Определение № 22 от 11.07.2022 г. на ВКС по д. № 1/2022 г.

Производството е по чл.135,ал.5 от АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд Плевен и Административен съд Плевен за разглеждане на искова молба с рег. № 1532 от 29.03.2021 г./вх. № 1220/21 от 22.03.2021 г. по описа на Окръжна прокуратура Плевен/, подадена от М. Г. Г., лишен от свобода против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното: В подадена искова молба до Административен съд Плевен с рег. № 1532 от 29.03.2021 г./вх. № 1220/21 от 22.03.2021 г. по описа на Окръжна прокуратура Плевен/ от М. Г., лишен от свобода са изложени твърдения, че по време изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене ищецът страдал от заболявания, които налагали болнично лечение и прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Твърди се, че административният ръководител на Окръжна прокуратура гр.Плевен неправомерно отказал прекъсване на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а постановеното прекъсване от 10 дни според ищеца е недостатъчно с оглед на заболяванията. Твърди се, че ищецът претърпял неимуществени вреди, които следва да се обезщетят със сумата 20 000 лв. Искането е да се осъди Окръжна прокуратура г.Плевен да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. В исковата молба е посочен ответник Окръжна прокуратура гр.Плевен. С определение № 456/30.03.2021 г. Административен съд гр.Плевен е прекратил производството по адм.дело № 228/2021 г. и го е изпратил по подсъдност на Районен съд гр.Плевен. Прието е, че М. Г. претендира присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, последица от неправомерен отказ да му бъде прекъснато изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради тежко заболяване. Прието е още, че предмет на подадената искова молба не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.145,ал.1 АПК, а искане за обезщетение по чл.2 ЗОДОВ. Поради това според съда компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд гр.Плевен. След изпращане на делото на Плевенския районен съд е образувано гр.дело № 2240/2021 г. по описа на този съд. В хода на производството по делото, след изпращане на препис от исковата молба на Прокуратура на РБългария в открито съдебно заседание на 26.05.2021 г. съдът е прекратил производството по делото в частта против ответника Окръжна прокуратура Плевен и е допуснал предоставяне на правна помощ на ищеца М. Г.. С определение № 1465/09.06.2021 г.по гр.№ 2240/2021 г. на ПлРС адвокат А. Г. Г. от Адвокатска колегия Плевен е назначен за процесуален представител на ищеца и е дадена възможност на ищеца да депозира нова искова молба в едноседмичен срок от съобщението. С молба вх. № 10564/22.06.2021 г. ищецът, чрез адв. А. Г. е конкретизирал твърденията в исковата молба, като е посочил действията/бездействията в резултат на които са му причинени неимуществени вреди както следва: при изпълнение на наказанието не са осигурени условия за опазване на физическото здраве на ищеца. С оглед на влошеното му здраве, поради множество заболявания същият имал право и било необходимо прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по здравословни причини при условията на чл.50,ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода за срок, позволяващ адекватното му лечение. Твърди се, че предоставения му 10-дневен срок бил крайно недостатъчен за пълноценнно провеждане на лечение на заболяванията в подходящо лечебно заведение. Твърди се още, че в резултат на ищеца не е била осигурена дължимата здравна грижа в нарушение на чл.3 от КЗПЧОС, че това бездействие на затворническата администрация е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът твърди, че неосигуряване на обективно дължимата медицинска грижа с всички допустими според закона средства и правомощия на специализираните органи по изпълнение на наказанията е станало пречка за адекватното лечение на заболяванията му и е създало условя за тяхното влошаване. В резултат същият започнал да изпитва обоснован страх за физическото си здраве, както и физически страдания, породени от заболяванията. Допълнително ищецът е бил угнетен от чувства на незащитеност, унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение и несправедливо незачитане на неговите права и законни интереси. Тези болки и страдания представляват причинените му от затворническата администрация неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване със сума в размер на 20 000 лв. В молбата е посочено правно основание на предявения иск чл.284 и сл.ЗИНЗС. Направено е възражение за неподсъдност на делото на Районен съд гр.Ловеч, тъй като описаните в исковата молба обстоятелства сочат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС и производството е по чл.284 и сл. от ЗИНЗС. Заявено е искане делото да се изпрати за разглеждане на Административен съд Плевен. С молба вх. № 10599/23.06.2021 г. ищецът, чрез адв.А. Г. е уточнил исковата молба, като е заявил искане да се осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието гр.София да заплати на М. Г. сумата 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Б., свързани с условията, при които се търпи наказание лишаване от свобода, представляващи нарушения на чл.3 от КЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането. С трета поред молба вх. № 10 776/25.06.2021 г. ищецът, чрез адв.