Определение № 1421 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3430/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. срещу решение № 117 от 20.03.2023 г. по в.гр.д.№ 343 от 2022 г. на Пернишкия окръжен съд, втори въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 121 от 29.12.2020 г., допълнено с решение № 260132 от 04.03.2022 г. по гр.д.№ 337 от 2019 г. на Районен съд- Брезник за отхвърляне на предявения от В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. срещу Б. Р. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за следния имот: реална част с площ от 68 кв.м., представляваща по твърдение на ищците част от парцел X-310, кв. .... по действащия регулационен план на [населено място], общ.Б., която част съгласно скица № 1, приложена към заключението на вещото лице Р. Г., находяща се на лист 92 от първоинстанционното дело, е означена с буквите ABCDA и защрихована с жълт цвят, заедно с разположения в тази част от имота хамбар на два етажа, с площ от 12 кв.м., означен на същата скица с буквите AKNXA и защрихован с оранжев цвят.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в грубо нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всяка една жалба, постъпила против решение на първоинстанционния съд ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение на Конституционния съд на РБ № 8 от 15.11.2019 г. по к.д.№ 4 от 2019 г.

2. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди в съвкупност и в хронологична последователност осъществилите се правнорелевантни факти, а именно последователността на издадените административни актове, с които е изменян имотът и да обсъди има ли повод за изменение на границите, както и да определи произтичащите от тях правни последици съгласно изискванията на чл.149, ал.2 и чл.235, ал.2 ГПК ? По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 1от 1953г.

3. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да се съобрази с разпоредбите на §6 и §8 от ПР на ЗУТ по отношение на придаваемите през 2000 г. 56 кв.м. от имот пл.№ ... към имот пл.№ ...., извършено със заповед № 290 от 06.11.2000 г. на Кмета на [община], с която се изменя регулационният план на [населено място], одобрен със заповед № ІІІ-584 от 12.10.1968 г. в кв.24 за „Училище“, или следва да приложи към 2000 г. разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗПИНМ /отм./ ? По въпроса се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.д. № 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС.

4. Длъжен ли е съдът да се съобрази с разпоредбите на ЗУТ при обсъждане на решение № 330 от 2010 г. на Общинския съвет на Б., с което от имота на касаторите Х-310 са отнети 12 кв.м., заедно с построената върху тях паянтова сграда и са придадени към съседния имот УПИ VІІІа-...., или следва да се приложи разпоредбата на чл.39, ал.3 ЗПИНМ /отм./ ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

5. При изменение на регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № ІІІ-584 от 12.10.1968 г., в кв.24 за „Училище“ със заповед № 290 от 06.11.2000 г. на кмета на [община], с която от имот с пл.№ .... се вземат и придават 56 кв.м. към имот пл.№ 315, и решение № 330 от 01.07.2010 г. на Общинския съвет на Б., с което се одобрява проект на ПУП-ПРЗ, като се образува нов УПИ Х-...., кв. 24 за собствениците на имот пл.№ ...., изменя се регулационната граница със съседите, с което от парцел X-310 се взимат 12 кв.м. с построената върху тях постройка хамбар, било ли е необходимо да се заснеме тази площ с парцела, към който е била придадена като един имот, тъй като с прилагане на регулацията парцелните граници са се трансформирали в имотни ? По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, без да се посочва такава. Освен това се твърди, че въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 10.07.2023 г. ответникът по жалбата Б. Р. С. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване ВКС приема следното: За да отхвърли предявения иск по чл.108 ЗС за процесния имот /реална част с площ от 68 кв.м., представляваща по твърдение на ищците част от парцел X-...., кв.24 по действащия регулационен план на [населено място], общ.Б., която част съгласно скица № 1, приложена към заключението на вещото лице Р. Г., находяща се на лист 92 от първоинстанционното дело, е означена с буквите ABCDA и защрихована с жълт цвят, заедно с разположения в тази част от имота хамбар на два етажа, с площ от 12 кв.м., означен на същата скица с буквите AKNXA и защрихован с оранжев цвят/, въззивният съд, след като е взел предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, е приел за установено от фактическа страна следното: С първия дворищно- регулационен план на [населено място], общ.Б., одобрен със заповед № III-584 от 12.10.1968 г., спорните 68 кв.м. се придават по регулация от имот пл.№ ... /собственост на праводателите на ищците съгласно нотариален акт № 190 от 29.01.1975 г./ към парцел VІІа-...., в кв.24 /собственост на ответника съгласно нотариални актове № .... от 27.11.1996 г., № .... от 06.12.1996 г. и № 198 от 11.11.2011 г./. По силата на този регулационен план останалата част от имот пл.№ 310 на праводателите на ищците не е обособена като самостоятелен парцел, а попада в парцел ІV- общински, кв.24, отреден „за училище“.

