Определение № 3298 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4066/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 5631/29.06.2023 г. на К. Т. Й., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Г. Х., срещу въззивно решение № 127/11.05.2023 г., постановено по гр.д. № 143/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Необходимо ли е приемане на наследството по опис, когато става дума за възстановяване на запазена част при дарение, ако наследодателят не притежава други имоти освен дарения имот; 2. Трябва ли в настоящия случай, когато чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото си наследство, да има приемане по опис, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, или за такива случаи това не е задължително. Ответникът по касационната жалба М. Р. И., [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат Д. К., изразява становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е обезсилено на основание чл.270, ал. 3, предл. трето ГПК, като недопустимо, решение № 28/07.02.2023 г. по гр. д. № 935/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград. С последното е уважен предявеният от К. Т. Й. срещу М. Р. И. иск с правно основание чл. 30 ЗН, като е намалено с 2/9 ид. ч. дарственото разпореждане, извършено от наследодателя М. В. Г., починала на 13.03.2022 г., обективирано в нотариален акт № 43 от 07.12.2018 г., с който е дарила на М. Р. И. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.1, апартамент №3, с площ на обекта 59.47 кв.м., ведно с 1.91 % ид.ч. от общите части на сградата, и е възстановена запазената част на ищцата от наследството на М. Г., в размер на 2/9 ид. ч. Въззивният съд е приел за установено, че М. Г., починала на 13.03.2022 г., е майка на ищцата К. Й.. На 07.12.2018 г. М. е извършила дарствено разпореждане, с което е прехвърлила единствения си недвижим имот на своята внучка – ответницата М. И., която не попада в кръга на законните наследници, тъй като няма основание за наследяване по заместване. По делото няма спор, че процесдният имот е бил единствен недвижим имот на прехвърлителката, и не са събрани данни за наличие на друго имущество, което Г. да е притежавала приживе. Въззивният съд е приел, че съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР №3/19.12.2013 г., ВКС, ОСГК, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Отбелязал е, че в мотивите на тълкувателния акт изрично е направено разграничение между хипотезите на дарствени или частни завещателни разпореждания, и универсалното завещателното разпореждане. Само за случаите, в които наследодателят е извършил универсално завещателно разпореждане, общото завещателно разпореждане, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН, придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството. Въззивният съд е направил извод, че общото правило по чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис като материална предпоставка за допустимост на иска за намаляване на завещателното разпореждане, намира изключение само в такава хипотеза. В останалите случаи е необходимо наследникът да е приел наследството по опис, като материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник по частно завещателно разпореждане или надарен, който не е призован към наследяване. Ищцата не е приела наследството по опис, поради което тя не е активно легитимирана да предяви иск за възстановяване на запазена част по отношение на ответницата, съответно искът е недопустим, а първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, и производството по делото е прекратено. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос, тъй като са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са налице допълнителни основания от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 - 3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай касационното обжалване следва да се допусне за проверка на даденото разрешение на повдигнатия и релевантен правен въпрос относно необходимостта от приемане на наследството по опис, при направено искане за възстановяване на запазена част от наследство, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, в случаите когато извършено приживе дарствено разпореждане изчерпва имуществото на наследодателя. Касационна проверка следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за съответствието с ТР №3/2013г., ОСГК и с посочената от касатора практика на ВКС, изразена в решение № 28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012 г. на ВКС, II г.о. На касатора следва да се укаже необходимостта да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представи документ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.