Определение № 3630 от 11.07.2025 г. на ВКС по д. № 3705/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд София и Административен съд София-град по отношение на подсъдността на подадена жалба от М. К. А., с адрес в [населено място], срещу мълчалив отказ на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по молбата й вх. № 94-00-13259/21.11.2023 г., с която е поискала да й се актуализира и заплати трудовото възнаграждение за периода 01.01.-18.04.2023 г., както и да й се актуализира и заплати обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Жалбата е съединена с искове за присъждане на обезщетения за неполучена разлика от неувеличени размери на трудово възнаграждение и на обезщетение за неизползван годишен отпуск. С определение № 3363 от 28 март 2024 г., постановено по адм.д. № 385/2024 г. по описа на Административен съд София-град, е прекратено производството по образуваното пред този съд дело и то е изпратено по подсъдност на Районен съд София. Изложени са съображения, че е налице имуществен спор по гражданско правоотношение, който е от компетентността на гражданския съд предвид разпоредбата на чл. 124 ЗДСл и задължителните указания на т. 6 от ТП № 2 по тълк.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Затова в тази част делото е препратено по подсъдност на районния съд в гр.София. В частта относно жалбата срещу мълчаливия отказ на председателя на УС на АПИ жалбата е оставена без разглеждане поради липса на задължение за произнасяне от административния орган след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, и производството е прекратено. С определение № 38922 от 26 септември 2024 г., постановено по гр.д. № 26241/2024 г., Районен съд София приема, че делото не му е подсъдно. Посочено е, че след дадени от административния съд указания до жалбоподателката за изясняване предмета на спора, същата е заявила, че поддържа претенцията си към АПИ да й бъде изплатено обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер от 1965,85 лева, представляваща разлика между фактически изплатената й основна месечна заплата за периода от 01.01.2023 г. до 18.04.2023 г. и дължимата такава, в случай че председателят на УС на АПИ би актуализирал същата със задна дата. При тези данни районният съд преценява, че повдигнатите претенции касаят съдържанието на служебното правоотношение на А. в частта му относно размера на индивидуалната основна заплата за времето, докато е съществувало служебното й правоотношение, както и имуществените вреди, които служителката търпи при неизпълнение на задължението на органа по назначаването да определи размер на основна заплата, съответен на приетата нормативна уредба за актуализирането на заплатите в държавния сектор. Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на административния съд по следните съображения: Във връзка с предявения иск за обезщетение приложима е нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, която въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. До влизането в сила на АПК в тази част (01.03.2007 г.), чл. 124 ЗДСл определя гражданския съд като компетентен да разглежда и решава както споровете за дължими възнаграждения и обезщетения по повод законосъобразно развитие на служебните правоотношения, така и споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове по прекратяване на служебно правоотношение или налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители. В актуалната си редакция разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение, се разглеждат от гражданския съд по реда на чл. 125 ЗДСл. С даденото разрешение в т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС е разяснено, че имуществените спорове, извън глава VІ от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В посочения смисъл е установена практика на смесени състави на ВКС и ВАС, напр. определение № 1 на ВКС по гр.д. № 35/2016 г. на петчленен състав и определение № 3 на ВКС по гр.д. № 4/2011 г. на петчленен състав, както и мотивите на определение № 7 по адм.д. № 47/2023 г. на петчленен състав. В настоящия случай жалбоподателката А. претендира обезщетение за имуществени вреди, за които твърди, че са възникнали от незаконосъобразно упражнена административна дейност – мълчалив отказ на председателя на УС на АПИ да разпореди изплащането на полагаща й се разлика в трудовото възнаграждение и в обезщетението за неизползване на платен годишен отпуск. Ирелевантно е обстоятелството, че към момента на сезиране на съда жалбоподателката вече не е била в служебно правоотношение с административния орган – нейните искания касаят елементи от това правоотношение и са свързани с твърдяно незаконосъобразно бездействие от насрещната му страна. Изложените съображения, както и това, че в конкретния случай жалбоподателката търси съдебна защита свързана с бездействието на съответния орган, обуславят подсъдността на делото на административните съдилища. Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,