Определение № 984 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3739/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 153/08.03.2013 год., постановено по в. гр.д № 52/2013 год. на ОС [населено място], с което е потвърдено решение № 1017/01.06.2012 год. по гр.д. № 12067/2011 год. на Русенския районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на П. Б. П. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2011 год. до окончателното й изплащане и в частта за разноските. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба П. Б. П. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Оспорва основателността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът не е формулирал материалноправен въпрос: В представеното с касационната жалба изложение се съдържат само оплаквания, за неправилност на решението. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото съдът не е уважил направеното възражение за проявена груба небрежност от пострадалата .Навежда се и довод за необоснованост на въззивното решение, тъй като според касатора съдът не е изложил мотиви относно механизма на увреждането. Сочените нарушения съставляват основания за касационно обжалване / чл. 281,т.3 ГПК /,обосноваващи неговата неправилност, които могат да бъдат разглеждани в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в производството за проверка допустимостта на касационното обжалване. Формулирането на правен въпрос е основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване и неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е посочил и обосновал и допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Съобразно с изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 3 000 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.