Определение № 433 от 03.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 872/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2704 от 30.08.2012 г. и касационна жалба вх. № 2750 от 05.09.2012 г. на Н. С. В. от [населено място], чрез адвокат П. С. срещу въззивно решение № 295 от 26.07.2012 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по гр. д. № 341/2012 г. С посоченото решение е обезсилено решение № 476 от 27.01.2012 г. на Районен съд - Разлог, постановено по гр.д. № 648/2011 г., с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на 23, 40 кв.м. от процесния недвижим имот. В писмен отговор ответниците по касационната жалба изразяват становище за нейната недопустимост. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на целия имот в размер на 4243,20 лева (л. 9 от първоинстанционното дело), като за процесната част от имота същата е 121, 68 лева. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, подадените касационни жалби са е процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателката следва да заплати на ответниците по касационната жалба разноски в размер на 500 /петстотин/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.