Определение № 497 от 18.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 24/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. Д., П. К. К. и О. М. М., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 622 от 30.10.2025 г. по ч. т. д. № 462/2025 г. на Варненския апелативен съд, ТО, 1-ви състав. С него е оставена без уважение частната жалба на посочените лица срещу определение № 3225 от 08.07.2025 г. по т. д. № 1284/2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ХI-ти състав, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 317/25.03.2025 г. в частта за разноските, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника, от 3 900 на 1 300 лв. В частната касационна жалба се твърди, че въззивното определение страда от всички пороци, обосноваващи отмяната му на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакванията на частните жалбоподатели са свързани с незаконосъобразното даване ход на делото в последното открито съдебно заседание пред окръжния съд, при наличие на основателна молба по чл. 142, ал. 2 ГПК, придружена от доказателства за служебната ангажираност на пълномощника им, за което развиват подробни съображения. Считат, че това незаконосъобразно процесуално действие на съда е довело до невъзможност за своевременно релевиране на възражение за прекомерност на адвокатското възражение на насрещната страна, което също би било основателно по съображения, изложени в частната жалба. Според частните жалбоподатели горните обстоятелства накърняват правото им на защита, както и принципа за равнопоставеност на страните. В изложението за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Следва ли съдът да отхвърли искане за отлагане по чл. 142, ал. 2 ГПК, когато страната е подала молбата си три дни преди откритото съдебно заседание, като в същото време е доказала неотстранимо препятствие; 2. Съществува ли ограничение в броя на допустимите искания по чл. 142, ал. 2 ГПК за едно и също производство. Поддържа се и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Против частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Сдружение „Българско дружество по офталмология“, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на исканията за допускане на касационно обжалване и за отмяна на обжалваното определение. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съдебен състав е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че частните жалбоподатели не са заявили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в законоустановения срок – до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция; като е посочил, че същите съответстват напълно на фактите по делото. Поради преклудиране на искането по чл. 78, ал. 5 ГПК – направено едва с молбата по чл. 248 ГПК, частната жалба срещу обжалваното определение е счетена за неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че спрямо атакуваното въззивно определение не се установява приложното поле на касационното обжалване. Видно е, че съставът на въззивния съд не е изразил каквато и да е воля по повдигнатите от частните жалбоподатели въпроси, поради което те нямат нужното значение за резултата по делото. Следователно въпросите не удовлетворяват общата селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това е достатъчно основание по тях да не бъде допуснато касационно обжалване. Извън това следва да се посочи, че частните жалбоподатели не са обосновали и наличието на допълнителното селективно изискване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно указанията на Тълкувателно решение № 1 от 19.01.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. По делото не се доказват и предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт като основание за селектиране на касационната жалба трябва да е видна пряко от мотивите на същия, без да е необходимо съдът да преценява доводите на страните и доказателствата по делото, за да формира подобен извод. В случая от съдържанието на въззивното определение не може да се направи преценка, че същото страда от очевидни пороци – грубо нарушение на правилата на формалната логика или превратно приложение на закона. Необсъждането на доводи на частните жалбоподатели, ако такива са релевирани пред въззивния съд, не прави определението очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение