Определение № 323 от 09.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017 г./. Образувано е по касационна жалба на К. С. Г., представляван от адв.Н. Г. - Г., срещу въззивно решение №242/16.06.2017 г. постановено по възз.гр.д.№ 219/2017 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №169/22.11.2016 г. по гр.д.№600/2015 г. на РС – Елин Пелин. С първоинстанционното решение е уважен искът с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма] - София срещу касатора и бившата му съпруга А. Й. Д., като е обявен за относително недействителен спрямо ищеца до размера на 1/ 2 ид.ч. брачен договор от 07.09.2010 г., сключен между бившите съпрузи, в частта, с която страните са се договорили, че в изключителна собственост на А. Д. остават придобитите през време на брака четири земеделски имоти /ниви/ и УПИ, находящ се в [населено място], застроен със жилищна сграда. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е процесуално недопустимо, а алтернативно се поддържа, че е незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.281, т.2 и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение по въпроса – длъжен ли е въззивният съд да спре на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК разглеждането на делото по иска по чл.135 ЗЗД, когато между същите страни има образувано висящо производство с предмет спорно преюдициално правоотношение, за да се зачете силата на пресъдено нещо по обуславящото дело. Твърди се противоречие на въззивното решение с разрешението, дадено по т.8 от ТР№1/17.07.2001 г. на ОСГК и с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответната страна [фирма] – София в писмен отговор оспорва касационната жалба и поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да уважи предявеният отменителен иск, въззивният съд е приел, че ищецът е установил качеството си на кредитор, че сключеният между бившите съпрузи брачен договор го уврежда, защото чрез него К. Г. се е разпоредил в полза на А. Д. с припадащата му се 1/ 2 ид.част от процесните имоти, придобити през време на брака и по този начин е намалил имуществото си, служещо за обезпечение на неговия кредитор – банката. Посочено е, че е установен и субективният елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД – договорът е сключен между съпрузи, като знанието за увреждане на кредитора в този случай се предполага. Счетено е за неоснователно възражението на ответницата А.Д., че брачният договор установява действителните права на собственост, съобразно приноса на всеки от бившите съпрузи за придобиването на имотите; както и че с договора не се намалява имуществото на съпруга - длъжник Кр.Д., защото паричната оценка на недвижимите имоти от неговия дял е почти два пъти по-висока от тази на дела на Д.. Същевременно, в хода на въззивното производство от ответниците е поддържано искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради наличие на висящ преюдициален спор между същите страни, с предмет – установяване на пълна трансформация на лично имущество на А.Д., вложено в придобиването на спорните имоти и правото й на изключителна собственост върху тях. Това искане е оставено без уважение от въззивния съд, като конкретни мотиви не са изложени. Възражението на ответната страна, че банката – кредитор не може, провеждайки иска по чл.135 ЗЗД, да се удовлетвори от имущество, което макар придобито по време на брака, е изцяло лична собственост само на съпруга – недлъжник, поради липса на принос на съпруга-длъжник в придобиването му, на практика не е разгледано нито от първата, нито от въззивната инстанция. При така възприетите от въззивния съд процесуалноправни разрешения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният в изложението на касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда. Същевременно, налице са предпоставки за спиране на производството по делото, тъй като изведеният въпрос е относим към вида порок на въззивното решение, постановено при наличието на висящ спор, за който страната поддържа, че е преюдициален и осъществява хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Този правен проблем е предмет на разглеждане и решаване по т.1 от образуваното тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, налице е основание за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение