Определение № 6 от 03.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 640/60222 от 12.02.2018 г., подадена от М. И. А. чрез адвокат И. В. срещу въззивно решение от 19.12.2017 г. по в. гр. д. № 444/2017 г. на ОС-Монтана. Ответниците по касация В. Е. М., В. А. Г. и В. Г. Г. не са подали отговор на касационната жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима по следните съображения: Производството по делото е образувано по исковете с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от М. И. А. за осъждането на В. Е. М., В. А. Г. и В. Г. Г. да премахнат изградените в собствения на М. И. А. имот, представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 03928.512.266 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 346 кв.м., с трайно предназначение-урбанизирана територия, при съседи на имота: 03928.512.267, 03928.512.487, 03928.512.503 и 03928.512.270, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03928.512.266.1 със застроена площ от 52 кв.м., на един етаж с предназначение еднофамилна жилищна сграда, незаконни постройки, представляващи: гараж с площ 17 кв.м. и идентификатор 03928.512.266.4 и складово помещение с площ 24 кв.м. и идентификатор 03928.512.266.3, както и складираните върху част от собствения й имот с площ 20 кв.м. дърва и други вещи. С обжалваното въззивно решение първоинстанционното решение на РС-Берковица от 27.09.2017 г. по гр.д.№ 859/2016 г. е отменено в частта, в която са уважени исковете за осъждане на ответниците да премахнат гаража и складовото помещение, като вместо това тези искове са отхвърлени. Съдържанието на касационната жалба налага извод, че се атакува тази част от произнасянето на въззивния съд, доколкото в останалата част е потвърдено решението на РС-Берковица, с което е уважен иска за премахване на складираните върху частта от имот № 03928.512.266 с площ от 20 кв. м. дърва и други вещи. С исковата молба (л. 5) ищцата е указала, че счита исковете по чл. 109 ЗС за оценяеми, като цената на претенциите за премахване на постройките се определя въз основа на данъчните им оценки. Същите възлизат съответно на сумата 4 435,70 лв. за стопанската постройка и 817,70 лв. за гаража. С отговорите на исковата молба ответниците не са заявили възражение относно цената на исковете по чл. 109 ЗС. Въпрос за цената на исковете не е повдиган и служебно от районния съд. Следователно същата е стабилизирана в размер на сумата 4 435,70 лв. – по иска за прамахване на стопанската постройка и сумата 817,70 лв. – по иска за прамахване на гаража. Изложените обстоятелства обуславят преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Този извод произтича от мотивите към т.т. 1 и 2 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които решенията по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС нито учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват, нито признават право на собственост върху недвижими имоти или друго вещно право върху такива имоти, като както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на ответника са вън от предмета на делото по негаторния иск. Предвид така разяснения характер на тези претенции се налага извода, че по отношение на негаторните искове не е приложимо изключението по чл. 280, ал. 3 (преди ал. 2), т. 1 ГПК, въведено с ДВ, бр. 50 от 2015 г. и въззивните решения по тях (като решения по граждански дела) подлежат на касационна проверка, само когато цената на иска надхвърля сумата 5 000 лв. В случая това не е така, доколкото всяка от обективно съединените претенции за премахване на сградите е с цена на иска под 5 000 лв. По тази причина касационното обжалване е недопустимо, независимо от погрешно даденото от въззивния съд указание, че акта му подлежи на обжалване пред ВКС. С оглед изложеното касационната жалба следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а образуваното въз основа на нея касационно производство - да бъде прекратено като недопустимо. Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение