Определение № 2014 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2399/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците А. Д. и С. А. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд. Ответникът „Алианц Ф.“ АГ оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалби на ответника и на ищците Д. и А., въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил за разликата над 140 000 лв. всеки предявените искове по 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на непълнолетната дъщеря на ищците Д. Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на МПС със застрахована при ответника гражданска отговорност. Потвърдил е решението в частите, с които исковете са отхвърлени за разликата над 200 000 лв. За да постанови решението си, съдът, като е намерил за справедливи съгласно чл. 52 ЗЗД размери на обезщетенията от по 200 000 лв., е приел, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД същите следва да бъдат намалени с 30 % поради наличието на принос на пострадалата Д.. За да обоснове извода си за наличие на принос, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на назначените комплексни медицински и автотехнически експертизи, при което е приел, че смъртта на пострадалата се намира в пряка причинна връзка с извършеното от същата нарушение по чл. 137а ЗДП, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан. Въз основа на извършения анализ е установил, че първопричина за смъртта е черепно-мозъчната травма, получена при изпадането на пострадалата от автомобила, след откъсването на левите врати. Намерил е за неоснователно възражението на ищците, че смъртта би настъпила и при поставен обезопасителен колан, като е приел за недоказано, че смъртоносни травми биха настъпили и при поставен обезопасителен колан предвид наличието само на предположение за това. Допускане на касационното обжалване в частите, с които исковете са отхвърлени за разликата до 200 000 лв. всеки, се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1) за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определеното обезщетение да се намали поради съпричиняване на вредоносния резултат следва ли да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди не биха се появили или биха били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал детско столче или обезопасителен колан и 2) наличието на предположение, че и с предпазен обезопасителен колан леталният изход не би бил предотвратен, достатъчно ли е, за да се приеме, че възражението за съпричиняване не е доказано в условията на пълно и главно доказване. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай не са изложени конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Липсата на такива е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е установена последователна практика на ВКС, основана на постановките по ППВС № 7/63 и ТР № 1/2014 – ОСТК (т. 7), според която съпричиняване е налице при пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, без да е необходима вина на пострадалия. Приносът на последния може да се изразява в действие или бездействие, но поведението му всякога трябва да е противоправно и да води до настъпването на резултата, като го обуславя в някаква степен, т. е. когато с поведението си пострадалият обективно е способствал за настъпване на увреждането или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Това поведение може да представлява конкретно нарушение, но може да се изразява и в поемането на риска от настъпване на вредоносните последици или в необоснованото му игнориране. Във всички случаи е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен и доказан, а не предполагаем, като при определяне на степента му съдът следва да съобрази както броя и тежестта на всяко от нарушенията на делинквента и пострадалия, така и значението на всяко нарушение за настъпване на увреждането, респ. обема на последиците от него. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от тази практика, доколкото решаващият правен извод за основателност на заявеното от застрахователя възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се основава на приетата за доказана от фактическа страна пряка причинна връзка между поведението на пострадалата и увреждането, поради което не е налице специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и основанието по т. 3 предвид наличието на посочената по-горе практика на ВКС и при пълната липса на аргументи за необходимост от нейното изменение или осъвременяване (т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК). Следва да се посочи също, че изложените в жалбата и изложението по чл. 280 ГПК оплаквания и доводи, както и формулираните въпроси, в действителност се свеждат до оспорването на правилността на фактическия извод за доказана пряка причинна връзка, чиято проверка е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателите следва да заплатят на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 4179,81 евро. С тези мотиви съдът