От приетите основно и допълнително заключение на съдебно-техническите експертизи и представените по делото удостоверение на [община] изх.№ 1190 192 от 30.09.2020 г. и приложени към това удостоверение документи по административна преписка се установява, че по молба вх.№ V-122 от 02.08.2000 г., подадена от собственика на имот пл.№ .... И. В. М., през 2000 г. е образувано административно производство за поправка на имотната граница между имоти пл.№ .... и № ..... В молбата си от 02.08.2020 г. И. М. е посочил, че регулационните сметки за придадените по регулация части от имоти по дворищно-регулационния план от 1968 г. са уредени, тъй като през 1973 г. М. е заплатил необходимата съгласно оценителен протокол сума за тези придаваеми части. След като е констатирано, че дворищно- регулационният план на [населено място] от 1968 г. е приложен /регулационните сметки са уредени/, със заповед № 290 от 06.11.2000 г. Кметът на [община] е извършил поправка в кадастралния план по отношение на имотните граници между имоти с пл.№ .... и № .... по отношение на 56 кв.м., придадени от имот пл.№ ... към имот пл.№ .... Тази заповед е била съобщена на собствениците на двата имота и е влязла в сила, като възражението на собственика на имот пл.№ ... А. М. М. е било оставено без уважение с решение на Комисията по чл.71 от ППЗТСУ, отразено в протокол № 8 от 2000 г.

С решение № 330 от 01.07.2010 г. на Общински съвет Б., е одобрен проект на ПУП-ПРЗ, съобразно който се обособява нов УПИ Х-..., кв.24, за собствениците на имот пл.№ ..... Според вещото лице, с това изменение на регулацията от имот пл.№ ... към съседния УПИ VІІІа-.... в кв. 24 се придава площта от 12 кв.м., заедно с намиращата се върху тях сграда хамбар.

Установено е още, че съществуващата на място трайна ограда между имотите на страните по делото съвпада с регулационната граница между двата парцела.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху придадените с регулационния план от 1968 г. части от имот пл.№ .... към парцел VІІІа-... е преминало към собствениците на парцел VІІІа-.... по силата на самия план /тъй като действащата към одобрението на този план разпоредба на чл.39, ал.3 ЗПИНМ предвижда, че заплащането на обезщетение за придаваемите части не е част от фактическия състав на придобиването на придаваеми по регулация части/. Отчуждителното действие на дворищната регулация обаче е подчинено на условие от прекратителен характер, когато регулационният план не е приложен, т.е. когато определеното обезщетение за придадени по регулация части от съседен имот не е било платено или са изминали по-малко от 10 години от заемането на придадения имот. Според съда, неоснователно е твърдението на ищците, че в случая отчуждителното действие на дворищно- регулационния план от 1968 г. е прекратено на основание пар.8 от ДР на ЗУТ, както и че това има за последица преминаването на правото на собственост върху процесната придаваема част от 68 кв. м. в техния патримониум. Посочено е, че даденото в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 3 от 2010г. разрешение би намерило приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен. В случая обаче, според съда, дворищно-регулационният план от 1968 г. е бил приложен на основание чл.33, ал.1, т.2 З. /отм./ във връзка с приетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВКС.

Въззивният съд е посочил, че ако се приеме, че в кадастралната основа на плана от 1968 г. има погрешно нанесена имотна граница между имота на ищците и имота на ответника, е можело тази грешка да се установи по съдебен ред чрез иска по чл.32, ал.1, т.2 З. или § 70, т.2, ал.2 ППЗПИНМ. При евентуално уважаване на този иск обаче пак би се оказало, че дворищната регулация от 1968 г. е приложена, тъй като придадените части са били във владение на праводателите на ответника повече от 10 години и съгласно чл.33, ал.1 З. парцелните граници от плана от 1968 г. би следвало да станат имотни граници.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, поради следното:

1. Първият поставен от касаторите въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всяка една жалба, постъпила против решение на първоинстанционния съд ?/ не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Действително, първоначално въззивна жалба вх.№ 260350 от 24.02.2021 г., подадена от ищците срещу първоинстанционното решение № 121 от 29.12.2020 г., не е била посочена в доклада по в.гр.д.№ 343 от 2022 г. на Пернишкия окръжен съд. Впоследствие обаче с определение № 744 от 07.11.2022 г. определението за даване ход на делото по същество е отменено и тази жалба е разгледана заедно с въззивна жалба вх.№ 260074 от 11.04.2022 г. Докладвана е и третата въззивна жалба вх.№ 958 от 02.03.2021 г., подадена самостоятелно от В. М., и са отразени изложените в тази жалба доводи. В решението си въззивният съд се е произнесъл по всички оплаквания във всяка една от жалбите. Поради това не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос.

