Определение № 132 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3192/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 78588/12.06.2017 год. на Н. В. В. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. О. К. САК срещу въззивно Решение Nо 3237 от 11.05.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1481/2017 година на Софийския градски съд-ВО. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което отхвърлен предявения от Н. В. В. срещи В. В. И. иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на втория- ответник по иск, че е собственик на таванско помещение, находящо се в [населено място] [улица] с площ от 3 кв.м., при посочените граници. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи касаят тезата на касатора - ищец по делото, че процесното помещение е принадлежност към собственото му таванско помещение, че не е самостоятелен обект на правото на собственост, че в нарушение на процесуалните правила не са приет ангажираните доказателства в подкрепа на искането на страната. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1- 3 ГПК с довод, че „атакуваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, по приложените 3 броя решения на ВС и ВКС“, че „изложеното в касационната жалба по безспорен начин показва решаването на подобни казуси от различните съдилища противоречиво“ както и че „от значение за точното прилагане на закона изложеното в касационната жалба прецизно и точно насочва решаващия съд към изводи и доводи в тяхна подкрепа с оглед точното –прилагане духа на закона “, а искането следва да се уважи за да не се създава прецедент, което е от значение за развитие на правото“. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, касае обжалване на въззивно решение, с което е налице произнасяне по заявен иск за собственост и е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че такива НЕ СА налице и искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. С Решение от 11.10.2016 г. по гр. д. № 49625/20-12 год. на Софийски районен съд, ГО, 35 състав съдът е отхвърлил предявения от Н. В. В. срещу В. В. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на таванско помещение, находящо се в [населено място], [улица] с площ от 3 кв.м., при посочените граници, като неоснователен и недоказан. Въззивният съд е потвърдил това решение, приемайки, че констативен НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 101, том VI, рег. № 24354, дело № 930 по описа за 2008 година на нотариус В. Г. легитимира ответника В. И. за собственик на таванско помещение със санитарен възел в [населено място], на [улица] на таванския етаж на сградата, построена от Ж. „Т.“ въз основа на отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо съгласно стар нотариален акт имоти № 5 и № 4 от кв. 349 по плана на [населено място], м. „Ц.“, самото таванско помещение с полезна площ 3 квадратни метра, при посочените граници. На база на разгледаните и анализирани писмени доказателства: Заповед ДИ-04-004/84 година от 14.11.1988 година за учредяване право на строеж върху терен, съставляващ имоти пл. № 4 и 5 от кв. 349 от м. Ц. в [населено място] в полза на Ж. „П. т.“ за построяването по стопански начин на жилищен блок на жилищна кооперация на 7 етажа с общо 14 апартамента, 6 гаража, съгласно утвърдения архитектурен план, НА за собственост по чл. 35 ал.2 ЗЖСК, построен на държавно място от Ж. „П. т.“, м. „Ц.“, [населено място], № 131, том X., дело № 8406/96 година, от който се установява, че Н. В. В. е придобил правото на собственост върху недвижим имот – Апартамент № 11, находящ се на пети жилищен етаж, вход единствен, в сградата на Ж. „П. т.“, състоящ се от хол, две спални, столова, кухня, тоалетна, баня и две антрета, с обща площ от 108,6 кв.м., заедно с таванска стая № 1 с площ от 8,97 кв.м.,, заедно със складово помещение над таванската стая № 1 на площ 10,66 кв.м.,, Окончателен разпределителен протокол Общото събрание на Ж. „П. т.“, инкорпориращ решение за разпределение на Апартамент № 9, състоящ се от хол, две спални, столова, кухня, тоалетна, баня и две антрета с обща площ от 108,6 кв.м. на В. В. И., заедно с мазе № 9, таванска стая № 3 на площ 26,27 кв.м., стая на междинна стълбищна площадка между трети и четвърти жилищен етаж на площ от 3 кв.м,в която насока е и издадения на основание чл. 35 ал.2 ЗЖСК Нотариален акт № 171, том L., дело № 8466/1996 година и гласните доказателства- показания на свид. В., съдът е направил от правна страна извод, че ищецът не е доказал фактите, които могат да обосновава наличието на твърдяното право на собственост на процесното таванско помещение –санитарен възел от 3 кв.м. като принадлежност към собственото таванско помещение, както и че не установени факти, които дават основание да се приемат за оборени констатациите по НА № 101, том VI, рег. № 24354, дело № 930 от 2008 година, легитимирщи ответника В. И. за собственик на процесното помещение. При липса на конкретно и точно формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав не може да се приеме, че е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с разясненията на ТР No 11 /2012 година на ОСГК на ВКС, доколкото на вниманието на решаващия съд е бил поставен за разглеждане въпрос за конкуриращите права на собственост на процесното помещение – като принадлежност на таванското помещение на ищеца В. или като придобита собственост на основание придобивна давност от ответника, който се е снабдил с констативен нотариален акт. С цитираното тълкувателно решение се приема, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При конкуриращи права на собственост всяка от страните доказва своето юридическо придобивно основание, на база доказване на фактите от които същото произтича. След като именно по този начин е процедирал решаващия съд, приемайки, че няма доказателства относно спорното помещение да е принадлежност към друг обект на собственост/ в случая таванската стая/, то общото позоваване на „противоречие с практиката на ВКС“ не може да се квалифицира като установено основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното тълкувателно решение е прието също така, че съдилищата са обвързани при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване да се носи от оспорващата страна. Ето защо съдът правилно е приел, че ищецът в процеса следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на вещта на твърдяното придобивно основание. Не може да се приеме, че по въпросите за правилното приложение на чл. 79 ЗС е налице противоречие с приложеното ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС, след като нито института на давността е приложен служебно, нито правните изводите на съда влизат в противоречие с дадените задължителни разяснения по приложение на института на придобивната давност. При липсата на посочен правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК касационният съд е затруднен да се извърши селекция и по критериите на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / „противоречиво разрешаван от съдилищата“ или „от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото“ в насоката на дадените задължителни разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия