Определение № 6034 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Ж. Т. К. от гр. Сливен против Решение №77 от 16.04.2025 г. на Министъра на околната среда и водите, с което на основание чл.60 АПК е допуснато предварително изпълнение на негово Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г. от 28.03.2025 г. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, респ. се настоява за отмяната му. След преценка на доказателствата по административната преписка Върховният административен съд – Шесто отделение прие, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. За да се прецени родовата подсъдност по отношение акта по чл.60 АПК, е необходимо да се прецени тази на основния акт – Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025г. от 28.03.2025г.. В тази връзка следва да се посочи, че още с Решение № 8 от 23.04.18 г. по к. д. № 13/2017 г. КС на РБ даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си КС съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Следователно от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на околната среда и водите в казуса касае издадено от него Решение по оценка на въздействието върху околната среда съгласно чл. 99 ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), предоставено му на основание чл. 94, ал. 1, т.9 от същия. Или в случая, от една страна, централният едноличен орган със специална компетентност (министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга, е налице случай, предвиден в закон(ЗООС), поради което и по арг. от чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ АПК издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд. С оглед на това спорът за проверка законосъобразността на Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025г. от 28.03.2025г. е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. Това обуславя и подсъдността на оспореният тук акт на същия министър №77 от 16.04.2025г., с който той е допуснал на основание чл.60 АПК предварително изпълнение на решението си от 28.03.2025г. За да определи местно компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК. С оглед на факта, че седалището на посочения в акта адресат е в гр. Сливен, то спорът е местно подсъден на Административен съд – Сливен. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд