Определение № 4436 от 22.12.2022 г. на ВКС по д. № 4283/2022 г.

Производството е по чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд-Смолян и Районен съд-Девин за това кой е компетентен да разгледа жалба вх. № 15285/15.08.2022 г. на Д. Г., съдия в АС-Смолян, срещу заповед № 187/26.07.2022 г. на административния ръководител на АС-Смолян, издадена на основание чл.3, чл.7 и чл.9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на ВСС. Жалбата на съдия Д. Г. е подадена в АС-Пловдив, като с определение № 1311/30.08.2022 г. по адм. д. № 2178/2022 г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АС-Смолян. В АС-Смолян е образувано адм. д. № 261/2022 г., което е прекратено с определение № 403 от 05.09.2022 г. и делото е изпратено по компетентност на РС-Смолян. Административният съд е приел, че в разпоредбите на раздел V от глава 9 на Закона за съдебната власт /ЗСВ/ се уреждат правата и задълженията на съдиите, прокурорите и следователите, като се уреждат и въпроси, свързани с трудовото им възнаграждение – чл.218, чл.219, чл.220, чл.221, чл.225, чл.226 ЗСВ. В нормата на чл.229 ЗСВ се предвижда, че за неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда /КТ/. Прието е, че предмет на оспорената заповед е определяне на допълнителни трудови възнаграждения на магистратите и служителите на АС-Смолян, поради това спорът е трудов по смисъла на чл.357 КТ, а съгласно чл.360 КТ споровете, свързани с възнаграждението, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, се разглеждат по реда на ГПК. Поради това делото не е подсъдно на административен, а на районен съд. Прието е, че Висшият съдебен съвет /ВСС/определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите по реда на чл.30, ал.2, т.10 ЗСВ. ВСС приема правила за определяне и изплащане на средствата за допълнителни трудови възнаграждения. Той е делегирал правомощията си на съответните административни ръководители в системата на съдебната власт да определят конкретен размер на допълнителното материално стимулиране за всеки магистрат, като вземат предвид приноса му за отчетените резултати. По своя характер магистратското възнаграждение – основно и допълнително, е възнаграждение за положен магистратски труд и е трудово по своя характер, с равнопоставени страни. Затова актовете на административния ръководител, с които се определя конкретен размер на целевата награда, нямат белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. Споровете по отношение на определения с тях размер на допълнително трудово възнаграждение имат трудовоправен характер и могат да се разрешават по общия исков ред въз основа на чл.229 ЗСВ, който препраща към КТ. Съдът се е позовал на определение № 32 от 15.04.2019 г. по гр. д. № 12/2019 г. на ВКС, петчленен състав. След поредица от отводи делото е изпратено на основание чл.23, ал.3 ГПК в Районен съд Девин, като е образувано гр. д. № 353/2022 г. С определение № 211 от 11.11.2022 г. производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между РС-Девин и АС-Смолян. Районният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от магистрат срещу заповед № 187/26.07.2022 г. на административния ръководител на АС-Смолян, която подлежи на обжалване пред административния, а не пред общия съд. Позовал се е на определение № 1311/30.08.2022 г. по адм. д. № 2178/2022 г. на АС-Пловдив и определение № 9552/27.10.2022 г. по адм. д. № 9558/2022 г. на ВАС, VI-то отд. Заповедта е издадена от административния ръководител на АС-Смолян съобразно правомощията му по чл.6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на ВСС. Издадена е във формата и съдържанието на индивидуален административен акт, съгласно чл.59 АПК и за проверка на нейната законосъобразност се прилага редът по АПК, съответно компетентен да се произнесе по жалбата срещу нея е административният съд. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по чл.135, ал.5 АПК приема, че компетентен да се произнесе по жалба вх. № 15285/15.08.2022 г. на съдия Д. Г. срещу заповед № 187/26.07.2022 г. на административния ръководител на АС-Смолян е административният съд. Съображенията за това са следните: Както е прието в решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. № 6/2016 г., правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт. Тези правоотношения не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. Спецификата на правоотношенията на магистратите налага само субсидиарното прилагане на Кодекса на труда към тях, както това изрично е предвидено в чл.229 ЗСВ. Тази специфика се съобразява по дела, по които страни са магистрати в това им качество, например тези, разгледани в решение № 39 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 1720/2017 г. на ВКС, III-то г.о. и решение 9244 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 1858/2019 г. на 5-членен състав на ВАС. С първото от посочените решения е взето становище по въпросите кой е компетентният съд и кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на иск за обезщетение на вреди от недопускане на съдия, прокурор и следовател да изпълнява своите функции, а с второто е разгледана жалба на прокурор срещу решение на Прокурорската колегия на ВСС, с което е потвърдена наложена от административния ръководител на СГП дисциплинарно наказание „забележка“. На основание чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата Висшият съдебен съвет е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. В чл.6, ал.1 от Наредбата е предвидено, че размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в течение на годината на магистратите, инспекторите в Инспектората към ВСС, съдебните и прокурорски помощници и на съдебните служители, се определя от административния ръководител, като се взема предвид приноса им за резултатите, отчетени в съответния орган на съдебната власт за годината. В чл.7 е разпределена компетентността на съответните административни ръководители, а в чл.9 се регламентира правото на допълнително възнаграждение и начинът на определяне на размера му. Заповедта на административния ръководител, с която се определя допълнително възнаграждение по чл.6 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, независимо от това, че при неплащане на възнаграждението може да възникне гражданскоправен спор, който се разглежда по реда на ЗОДОВ – решение № 8781 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2015 г., III отд. Магистратите, които не са съгласни с определения размер на допълнителното възнаграждение, могат да обжалват тази заповед по административен ред и тези спорове се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК. Такива спорове са предмет на разглеждане например в решение № 440 от 19.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6005/2021 г., VI о., решение № 5254 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2021 г., VI о., решение № 1156 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7683/2020 г., VI о., решение № 131 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2018 г., VI о., решение № 9595 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4070/2020 г., VI о.; решение № 13284 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2020 г., VI о., решение № 3307 от 12.03.2021. на ВАС по адм. д. № 11212/2020 г., VI о., решение № 3046 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2020 г., VI о. Воден от изложеното, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135 ал.5 АПК