая е предявен един иск с правно основание чл.98а,ал.2,т.6, вр.чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ, че по този начин е квалифицирана исковата претенция от първоинстанционния и от въззивния съд. Сочи, че от петитума на исковата молба се установява, че ищецът претендира общо заплащането на сумата 12 154.94 лв., без да посочва поотделно каква сума претендира по издадените фактури и по отделните клиентски номера, че подобно разграничение не е направено и в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че неправилно съдът е приел в касационната инстанция в производството по проверка допустимостта на касационната жалба, че се касае до множество обективно и кумулативно съединени искове, че този правен извод не е съобразен с търсената от ищеца защита по исковата молба. Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на съдебния състав за продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба. Ответникът по жалбата „Чез Електро България” АД, чрез В. И. – ръководител на отдел „Процесуална защита” в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че в исковата молба се съдържа ясно разграничаване на различните места на доставка, със съответни различни средства за търговско измерване и различни клиентски сметки, че същите са за доставка на ел.енергия до различни обекти/апартаменти/. Сочи, че в решението на СГС пълно и ясно са описани различните договорни сметки и различните фактури, с които са направени процесните начисления. Според ответника по жалбата причината с една искова молба да предявят обективно съединените искове е за процесуална икономия и обстоятелството, че едно и също лице е страна по договорите, но обектите са различни. Искането е да се остави частната жалба без уважение. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от ответника Й. П. С. срещу решение № 3602/18.06.2020 г. по гр.дело № 2165/2020 г. на Софийски градски съд съдебният състав е приел, че касационната жалба е недопустима. Прието е, че въззивното решение е постановено по гражданско дело по предявени множество обективно съединени искове с правно основание чл.98а ал.2 т.6 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ вр. с чл.51 ПИКЕЕ – по десет договора /клиентски номера/ за десет обекта с цена за всеки договор под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум от 5000лв. С оглед на това е формиран извод, че на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав възприема изцяло изводите на съда в обжалваното определение. С решение № 3602/18.06.2020 г. по гр.дело № 2165/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение №157241/03.07.2019 г. по гр.дело № 41394/2016 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявени обективно съединени искове от „Чез Електро България” АД срещу Й. П. С. с правно основание чл.98а ал.2 т.6 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ вр. с чл.51 ПИКЕЕ, като ответникът е осъден да заплати на ищеца допълнително начислени задължения /корекции/ на цени на електроенергия за периода 05.06.2015 г. до 01.03.2016 г. за 10 броя клиентски номера - №...., №...., №...., №...., №...., №...., №...., №...., №...., №...., начислени с двадесет броя фактури по посочените десет договора както следва: №.[ЕГН]/11.03.16; №.[ЕГН]/8.09.15; №.[ЕГН]/11.03.16, №.[ЕГН]/30.11.15, №.[ЕГН]/8.09.15; №.[ЕГН]/3.12.18, №.[ЕГН]/11.03.16, №.[ЕГН]/8.09.15; №.[ЕГН]/3.12.15, №.[ЕГН]/11.03.16, №.[ЕГН]/8.09.15; №.[ЕГН]/3.12.15, №.[ЕГН]/11.03.16, №.[ЕГН]/8.09.15; №.[ЕГН]/12.03.16, №.[ЕГН]/8.09.15; №.[ЕГН]/10.03.16, №.[ЕГН]/8.09.15; №.[ЕГН]/8.09.15; №.[ЕГН]/8.09.15 - на обща стойност 12154,94лв., ведно със законната лихва считано от 22.07.2016 г. до окончателното изплащане. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове от „Чез Електро България” АД срещу жалбоподателя Й. П. С. с правно основание чл.98а ал.2 т.6 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ вр. с чл.51 ПИКЕЕ, които са 10 на брой, а не един иск. Всеки от предявените искове е за присъждане на сума, представляваща допълнително начислени задължения/корекции/ за цени на елкроенергия за периода 05.06.2015 г. до 01.03.2016 г. по сключен договор за продажба на електроенергия - клиентски номер за съответен обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица]. Договорите са 10 броя за клиентски номера както следва: №...., №...., №...., №....., №...., №...., №...., №...., №...., №.... за различни обекти, находящи се в [населено място] на посочения адрес. Всеки от предявените искове е с цена на иска до 5000 лв., както следва: кл.№.... - ф-ра №.[ЕГН]/11.03.16 за 534,01лв. (с.207); кл.№.... – ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 506,23лв. (с.219); кл.№... – ф-ра №.[ЕГН]/11.03.16 за 672,80лв. (с.209), ф-ра №.[ЕГН]/30.11.15 за 633,05лв. (с.217), ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 506,23лв. (с.221); кл.№.... - ф-ра №.[ЕГН]/3.12.18 за 633,05лв. (с.201), ф-ра №.[ЕГН]/11.03.16 за 534,01 (с.211), ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 506,23лв. (с.223); кл.№.... - ф-ра №.[ЕГН]/3.12.15 за 633,05лв. (с.203), ф-ра №.[ЕГН]/11.03.16 за 534,01лв. (с.213), ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 506,23лв. (с.225); кл.№.... - ф-ра №.[ЕГН]/3.12.15 за 633,05лв. (с.205), ф-ра №.[ЕГН]/11.03.16 за 534,01лв. (с.215), ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 506,23лв. (с.227); кл.№.... - ф-ра №.[ЕГН]/12.03.16 за 672,80лв. (с.199), ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 506,23лв. (с.229); кл.№.... - ф-ра №.[ЕГН]/10.03.16 за 672,80лв. (стр.197), ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 506,23лв. (с.231); кл.№.... - ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 506,23лв. (с.233); кл.№.... - ф-ра №.[ЕГН]/8.09.15 за 1418,46лв (с.235)/. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на обжалване решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Всеки от предявените искове в настоящият случай е с цена до 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о