Определение № 1519 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. С., чрез адв. Н. Н. от АК Велико Търново срещу решение № 41 от 20.02.2024 г. по в.гр.д. № 493/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, потвърдил решение № 256 от 30.05.2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново. На основание чл. 338 ГПК и чл. 5, ал. 2 ЗЛС съдът е поставил под ограничено запрещение С. Н. С..

В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда, като заявява, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържа също така наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Не е поставен изрично формулиран въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Уточнен и конкретизиран съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, поставеният въпрос е процесуалноправен и се свежда до задължението на въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и да се произнесе по доводите и възраженията на страните. Въпросите, по които се твърди наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани, както следва:

1. Има ли процесуална легитимация за иск по чл. 336, ал. 1 ГПК, роднина от 6-та съребрена линия на лицето, чието запрещение се иска?;

2. Длъжен ли е такъв роднина да докаже интерес от воденето на такъв процес?;

3. През какъв интервал от време според продължителността на съдебния процес е нужно да има по делото съдебно-медицинска експертиза на лицето, чието запрещение се иска?

4. Налице ли е очевидна неправилност в хипотезата, при която правните мотиви на съда се свеждат до простото възпроизвеждане на приложимите материалноправни норми, а формираният краен извод е в симсъл, който не произтича от същите?

Ответникът по жалбата И. И. К., чрез адв. Д. К., заявява в писмен отговор, че същата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно законосъобразно. Противопоставя се на искането за разноски на ищеца, тъй като това производство не е от категорията на тези, по които се дължат разноски.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че С. С. следва да бъде поставен под ограничено запрещение. Предмет на доказване по делото е психическото състояние на лицето, чието поставяне под запрещение се иска и покриване на юридическия критерий за вменяемост.В случая и двата критерия са подробно изследвани от съда. Психическото състояние на ответника е установено от представените по делото писмени доказателства, включително заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съгласно които лицето страда от „параноидна шизофрения“, със симптоми на промяна на личността в шизофренен стил, неадекватно мислене, липса на самоконтрол над постъпките си, несъзнаване на необходимостта от приемането на поддържаща терапия, възможост лесно да бъде манипулиран от други лица. Така описаното състояние попада в правната категория „псхическо разтройство на съзнанието“, като обуславя незъможността на лицето да разбира и ръководи постъпките си и да се грижи самостоятелно и разумо за работата си, както и да защитава делата си. Заболяването не може да бъде напълно излекувано като с времето промяната на личността се задълбочава и прогнозата е неблагоприятна. Посочено е, че с оглед характеристиките на психичното заболяване и етапа на развитие, в който се намира, способността на ответника да възприема и анализира, да оценява правилно и да реагира на фактите от заобикалящата го действителност, както и действията на другите, да определя и контролира собственото си поведение и действия е безспорно нарушена. Отбелязано е, че важен аспект на заболяването е неговият непракъснат ход, като дори след првеждане на редовна терапия, състоянието на лицето няма да се подобри. Отчетено е, че при параноидната шизофрения се засягат не толкова интелекта и паметта, колкото емоционално-волевите качества, мисленето, възможността за реална преценка на собственото поведение и разбирането на по-сложни ситуации: Юридическият критерий е приложен като предвид установени по делото факти е изтъкнато от въззивния съд ,че макар да е живеел само със средства от наемите на наследствените си имоти, С. е отчуждил голяма част от тях /не е получил пари за три апартамента и част от земеделските си земи/; твърди, че му е открадната голяма сума пари /15 000-16 000 лева/, но не е предприел действия, за да защити правата си; твърди, че осъзнава заболяването си, но в същото време е спрял да приема предписаните му лекарства, защото „някой така му казал“. Кредитирани са заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетели и изслушването на ответника, въз основа на които въззивната инстанция е счела, че в следствие на болестта си лицето не може да се грижи за своите работи.Въз основана на така установената фактическа обстановка съдебния състав е обосновал, че с поставянето на ответника под ограничено запрещение ще бъдат защитени правата му, включително с оглед конституционното изискване да бъде дадена засилена защита на правата на хората с психически заболявания.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Не налице основание за допускане на решението до касационно обжалване за проверка поради вероятност същото да е недопустимо постановено. По уточненият и конкретизиран съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК въпрос свързан със задължението на въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и да се произнесе по доводите и възраженията на страните, не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Несъстоятелен е доводът за необсъждане в мотивите към решението на възраженията направени във въззивната жалба и доводите на въззивника в писмената защита. В разглежданата хипотеза произнасянето на въззивния съд е напълно съобразено с така установените указания относно приложението на закона, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства относно състоянието на лицето. Не е налице противоречие с цитираната тълкувателна и казуална практика на ВКС, след като видно от мотивите към обжалваното решение, съдебния състав е изложил съображения по съществените доказателства от значение за определяне наличието на медицинския и юридическия критерии необходими за поставянето на едно лице под запрещение съобразно нормата на чл. 5 ЗЛС. Още с указанията по ППВС № 5/79 г. е изяснен горепосочения двоен критерий - медицински и юридически. Двата критерия са обсъдени подробно и в цялост от рещаващия състав за да се формира извод по основанието на иска. Преценката на онези доказателствени средства и гласни свидетелства, които спецификата на иска и прилагането на чл.5 от ЗЛС предпоставя,са ангажирани и обсъдени по настоящето дело.

Необосновано се явява наведеното твърдение за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК по втората група въпроси. Неотносимо при посоченото основание е включен въпрос има ли очевидна неправилност на въззивното решение при дадените негативните оценки на касатора за решаващата дейност на съда, изразени във въпроса. Въпросът (р.2.т4 от изложението ) преформулира касационни оплаквания,които не се разглеждат в производството по селектиране на касационните жалби от ВКС и същевременно не е решаващо произнасян от въззивния съд, поради това не са налице общите предпоставки в чл.280, ал.1 ГПК при обосновка за допускане до касационно обжалване. Правният интерес да се сезира съда с производство по чл.5 ЗЛС е признат за кръга лица, посочени изрично в 336, ал.1 ГПК и съдът е разгледал молба подадена от лице ,установило интерес като най-близък родственик, като интересът му при това положение не може да бъде изключен и предвид изискванията на чл.336,ал.1 предл. последно ГПК заради включването или изключването на лицето от кръга евентуални наследници по закон. В този смисъл е и установената практика на ВКС, съобразена от въззивния съд ( ППВС№5/79г, определение №691/2010г по чгр.д №669/2010г Четвърто г.о на ВКС). Интересът е преценен от въззивния съд и с оглед необходимостта да бъдат предотвратени действия ,които да доведат до разпиляване на имушеството или неоправдано увреждане интересите на С.,както е изтъкнато в мотивите.

Също така, в установената практика на ВКС и разясненията в ТР№1/09.12.2013г ОСГТК по въпроси на въззивното производство се указва засиленото служебно начало при допускането на необходимите експертизи,включително допълнителни медицински експертизи, когато са необходими. Същността на тази преценка обаче не позволява задължително да се предписва актуализиране на прието медицинско заключение през определен интервал от време при висящност на спора по чл.5 ЗЛС, както се постулира в поставен въпрос (р.2,т.3 от изложението ).

За да е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тези основания в случая не са налице, не е изложена и обосновка в тази насока.

Касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане и на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,нито са изложени конкретни съображения за насоката, в която се твърди противоречие с актове на КСРБ или Съда на ЕС. Съгласно задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно, трябва да е конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на жалбата до касационен контрол.

След като обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове, при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно, не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.