Определение № 1753 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2456/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Т. К. и С. К. К. против определение № 847 от 25.04.2023 г., постановено по гр. д. №4448 по описа за 2022 г. на Върховния касационен съд, III ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 812 от 29.07.2022 г. по гр. д. № 1315 по описа за 2021 г. на Бургаския окръжен съд за потвърждаване на решение №260011 от 26.04.2021 г. по гр. д. № 148 по описа за 2020 г. на Районен съд-Малко Търново в частите, с които са отхвърлени предявените от тях против Г. Н. М. искове за обявяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № ......, том II, рег. № .............., дело № ............... г. на Т. К.-съдия по вписванията при Районен съд-Малко Търново. Частните жалбоподатели твърдят, че определението в тази част е незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено и да бъде разгледана касационната им жалба срещу въззивното решение относно исковете за нищожност. Г. Н. М. оспорва частната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирани страни срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Върховния касационен съд. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Ж. и С. К. са предявили срещу Г. М. искове за нищожност на гореописаната сделка, представяйки удостоверение за данъчна оценка на имота в размер на 4 306,30 лв. и внасяйки държавна такса в съответствие с тази оценка. В първото заседание за разглеждане на делото, проведено на 17.01.2021 г. въпрос за цената на исковете не е повдигнат. С молба от 13.01.2021 г. ищците са поискали изменение на исковете посредством добавяне на ново основание за нищожност-поради липса на предмет, поради това, че към момента на сключване на сделката не е съществувала жилищна сграда, за унищожаемост поради грешка в предмета, както и допълване на петитума на иска за установяване на правото на собственост, придобита по давностно владение и върху жилищната сграда. Изменението на исковете е допуснато с определение в публичното съдебно заседание от 17 март 2021 г. Както в молбата за изменение на исковете, така и в първото по делото заседание обаче ищците не са заявили, че данъчната оценка на сградата не съответства на действителното положение, тъй като е изчислена върху 65 кв.м., вместо върху действителната площ на новопостроената сграда от 219 кв.м. Това твърдение е направено несвоевременно- едва сега в частната им жалба, след като цената на иска се е стабилизирала след първото съдебно заседание съгласно чл.70, ал.1 от ГПК и е не е променена посредством допуснатото изменение на исковете. В този случай първоначално определената въз основа на данъчната оценка цена на исковете остава неизменна за цялото производство и определя както родовата подсъдност, така и възможността да се упражни правото на касационно обжалване. В този смисъл са мотивите на ТР № 8 от 31.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК, т.5 на ТР №5 от 12 юли 2018 г. по тълк. д.№5/2015 г. на ОСГТК и последователната практика на ВКС. Не противоречи, а съответства на тази практика и цитираното от частните жалбоподатели определение № 50147 от 05.04.2023 г. по гр.д. № 3399 по описа за 2022 г. на II ГО на ВКС. В определението се посочва, че съдът не е обвързан от посочената от ищеца цена на иска и може служебно да определи действителната цена, включително като събере необходимите доказателства, но затова е предвиден краен преклузивен срок - първото заседание за разглеждане на делото, като след този момент цената на иска се стабилизира. Следователно цената на исковете за нищожност, по които въззивният съд се е произнесъл, е под 5 000 лв., поради което решението в тази част не подлежи на касационно обжалване. Тези искове нямат обуславящо значение за иска за собственост, предявен от частните жалбоподатели, тъй като той се основава на придобивна давност, която е оригинерен способ за придобиване на това право и поради това не зависи от действителността на правните сделки с имота. Ето защо не може да се приложи изключението, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, обосноваващо допустимостта на касационно обжалване на решение по съединени с иск за собственост искове с цена под 5 000 лв. По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на ВКС в обжалваната част е правилно, законосъобразно и трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение