Определение № 1390 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3757/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК и е образувано по повод на спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд София-град за това, кой от тях е компетентен да разгледа предявените от Д. Н. Х. срещу Министерство на външните работи искове за заплащане на сумата от 12 550.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби за заплащане на вносни мита и ДДС при внос на моторно превозно средство от трета на Европейската общност страна-Република Турция, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на издаване на нищожните административни актове-27.04.2018 година до окончателното плащане, както и законна компенсаторна лихва върху сумата считано от 27.04.2018 година до датата на предявяване на иска; сумата от 82 200.06 €, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неизплатени, поради действието на нищожни административни актове, командировъчни средства спрямо прекратения задграничен мандат на Х. за периода от 27.04.2018 година до 25.11.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на издаване на нищожните административни актове-27.04.2018 година до окончателното плащане, както и законна компенсаторна лихва върху сумата считано от 27.04.2018 година до датата на предявяване на иска и сумата от 15 000.00 лева, представляваща неимуществени вреди, заедно законната лихва върху сумата, считано от датата на издаване на нищожните административни актове-27.04.2018 година до окончателното плащане, както и законна компенсаторна лихва върху сумата считано от 27.04.2018 година до датата на предявяване на иска. С искова молба от 14.09.2022 година, подадена до Административен съд, [населено място], ищецът Д. Н. Х. е предявил срещу Министерство на външните работи иск за заплащане на посочените по-горе суми. Исковете са обосновани с твърдението, че Х. е бил държавен служител в Министерството на външните работи, където е заемал длъжност „Държавен експерт“ в Задгранично представителство-Б., Република Турция, с ранг на държавен служител-V старши. Със заповед № К-686/21.10.2016 година бил дългосрочно командирован за изпълнение на функции на пълномощен министър, нотифициран в Канцеларията към Генералното консулство на Република България в И., Република Турция-гр. Б.. Периодът на дългосрочната му командировка бил от 26.11.2016 година до 25.11.2020 година, с определени командировъчни средства в размер на 87.54 € дневно. Със заповед № ЧР-95-00-145/27.04.2018 година на Х. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, за вменени му дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Тази заповед била обявена за нищожна с решение № 1350/05.03.2019 година, постановено по адм. д. № 5308/2019 година по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 25-ти състав. Срещу това решение били подадени две касационни жалби-едната от Министъра на външните работи, а другата от постоянния секретар на Министерството на външните работи, в качеството му на наказващ орган. С решение № 3046/26.02.2020 година, постановено по адм. д. № 4649/2019 година по описа на ВАС, Пето отделение първата от жалбите била оставена без разглеждане, а по повод на втората било потвърдено обжалваното решение на Административен съд София-град. Оставянето без разглеждане на жалбата на Министъра на външните работи е било потвърдено с определение № 7269/11.06.2020 година, постановено по адм. д. № 4792/2020 година по описа на ВАС, петчленен състав-ІІ колегия. С оглед на това решение № 1350/05.03.2019 година, постановено по адм. д. № 5308/2019 година по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 25-ти състав било окончателно влязло в сила. Вследствие на обявеното му за нищожно уволнение Д. Н. Х. бил претърпял имуществени и неимуществени вреди, за които предявявал горепосочените искове. Първоначално искът е бил предявен пред Административен съд София-град, пред който е било образувано адм. д. № 8486/2022 година. С определение № 9339/28.11.2022 година 65-ти състав на първо отделение на Административен съд София-град е приел, че производството по адм. д. № 8486/2022 година трябва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Съдът се е мотивирал с това, че в чл. 124 от ЗДСл било предвидено, че споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд, по реда на АПК, като повдигнатия пред него спор не попадал в нито една от тези хипотези. От друга страна в чл. 128 от ЗДСл било предвидено, че имуществените по този закон се предявявали в три годишен срок по общия исков ред. Затова предявените от Д. Н. Х. срещу Министерството на външните работи искове, като имуществени спорове, извън полето на чл. 124 от ЗДСл, подлежали на разглеждане от Софийския районен съд. Преценката доколко тези искове били допустими следвало да се извърши от компетентния съд. С оглед на това производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане на Софийския районен съд. Последният с определение № 10 253/16.03.2023 година, постановено по гр. д. № 66 112/2022 година по описа на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 44-ти състав го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд, с оглед на цената на предявените искове. Пред Софийския градски съд е било образувано гр. д. № 5859/2023 година. С постановеното по това дело определение № 10 289/30.08.2023 година 14-ти състав, на І-во гражданско отделение на Софийски градски съд е прието, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Съгласно ал. 2 на разпоредбата исковете се разглеждали по реда на АПК-чл. 203 и следващите. В чл. 204 от АПК били регламентирани условията за допустимост на иска. В случая фактическото основание, на което се базирали претенциите на ищеца били нищожна административна заповед, като нищожността на същата била обявена с влязло в сила съдебно решение. Именно от тази нищожна заповед, според твърденията на Д. Н. Х., били настъпили твърдените от него веди. Разпоредбата на чл. 124 от ЗДСл, която определяла подсъдността на споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебното правоотношение, както и тези свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители са подсъдни на административните съдилища. Съобразно правилото на чл. 125 от ЗДСл по общия исков се предявявали само останалите имуществени спорове, извън тези по глава шеста от ЗДСл, т. е. споровете, които не се основавали на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган. Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбите е Административен съд София-град. Съгласно чл. 125 от ЗДСл имуществените спорове по този закон се предявяват в тригодишен срок по общия исков ред. Същевременно с т. 6 от ТП № 2/19.05.2014 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС е прието, че делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В мотивите на ТП е посочено, че разпоредбата на чл. 124 от ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или ВАС по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове, съобразно правилото на чл. 125 от ЗДСл, се предявяват по общия исков ред. Нормата на чл. 125 от ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл. 122, ал. от 3 ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. От горепосоченото следва, че определената с чл. 125 от ЗДСл компетентност на общите съдилища им дава правото да разгледат имуществените спорове, които възникват във връзка с изпълнението на имуществено задължение на една от страните по служебното правоотношение и произтичат от него, като спорове за неизплатени основни или допълнителни възнаграждения, командировъчни пари, обезщетения за неползван отпуск и други или са свързани с него като имуществените спорове произтичащи от злополука или професионално заболяване. Извън компетентността на общите съдилища остават споровете по чл. 124, ал. 1 от ЗДСл относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност, а също така и споровете по глава шеста от ЗДСл които се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. Компетентността на общите съдилища по чл. 125 от ЗДСл не обхваща и споровете, които се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, които се развиват на плоскостта на непозволеното увреждане и подлежат на разглеждане по реда на АПК. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, намираща се в глава шеста от закона, държавният служител има право на имуществено обезщетение за вреди вследствие на незаконно прекратяване на служебното му правоотношение. По силата на чл. 121, ал. 1 от ЗДСл държавният служите може да оспори законността на прекратяването на служебното правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска отмяна на акта, с който то е прекратено и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл спорът за законността на прекратяването на служебното правоотношение се разглежда от съответния административен съд по реда на АПК, като по силата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл именно този съд ще трябва да се произнесе и по съединения към него иск за обезщетение за претърпени от незаконното прекратяване вреди, доколкото обезщетението е в причинна връзка с евентуално незаконното прекратяване. Касае се до спор по глава шеста от ЗДСл, който не попада в приложното поле на чл. 125 от ЗДСл, а в това на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. Не съществува основание това да се отнася само до посочените в чл. 104, ал. 1, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл вреди, а не до всички, за които се твърди, че са пряка и непосредствена последица от незаконното прекратяване. Освен това изводът, че претенциите са подсъдни на административен съд следва и от това, че те се основават на твърдения за незаконосъобразни актове на административен орган, а не на неизпълнение на задължение по служебното правоотношение или на свързано с него вземане. В този случай приложение намира даденото в т. 6 от ТП № 2/19.05.2014 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС, което определя такива спорове като подлежащи на разглеждане от съответния административен съд. Доколкото отношенията между страните в тези случаи се развиват на плоскостта на непозволеното увреждане обезщетение за вредите би могло да бъде търсено по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като по отношение на неимуществените вреди това изрично е посочено в ТР № 4/06.11.2023 година, постановено по тълк. д. № 2/2021 на ВАС-О. от І и ІІ колегии на ВАС. Предвид изложеното компетентен да разгледа предявените от Д. Н. Х. срещу Министерство на външните работи е Административен съд София град, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане. По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд,