Определение № 2963 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 862/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 440 от 09.01.2023г. на Ш. Д. М. и Т. Р. М., подадена чрез пълномощниците адв.Н. Д. и адв.П. С., срещу решение №1468 от 01.12.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 2863/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, I състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 262204/30.06.2022г. по гр.дело №7917/2018г. на СГС, ГО, 5 състав, са отхвърлени исковете на касаторите по чл. 432, ал.1 КЗ, предявени против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над присъдените по 140 000 лева на всеки от тях до сумата 160 000 лева на всеки, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им Т. Т. Р., загинала при ПТП на 31.03.2018г. Касаторите излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на въззивното решение в отхвърлителната му част, като поддържат противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Искат отмяната му и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в претендираните размери. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС-т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г., както и на решение № 5/13.03.2013г. по гр.д. № 638/2012г. на III ГО, решение № 140/24.07.2013г. по гр.д.№1328/2012г. на III ГО, по въпроси, за които твърдят, че са включени в предмета на спора и са обусловили изводите на въззивния съд: 1.Какви са критериите при определяне по справедливост на обезщетенията за неимуществени вреди и какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди-преживяването на ищците от внезапната и несвоевременна смърт на детето им или и последиците от загубата-неосъществените очаквания за грижата и подкрепата, която ищците са очаквали да получат от своята дъщеря; 2. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да съобрази личността на загиналата, начина й на живот и постиженията й приживе и помощта, която само тя би дала на своите родители; 3. Следва ли при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът да отчете икономическата конюнктура в страната и нарастващата инфлация и 4. Към кой момент се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли съдът да съобразява обезщетителния характер на законната лихва. По последните два въпроса твърдят противоречие на обжалваното решение с решение № 1/27.03.2012г. по гр.д. № 1106/2010г. на IV ГО на ВКС и с решение № 196/12.07.2011г. по гр.д.№ 1724/2009г. на IV ГО, решение № 526 03.02.2012г. по гр.д.№ 681/2010г. на IV ГО. В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв.Я. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от процесуално легитимирани лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявени са против застрахователно дружество преки искове с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на ищците, причинени от смъртта на дъщеря им Т. Т. Р., загинала при ПТП на 31.03.2018г. в Р.. Ищците са претендирали обезщетения в размер по 300 000 лева за всеки от тях. Първоинстанционният съд е намерил исковете за частично основателни, приемайки, че справедливото обезщетение на всеки от родителите на загиналото момиче е в размер по 130 000 лева. Съдът е счел за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е съгласила да пътува с алкохолно повлиян водач и е определил степен на принос 25%. В резултат на това е присъдил по 97 500 лева обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците. Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителните му части за сумата до 60 000 лева, присъдена на всеки от ищците, като обезщетение за неимуществени вреди, както и в отхвърлителните части за претендираните над 200 000 лева от всеки от тях. Сезиран с въззивни жалби от насрещните страни по спора, въззивният съд е приел за безспорно по делото настъпването на ПТП на 31.03.2018г. в [населено място] на ул. Х. Д. между л.а. „Опел Астра“ с рег. [рег.номер на МПС], л.а „БМВ“ с рег. [рег.номер на МПС] и л.а. „Опел Зафира“ с рег. [рег.номер на МПС], в резултат на което е причинена смъртта на дъщерята на ищците; към датата на инцидента водачът на л.а. БМВ-Т. Б. Ф. е имал валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество. Механизмът на ПТП е установен от приетото в производството пред СГС заключение на САТЕ: на 31.03.2018г., около 00,40 часа в Р. по ул. Х. Д., в посока от центъра към [населено място] се движил л.а. Опел Зафира със скорост около 63 км/ч; попътно след него с около 100 км/час се движил л.а. БМВ 530, в който пътувала на предната дясна седалка дъщерята на ищците. В същото време в насрещното пътно платно се движил л.а. Опел Астра. След кръстовището с ул.П. Б. водачът на л.а. БМВ предприел изпреварване на пътуващия пред него л.а.Опел Зафира и преминал частично в насрещната пътна лента, в която се движил л.а. Опел Астра. Водачът на л.а. Опел Астра намалил скоростта, преминал плътно в края на платното в дясно, но между двете МПС настъпил ляв страничен удар; водачът на л.а.БМВ преминал леко надясно, където последвал втори страничен удар с л.а.Опел Зафира с характер на охлузване. След втория удар водачът на л.а.БМВ изгубил контрол върху автомобила и последният се насочил диагонално наляво, напуснал платното през лявата граница, пресякъл левия тротоар и се ударил в металната ограда на двора на Дома за стари хора, съборил я, навлязъл в двора и се ударил челно в дърво. Според вещото лице, причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на л.а БМВ, който предприел маневра „изпреварване“ на движещия се пред него автомобил, без да има видимост и достатъчно отстояние за безопасно извършване на маневрата, както и поради движението с несъобразена скорост 100 км/ч, при допустима скорост 50 км/час. Според заключението на приетата в СГС съдебно психиатрична експертиза, ищците страдат от психично заболяване-Ш. М. страда от умерено тежък депресивен епизод /F 32.1 по МКБ 10/, а Т. М. от смесено тревожно депресивно разстройство/F 41.2 по МКБ 10/, които заболявания са в причинно следствена връзка с неочакваната смърт на дъщеря им. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства безпротиворечиво установяват, че починалата била първото дете на ищците и учела втора година медицина в Плевен; преди да започне да учи в Плевен живеела при родителите си, а след като се преместила и започнала да учи всяка сутрин им се обаждала; след трагедията майката Ш. не била на себе си, била много зле, наложило се да пие антидепресанти и все още пие такива, от които напълняла. Бащата Т. също бил много зле и досега постоянно гледа в една точка, не говори, ходи на работа, но не иска да се прибира в къщи; през ден двамата са на гробището; къщата им е пълна с портрети на загиналата им дъщеря. След ПТП и двамата родители ходят на психиатър. Съставът на САС е приел, че пренесените във въззивното производство спорни въпроси, с оглед оплакванията във въззивните жалби на насрещните страни, са относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и съпричинила ли е загиналата настъпването на вредоносния резултат, пътувайки без поставен колан и съгласявайки се да пътува с алкохолно повлиян водач. Въззивният съд е направил извод за неоснователност на своевременно направеното от ответника възражение за съпричиняване, съобразявайки както заключенията на двете изслушани в първоинстанционното производство СМЕ, според които с оглед механизма на ПТП, дори и с поставен колан дъщерята на ищците би получила травмите, довели до леталния изход, така и липсата на доказателства, че починалата е знаела, че водачът на л.а. БМВ - Т. Б. Ф. е употребил алкохол или че е следвало да разбере това. За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил следното: преждевременно загиналата внезапно е млада 20 годишна жена, първородна дъщеря на ищците, които към датата на смъртта са били съответно на 42 години и на 46 години; Т. Р. е била здраво момиче с амбиции и мечти за живота си, наскоро завършила училище, в началото на самостоятелния си живот. Съдът е съобразил и близките и безконфликтни отношения между ищците и починалата, гордостта на родителите от постиженията на детето им, обстоятелството, че са разчитали на неговата помощ както в ежедневието си, така и на старини. Отчел е негативното отражение, което неочакваната загуба е имала върху живота на родителите, както и установения от СППЕ стрес и шок от настъпилата смърт на детето им, намерили изражение в психически заболявания на ищците-депресивен епизод и депресивно разстройство. Съдът е взел предвид непреодоляната тъга и чувството на липса от отсъствието на починалата, установени от събраните гласни доказателства, както и невъзможността на ищците да се върнат към своя обичаен ритъм на живот. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от родителите на загиналата при ПТП Т. Р. неимуществени вреди е в размер по 140 000 лева на всеки от тях. За да определи този размер, въззивният съд е отчел също момента на настъпване на вредата, конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищците и стандарта на живот в страната. Съдът е присъдил законна лихва върху обезщетенията, считано от 12.04.2018г. до окончателното плащане. Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на състава на САС касационен контрол на решението в обжалваните части не може да се допусне. Поставените от касаторите въпроси макар и под различни формулировки обобщено се отнасят до прилагането на критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Отговорите на първите два въпроса, така както са зададени предполагат обсъждането на конкретните факти по делото и установяващите ги доказателства, поради което същите са относими към правилността на акта, която обаче е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Дори да се приеме, че първите два въпроса удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е налице допълнителната предпоставка на соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана безпротиворечива и многобройна съдебна практика на ВКС, която препотвърждава и доразвива постановките по т. II от ППВС № 4/23.12.1968г., с които са определени критериите за понятието „справедливост“. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са: моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителните отношения между тях, преживяванията на ищеца по повод настъпилата смърт на негов близък. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В случая, съставът на САС е определил размера на обезщетенията, които да възмездят ищците за болките и страданията, причинени от смъртта на първородното им дете, загинало при ПТП, като е подложил на детайлно обсъждане конкретно значимите за спора специфични факти и обстоятелства от значение за приложението на принципа на справедливостта, като преценката му за размера на паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на по-висок размер на обезщетение от определения от първоинстанционния съд. При определяне размера на обезщетението е съобразена възрастта на пострадалата и на претендиращите обезщетение, естеството на изградената между тях емоционална и духовна връзка; конкретното проявление на неимуществените вреди на претендиращите обезщетение и претърпените от тях емоционални и психологически усложнения и доказателствата, които ги установяват; годината на настъпване на пътната злополука и стандарта на живот в страната. Спецификата на продължаващото непреодоляно негативно отражение от травмиращата загуба, с която ищците не са се примирили, е подробно анализирана и е счетена за съществено и значимо обстоятелство при формирането на вътрешното убеждение за размера на паричния еквивалент на обезщетението за моралните вреди и за приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В пълно съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика съдът е съобразил обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално - икономическото развитие в страната, наред със стандарта на живот в страната към датата на увреждането и лимитите на застрахователните покрития към същия момент. Както вече се отбеляза, преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо по първите два въпроса достъп до касация не може да бъде осъществен. Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол и по последните два формулирани от касаторите въпроси. Въпрос 3 и 4 отново са свързани с оплакванията за занижен размер на обезщетенията и с касационните доводи, че съдът е следвало да съобрази инфлационните процеси и за периода следващ увреждането. Отделно от това, последните две питания не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, както този смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивният съд не е давал отговор на такива въпроси, а и отговорите им не са обусловили самостоятелно изхода на делото във въззивната инстанция. Въпросите по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК не могат да са хипотетични, а следва да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В допълнение следва да се посочи, че касаторите не са обосновали допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В никое от цитираните от тях съдебни решения не е определян размер на справедливо обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, съобразно промяна в социално-икономическите условия след момента на увреждането. В цитираните решения най-общо е посочено, че размерът на обезщетението се определя към момента на извършване на увреждащото действие, като в решение по гр. д. № 1106/2010г. на IV ГО, постановено по гр.дело №920/2011г. е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди може да се определи към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това, как е предявен искът - или към момента на извършването на увреждащото въздействие, или към по- късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Във всички случаи следва да се има предвид, че законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер-тя е обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, а не е обезщетение за вредите от деликта. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след съобразяване на всички конкретно установените факти и обстоятелства, включително и с оглед настъпилите инфлационни процеси, като обезщетението не може да бъде средство за обогатяване на една от страните за сметка на другата. Предвид изложените съображения атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед изхода на делото пред ВКС разноски по чл. 38 от ЗАдв не се следват на процесуалния представител на касаторите - ищци. Процесуалният представител на ответника ЗД „Бул Инс“ АД е направил искане за присъждане на разноските с отговора на касационната жалба и към същия са приложени два договора за правна защита и съдействие от 01.02.2023г., с които ЗД „Бул Инс“АД е възложило на адв. Я. Д. осъществяването на процесуално представителство и защита пред ВКС по касационната жалба на ищците срещу решението на САС по гр. дело № 2863/2022г. В договорите е уговорено възнаграждение в размер по 13 300 лева, като е отразено, че същото е платено по банков път и са представени платежни нареждания, удостоверяващи плащането на общо сумата 26 600 лева. Следователно, искането за присъждане на разноски е основателно и доказано, но не и в пълния претендиран размер. На първо място в договорите не е конкретизирано каква част от възнаграждението е за изготвяне на отговор на касационната жалба и каква част е за процесуално представителство. Безспорно е, че процесуално представителство пред ВКС с явяване в открито съдебно заседание не е осъществено, поради недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид това, с оглед обстоятелството, че конкретното дело не се отличава с изключителна правна и фактическа сложност, както и съобрази осъществения обем на защита в касационното производство, изразяващ се единствено в подаването на писмен отговор на касационната жалба, този състав на ВКС намира, че няма основание в тежест на касаторите да се възлага цялото адвокатско възнаграждение, предварително платено от ответника по негово усмотрение, без да е сигурен, че ще се стигне до допускане на касационно обжалване и необходимост от процесуално представителство в производството по чл. 290 ГПК. На следващо място, основателно е възражението за прекомерност, направено от касаторите в молба от 13.03.2023г. Съгласно действащата към датата на сключването на договорите за правна помощ редакция на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 04.11.2022г.), минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, без осъществено процесуално представителство, при материален интерес 20 000 лева за всеки от предявените съединени искове (касаторите обжалват въззивното решение в частта, с която претенциите им са отхвърлени за разликата над 140 000 лева до 160 000 лева за всеки от тях) е по 1 650 лева, дължимо от всеки от касаторите по аргумент от чл. 2, ал. 5 НМРАВ, или общо 3 300 лева. Завишаването му до 26 600 лева не се явява обосновано предвид конкретно осъществената от адв. Я. Д. защита по касационната жалба на ищците, изразяваща се в изготвяне и подаване на бланкетен отговор, без изразено становище по изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Следователно, минималния размер на възнаграждението, според Наредбата, в конкретния случай в достатъчна степен овъзмездява положените от процесуалния представител на ответника усилия за защита срещу касационната жалба на ищците. Предвид изложеното, касаторите следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да платят на ответника по касация разноски за производството пред ВКС в общ размер 3 300 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО