Определение № 402 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 210/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

„КАНИЯ“ ЕАД обжалва Определение № 527/04.09.2025 г. по в.ч.т.д. № 604/2025 г. на АС-София, с което е потвърдено Разпореждане № 5539/09.07.2025 г. по т.д. № 295/2024 г. на СГС за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба поради неизпълнение на указание за внасяне на държавна такса.

Частният касатор навежда оплакване за неправилност на обжалвания акт. Поддържа, че разпореждането относно таксата е изпълнено и че доказателството за изпълнението му е постъпило в срок в единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Заявява, че от този момент съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК то следва да се счита за получено от съда, независимо от техническите причини в работата на портала, препятствали повторното подписване на електронното изявление за подаване на молбата. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроси, чиито отговори намира за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Ответниците по жалбата „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД и „СТАЛ 2007“ ЕООД не подават отговор.

Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима.

Спрямо жалбоподателя е постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, което той е обжалвал. Администриращият първоинстанционен съд е дал указание до въззивника за представяне в едноседмичен срок от съобщението на доказателство за внесена такса за обжалване. Указанието е съобщено на адресата на 19.06.2025 г. и до постановяване на разпореждането за връщане на въззивната жалба от 09.07.2025 г. не е изпълнено.

Срещу разпореждането по чл. 262, ал. 2 ГПК е подадена частна жалба, към която жалбоподателят е представил платежно нареждане за дължимата такса и препис от електронно съдържание на страница от профил в ЕПЕП, поддържайки, че от последния е видимо подписването в срок на електронно изявление за изпълнение на указанията, останало обаче „неотчетено от системата поради технически причини“ и „неподписано с окончателен подпис“.

За да потвърди разпореждането за връщане на жалбата, въззивният съд е приел, че липсват доказателства за надлежно изпълнение на указанието за представяне на доказателство за внесена държавна такса. Счел е, че извадката от ЕПЕП, приложена към частната жалба, удостоверява започнал, но неприключил поради неподписване процес по подаване на молба с прикачен файл, което според съда е видимо от наличието на активен бутон за изпълнение на функция „продължи“.

Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. То изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно и независимо от конкретиката на делото.

Частният касатор е поставил следните въпроси:

1. От кой момент следва да се счита за постъпило електронното изявление в електронната система – от момента, в който подписаните с електронен подпис волеизявления бъдат „прикачени“ в системата и се образува т.нар. електронен пакет, или от последващото повторно подписване за изпращане?

2. Налице ли е електронно заявление при наличие на постъпил в системата на ЕПЕП подписан с електронен подпис файл, съдържащ изявление на страната преди повторното подписване за изпащане на файла?

3. В случай на технически проблем при изпращане чрез повторно подписване следва ли да се счита за дата на подаване на електронното изявление датата, на която е постъпило в системата?

Нито един от тези въпроси не е обуславящ за спора, чийто релевантни факти са единствено представянето пред съда и в срок на доказателство за внесена такса. Първите две питания (според контекста на касационния довод, с който са свързани) придават релевантност на действието по прикачване в профил в ЕПЕП на документ, подготвен да бъде изпратен с електронно подписана придружителна молба, приравнявайки го на „постъпване на документа в системата на ЕПЕП“. Видно от мотивите на обжалваното определение обаче въззивният съд не е установявал наличие на „постъпил в системата на ЕПЕП подписан с електронен подпис файл“, нито е анализирал правното значение на действията, подготвящи подаване на молбата чрез ЕПЕП, а е счел подаването й пред съда за неизвършено поради неподписване на заявката за това. Третото питане пък съдържа в себе си предпоставката „наличие на технически проблем при изпращане“ на изявлението, която предпоставка не само не е разглеждана, нито установявана от въззивния съд, но и която би била относима в производство по молба за възстановяване на срок за изпълнение на указанията, а не в производството по проверка правилността на разпореждането за връщане на жалбата поради тяхното несвоевременно изпълнение.

По изложените съображения въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,