Определение № 452 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5068/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Р. Т. С., чрез адвокат К. Р., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Кюстендил №260173/11.08.2021г. по в.г.д.№523/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и материалноправна незаконосъобразност. Насрещната страна „РЕКПЛАСТ“ ЕООД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. При постановяване на решението въззивният съд е съобразил изцяло влязлото в сила решение между страните по делото, в което е прието, че дружеството е собственик на процесната сграда, която е в режим на търпимост. Излага още, че атакуваното решение е постановено в съответствие с посочената от касатора съдебна практика по втория формулиран въпрос, доколкото правото на ответника да притежава сграда в процесния имот се основава на закона – пар.16 от ПР на ЗУТ. Не е налице и очевидна неправилност на същото. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Кюстендил е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Р. Т. С. срещу „РЕКПЛАСТ“ ЕООД искове за заплащане на сумата от 20 340лв., представляваща обезщетение, по 339лв. месечно, за неоснователното обогатяване от ползването без правно основание на ПИ ......по КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД-1896/28.10.2008г., с адрес на имота [населено място], ул. •••, с площ от 339 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор ....., номер на предходен план – парцел ...., кв.....по плана на [населено място], чрез държане в този имот без правно основание на част със застроена площ от 339 кв.м от двуетажна масивна сграда с обща застроена площ от 360 кв.м, за времето от 14.12.2012г. до 14.12.2017г., в това число и за периода от 14.12.2012г. до 15.12.2016г. в размер на 16 283,30лв. и за периода от 16.12.2016г. до 14.12.2017г. в размер на 4056,70лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищцата е придобила процесния недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №......г. Ответникът „РЕКПЛАСТ“ ЕООД се легитимира като собственик на сграда - „Сладкарски цех 2“ със застроена площ от 360 кв.м, построен в УПИ ...., отреден за „Завод за безалкохолни напитки“, в кв....., по одобрения със Заповед №385/25.05.1999г. план на [населено място], състоящ се от 3 578 кв.м празно и застроено място, ведно със съответните идеални части от правото на строеж. Част от стопанисваната от ответника сграда, с площ от 339 кв.м, попада в процесния недвижим имот. С влязло в сила решение по г.д.№1581/2008г. на Районен съд – Кюстендил е прието за установено по отношение на „РЕКПЛАСТ“ ЕООД, че праводателите на Р. Т. С. са собственици на 2 829/3 578 ид.ч. от УПИ...., в кв....., по одобрения със Заповед №385/25.05.1999г. план на [населено място], състоящ се от 3 578 кв.м застроено и незастроено място, при граници: [улица], УПИ ..... в кв......, УПИ .....в кв....., улица тупик с со.т. 29а – 29б и [улица], включително и частта от имота, върху която е изградена на уличната регулация с [улица], двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща „Сладкарски цех 2“, със застроена площ от 360 кв.м. Със същото решение е прието за установено, че „РЕКПЛАСТ“ ЕООД не е собственик на правото на строеж върху УПИ....., кв......по плана на [населено място] покрай уличната му регулационна линия с [улица], върху която е изградена двуетажна масивна жилищна сграда „Сладкарски цех 2“, със застроена площ от 360 кв.м. С договор за цесия от 16.05.2017г. ищцата, в качеството ѝ на цесионер е придобила от праводателите си /И. П. С., С. П. С., А. Й. С. и М. А. К. – С./ вземане в размер на 20 340лв., представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване на процесния недвижим имот за периода от 15.12.2011г. до 15.12.2016г. С уведомление до „РЕКПЛАСТ“ ЕООД, получено от дружеството на 08.12.2017г. същото е било уведомено за извършеното прехвърляне на вземането. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установен факта, че ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, в който попадат 339 кв.м. от придобитата от „РЕКПЛАСТ“ ЕООД двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща „Сладкарски цех 2“, с обща застроена площ от 360 кв.м. Съдът е приел, че с оглед изложените в исковата молба твърдения ищцата не оспорва правото на собственост ответника върху процесната сграда, но се позовава на влязлото в сила решение между страните, с което е прието, че същият не притежава право на строеж за нея. В тази връзка съдът е посочил, че след осъществяване на правото на строеж то се трансформира в право на собственост върху постройката, поглъща се и става неделима част от правото на собственост – не може да се прехвърли само правото на строеж върху сграда, построена въз основа на него, нито правото на собственост върху сградата, без правото на строеж. Въз основа на това въззивният съд е направил извод, че след като ищцата не оспорва правото на собственост на „РЕКПЛАСТ“ ЕООД върху сградата, тя не оспорва и факта, че дружеството е носител на имплицитно съдържащото се в него право на строеж. В този смисъл е посочил, че ищцата, като собственик на терена, е длъжна да търпи намиращата се в него сграда, както и ползването на земята от суперфициарния собственик в рамките на чл.64 от ЗС. Съдът е обосновал извод, че ответното дружество ползва и държи сградата на собствено правно основание, поради което е намерил предявените искове за неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо по чл.297 от ГПК, означава ли, че когато решава правен спор, свързан с преюдициално правоотношение, за което има влязло в законна сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно по преюдициалното правоотношение щом има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в законна сила решение и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор? Твърди се, че въпросът е разрешен в противорачие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №133/14.03.2011г. по г.д.№202/2009г. на І г.о.; решение №314/15.01.2018г. по г.д.№4301/2014г. на ІV г.о.; решение №464/15.03.2014г. по г.д.№2488/2013г. на ІV г.о.; решение №43/14.04.2014г. по г.д.№6421/2013г. на ІІ г.о.; решение №106/11.07.2017г. по г.д.№60381/2016г. на І г.о.; решение №131/25.07.2019г. по г.д.№3102/2018г. на ІІІ г.о.; решение №70/26.06.2019г. по г.д.№1785/2018г. на ІІІ г.о. 2/ Дължи ли се обезщетение на собственика на поземлен имот от ползвателя на този имот поради неоснователното му обогатяване, явяващо се последица от държането на сграда в този имот без да е налице право на строеж за същата, което е общият правопораждащ факт на обогатяването на ползвателя и обедняването на собственика? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС в решение №112/17.05.2021г. по г.д.№3657/2020г. на ІV г.о.; определение №576/04.06.2010г. по г.д.№365/2010г. на ІІІ г.о., определение №72/03.02.2012г. по г.д.№55/2012г. на ІІІ г.о. 3/ Е ли вероятно неправилно въззивно съдебно решение поради незачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила съдебно решение, с което е разрешен спор с предмет правоотношение, преюдициално на правоотношението по висящия правен спор? Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. Съдът намира, че единственият поставен от касатора и относим въпрос за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение, уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, е този за задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение между страните. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решения по г.д.№2488/2013г. на ІVг.о.; г.д.№6421/2013г. на ІІ г.о., г.д.№4301/2014г. на ВКС, ІV г.о., като въззивният съд е извел крайния си извод за неоснователност на иска при несъобразяване с влязлото в сила решение между страните. В заключение, касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато по поставения въпрос, уточнен от съда, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят Р. Т. С. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 406,80лв. Мотивиран от горното, съдът