Г. е посочил, че е налице неизпълнение от началника на Затвора Б. да осъществи правомощието по чл.50,ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода да направи предложение по реда на чл.447, т.3 и чл.448 НПК за продължаване на прекъсването по здравословни причини на изпълнението на наказанието лишаване от свобода на ищеца, че това бездействие на затворническата администрация се е отразило негативно на ищеца, тъй като не е позволило същият да получи адекватна на заболяванията му медицинска грижа. В молбата е заявено, че ако съдът приеме за надлежен ответник по иска Прокуратура на РБългария искането е в условията на евентуалност да се осъди Прокуратура на РБългария да заплати на ищеца сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразен отказ да постанови продължаване на прекъсването на изпълнението на наказанието на ищеца по здравословни причини, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.09.2021 г. по гр.дело № 2240/2021 г. Плевенския районен съд е прекратил производството по делото. Прието е, че Прокуратурата на РБългария не е надлежна страна в настоящия спор, че ищецът е предявил иск против ГДИН, който е недопустим. Посочено е, че ищецът следва да конкретизира иска и да го насочи против ГДИН. С определение № 1549/12.11.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 822/2021 г. Плевенския окръжен съд е отменил определение от 23.09.2021 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.дело № 2240/2021 г. на Плевенския районен съд, с което е прекратил производството по делото и е върнал делото на ПлРС с указания районният съд да повдигне спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. С определение № 3730/06.12.2021 г. по гр.дело № 2240/2021 г. на Плевенския районен съд е прието, че съдът не е компетентен да се произнесе по исковата молба, поради което е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд като взе предвид разпоредбите на ЗИНЗС и ЗЗД приема, че делото е подсъдно на Административен съд Плевен по следните съображения: В първоначалната искова молба и допълнителните такива са изложени твърдения за претърпени неимуществени вреди от ищеца М. Г. – не е осигурена дължима здравна грижа в нарушение на чл.3 от КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС, съответно неосигуряване на обективно дължимата медицинска грижа с всички допустими според закона средства и правомощията на специализираните органи по изпълнение на наказанията станало пречка за адекватното лечение на заболяванията на ищеца и е създало условия за тяхното допълнително влошаване, че незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията в Затвора Б., свързани с условията при които се търпи наказание лишаване от свобода, представляващи нарушения на чл.3 от ЗИНЗС сочат на допуснато нарушение от специализираните органи по изпълнение на наказанията по чл.3,ал.2 ЗИНЗС – поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в Затвора Б., изразяващи се в неадекватно медицинско обслужване. Изложени са твърдения, че е налице неизпълнение от началника на Затвора Б. да осъществи правомощието по чл.50,ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода да направи предложение за продължаване на прекъсването по здравословни причини на изпълнението на наказанието лишаване от свобода на ищеца. Последният лично и чрез назначения му процесуален представител адв. А. Г. твърди, че неимуществените вреди са причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора Б.. Като съобразява твърденията в исковата молба и в допълнителните молби, подадена от ищеца, чрез адв. Г., както и заявеното искане съдът приема, че пасивно легитимиран ответник по предявения иск е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Този ответник е посочен и от ищеца в молба от 23.06.2021 г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” съгласно чл.12,ал.1 и ал.2 ЗИНЗС осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и е юридическо лице към Министъра на правосъдието. Съгласно чл.12,ал.3 ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията” са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Изложените факти и обстоятелства в исковата молба и допълнителните молби, преценени в съвкупност със заявеното искане водят до извод, че правното основание на предявения иск е по чл.284,ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение по чл.3,ал.2 ЗИНЗС. Искът за обезщетение, съгласно чл.285,ал.1 ГПК се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс – чл.203 и сл.АПК. Компетентен да разгледа иска съгласно чл.285,ал.2 ЗИНЗС е административният съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. В настоящият случай съдът приема, че компетентен да разгледа предявения иск с правно основание чл.284 ЗИНЗС е Административен съд Плевен. Последният съд следва да прецени с оглед твърденията и заявеното искане от ищеца, чрез адв. Г. в молба от 25.06.2021 г. дали е предявен и евентуален иск. Ако приеме, че и такъв е предявен да прецени дали е компетентен да разгледа този иск. При преценка, че Административен съд Плевен не е компетентен да разгледа и предявения евентуален иск от ищеца М. Г. да предприеме съответните действия, като го изпрати на компетентния съд. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл.135,ал.5 АПК