2. По втория поставен въпрос /Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди в съвкупност и в хронологична последователност осъществилите се правнорелевантни факти, а именно последователността на издадените административни актове, с които е изменян имотът и да обсъди има ли повод за изменение на границите, както и да определи произтичащите от тях правни последици съгласно изискванията на чл.149, ал.2 и чл.235, ал.2 ГПК ?/ също не се констатира противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и ВС, включително с посоченото ППВС № 1 от 1953 г. В съответствие с практиката на ВКС и ВС по този въпрос, в мотивите на решението си въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително свидетелските показания и заключенията на експертизите; описал е в тяхната хронологична последователност издадените административни актове за регулация и поправка на кадастрален план на населеното място и е посочил какви са според него произтичащите от тези актове правни последици за имотните граници на имотите на ищците и на ответника. Несъгласието на касаторите с тези фактически и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационен контрол на обжалвания съдебен акт.

3. Третият поставен от касаторите въпрос /Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да се съобрази с разпоредбите на §6 и §8 от ПР на ЗУТ по отношение на придаваемите през 2000 г. 56 кв.м. от имот пл.№ .... към имот пл.№ ...., извършено със заповед № 290 от 06.11.2000 г. на Кмета на [община], с която се изменя регулационният план на [населено място], одобрен със заповед № ІІІ-584 от 12.10.1968 г. в кв.24 за „Училище“, или следва да приложи към 2000 г. разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗПИНМ /отм./ ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, тъй като до някаква степен е фактически, а не правен въпрос, а и е напълно неотносим към конкретното дело, доколкото предпоставя различна от установената по делото фактическа обстановка: въпросът предпоставя, че е било извършено придаване по регулация на 56 кв.м. със заповед № 290 от 06.11.2000 г., докато по делото е прието за установено, че спорните 68 кв.м. от имота на ищците /включващи и посочените 56 кв.м./ са били придадени по регулация към парцела на ответника още с дворищно-регулационния план от 1968 г., а не със заповедта от 06.11.2000 г.

4. Четвъртият поставен въпрос /Длъжен ли е съдът да се съобрази с разпоредбите на ЗУТ при обсъждане на решение № 330 от 2010 г. на Общинския съвет на Б., с което от имота на касаторите Х-310 са отнети 12 кв.м., заедно с построената върху тях паянтова сграда и са придадени към съседния имот УПИ VІІІа-315, или следва да се приложи разпоредбата на чл.39, ал.3 ЗПИНМ /отм./ ?/ не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението по същите съображения, изложени за третия въпрос. Този въпрос също е неотносим към конкретното дело, доколкото предпоставя различна от установената по делото фактическа обстановка: въпросът предпоставя, че е било извършено придаване по регулация на 12 кв.м. с решение № 330 от 01.07.2010 г. на Общинския съвет на Б., докато по делото е прието за установено, че спорните 68 кв.м. от имота на ищците /включващи и посочените 12 кв.м./ са били придадени по регулация към парцела на ответника още с дворищно-регулационния план от 1968 г., а не с решение № 330 от 01.07.2010 г.

5. Петият поставен въпрос /При изменение на регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № ІІІ-584 от 12.10.1968 г., в кв.24 за „Училище“ със заповед № 290 от 06.11.2000 г. на кмета на [община], с която от имот с пл.№ .... се вземат и придават 56 кв.м. към имот пл.№ ...., и решение № 330 от 01.07.2010 г. на Общинския съвет на Б., с което се одобрява проект на ПУП-ПРЗ, като се образува нов УПИ Х-..., кв. 24 за собствениците на имот пл.№ ..., изменя се регулационната граница със съседите, с което от парцел X-.... се взимат 12 кв.м. с построената върху тях постройка хамбар, било ли е необходимо да се заснеме тази площ с парцела, към който е била придадена като един имот, тъй като с прилагане на регулацията парцелните граници са се трансформирали в имотни ?/ също е неотносим към конкретното дело, тъй като предпоставя фактическа обстановка, различна от установената по делото. По делото не е прието, че дворищно-регулационният план от 1968 г. е бил изменен със заповед № 290 от 06.11.2000 г., нито е прието, че със заповед № 290 от 06.11.2000 г. и с решение № 330 от 01.07.2010 г. е било извършено придаване по регулация съответно на 56 кв.м. и на 12 кв.м. от имота на ищците към имота на ответника.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.3 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата Б. Р. С. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение