Определение от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2024 г.
ВАСТрето отделение05.03.2025 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на „Ултрафарм“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна. УКАЗВА на „Ултрафарм“ ООД в 7-дневен срок от съобщението, с писмена молба с препис за ответника да уточни кои точно разпоредби обжалва от посочения акт - Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, приети от НЗОК и БФС чрез своите представители, определени на основание чл. 45, ал. 17 от ЗЗО. Следва да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на всеки текст от оспорения акт, а именно - на кой конкретен текст на нормативен акт с по-висша юридическа сила противоречи оспорената разпоредба и в какво се състои противоречието. УКАЗВА на жалбоподателя, че при неизпълнение на указанията на съда в дадения срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на „Ултрафарм“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, срещу Условия и ред за изменение и допълнение на Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, приети от НЗОК и БФС чрез своите представители, определени на основание чл. 45, ал. 17 от ЗЗО, съответно с Решение на Надзорния съвет № РД-НС-04-30 от 07.03.2024 г. и Решение на Управителния съвет на БФС от 19.04.2024 г., обнародвани в ДВ бр. 61/ 19.07.2024 г. Жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5-7 вр. чл. 196 от Административно-процесуалния кодекс, тъй твърденията в нея обуславят неяснота по отношение на това кой е оспореният акт. В свое решение № 3/2020 г. Конституционният съд приема, че всеки един закон за изменение и допълнение на друг закон обслужва действащия закон, има вторичен характер и след влизането си в сила престава да бъде самостоятелен, тъй като от този момент той става част от закона, който се изменя и допълва. След влизането в сила на закона за изменение и допълнение на действащ закон, предмет на искане за установяване на противоконституционност са съответните изменени или допълнени текстове на действащия закон съгласно неговата номерация. Предмет на отделно искане за установяване на противоконституционност могат да бъдат и преходните и заключителните разпоредби на закон за изменение и допълнение на действащ закон, доколкото те запазват своето самостоятелно значение в рамките на корпуса на изменяния или допълвания закон. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват без ограничение във времето, а съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в тях не е определен друг срок. В обжалвания акт е посочен срок на влизане в сила - 01.07.2024 г., а жалбата е подадена на 21.10.2024 г., т.е. след влизане в сила на обжалвания акт. По смисъла на горепосоченото решение на КС, след като актът за изменение и допълнение на подзаконов нормативен акт, е влязъл в сила, предмет на обжалване, респ. на установяване на незаконосъобразност ще бъдат съответните изменени или допълнени текстове на подзаконовия акт /Условия и ред за сключване на индивидуални договори.../, съгласно неговата номерация. Поради това и на основание чл. 158, ал. 1 вр. чл. 196 АПК, производството следва да бъде оставено без движение, а на жалбоподателя следва да се дадат указания за изпълнение в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Жалбоподателят следва да уточни кои точно разпоредби обжалва от посочения акт - Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, приети от НЗОК и БФС чрез своите представители, определени на основание чл. 45, ал. 17 от ЗЗО. Следва да се конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на всеки текст от оспорения акт, а именно - на кой конкретен текст на нормативен акт с по-висша юридическа сила противоречи оспорената разпоредба и в какво се състои противоречието. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 158, ал. 1 АПК
- чл. 185 АПК
- чл. 187, ал. 1 АПК
- чл. 196 АПК
- чл. 45, ал. 17 ЗЗО
- чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ
- чл. 150, ал. 1, т. 5
- чл. 196
- чл. 5, ал. 5