Определение № 425 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3248/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 1458 / 13.04.2016 год. на търговско дружество [фирма], представлявано от Управителя Е. Л. ,и заявена чрез адв. М. А. – АК Б. срещу въззивно Решение No 1299 от 08.03.2016 година по гр. възз.д.Nо 961 /2015 година на ОС- Благоевград по отхвърления иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот- ПИ с идентификатор 000628 находящ се в землището на [населено място] дол, [община]. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция по отхвърления иск за съдебна делба на основание чл. 344 ал.1 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС на съсобствен недвижим имот- ПИ с идентификатор 000628 находящ се в землището на [населено място] дол, [община], заявен от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място], [община]. За да приеме за правилно решението на първата инстанция, въззивният съд е препотвърдил изводите на съда, че съдебна делба на терен, в който са изградени сгради, собственост на отделните собственици е недопустима, тъй като терена има статут на обща част по см. на чл. 38 ал.1 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи са в насока на въвеждане от съда в предметната рамка на спора на факти, който не са заявени от страните, нарушено е диспозитивното начало в процеса; съдът е обсъдило констатации на изслушаната съдебно -техническа експертиза относно установени обстоятелства за които няма поставена задача на изследване, като е приел, че в терена има изградени сгради, собственост на ищеца без доказателства за това. Поддържа се, че е нарушен материалния закон – а именно, не е съобразено че делбения имот- ПИ с идентификатор 000628 находящ се в землището на [населено място] дол, [община] няма статут на УПИ и за него не важат ограниченията на чл. 201-203 ЗУТ. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по процесуално-правните въпроси: 1./ Допустимо ли е въззивния съд да излиза извън предметната рамка на заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти и може ли въззивния съд да постанови акта си въз онова на доводи, по които не е предоставил на страните възможност да изразят становище, променяйки предмета на спора ? с довод, че същите са произнесени с решението на въззивния съд в противоречие със задължителна съдебната практика – Решение No 19 от 30.05. 2011 год. по гр.д. No 262/2010 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 176 от 08.06.2011 год. по гр.д. No 1281/ 2010 год. на ВКС- III г.о ., Решение No 212 от 01.02.2012 год. по т.д. No 1106/ 2010 год. на ВКС, ТК- II отд..; Решение No 122 от 06.06.2014 год. по гр.д. No 6600/2013 год. на ВКС- I г. о.; 2./ Може ли съдът да приеме експертно заключение по въпрос, който не е бил поставен като задача и за който не са необходими специални знания и да обоснове преценката си относно правния спор, без да цени останалите доказателства по делото, за значението на оспореното експертно становище и начина му на оценка като годно доказателствено средство, произнесен в противоречие с Решение No 248 от 16.11. 2015 год. по гр.д.No 1271/2015 год. на ВКС- III г.о.; Решение No 91 от 27.08.2015 год. по гр.д. No 321/ 2015 год. на ВКС- II г.о. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по материално-правния въпрос за допустимостта на съдебна делба на ПИ, който е извън регулация на [населено място] дол, в чието землище се намира и при установените факти- а именно, че е с площ от 12 869 кв.м. и че върху терена ответникът притежава сгради в индивидуална собственост, изградени въз основа на частично разрешение за строеж? За възможността да се допусне извършване на съдебна делба на ПИ извън регулация, в който индивидуална собственост по отношение на построените сгради има само един от съсобствениците, с довод, че са произнесени в противоречие с ПП ВС 2-82 т.1 б.“г“ и б. „д“; Решение No 296 от 09.01. 2014 год. по гр.д.No 4456/2013 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 293 от 12.12.2011 год. по гр.д. No 256/ 2011 год. на ВКС- II г.о ., Решение No 227 от 16.05. 2011 год. по гр.д.No 316/2010 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 87 от 07.07.2011 год. по гр.д. No 825/2010 год. на ВКС- II г.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] [населено място] чрез Управителя К. Б., с който отговор се обстойно се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск- за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима. След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е само този въпрос, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. с решението на въззивния съд е дал неговото разрешение или 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос, по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви приложението на конкретна правна норма. Формулираният материално-правен въпрос за допустимостта на съдебна делба на ПИ, който е извън регулация на [населено място] дол, в чието землище се намира и при установените факти- а именно, че е с площ от 12 869 кв.м. и че върху терена ответникът притежава сгради в индивидуална собственост, изградени въз основа на частично разрешение за строеж? За възможността да се допусне извършване на съдебна делба на ПИ извън регулация, в който индивидуална собственост по отношение на построените сгради има само един от съсобствениците, е въпрос който безсъмнение е произнесен в смисъл, различен от този даден с разясненията по ПП ВС 2-82 т.1 б.“г“ и б. „д“ и по новите Решение No 296 от 09.01. 2014 год. по гр.д.No 4456/2013 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 293 от 12.12.2011 год. по гр.д. No 256/ 2011 год. на ВКС- II г.о ., Решение No 227 от 16.05. 2011 год. по гр.д.No 316/2010 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 87 от 07.07.2011 год. по гр.д. No 825/2010 год. на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Процесуално - правните въпроси 1./за допустимостта въззивния съд да излиза извън предметната рамка на заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти и може ли въззивния съд да постанови акта си въз онова на доводи, по които не е предоставил на страните възможност да изразят становище, променяйки предмета на спора ? и възможността съдът да приеме експертно заключение по въпрос, който не е бил поставен като задача и за който не са необходими специални знания и да обоснове преценката си относно правния спор, без да цени останалите доказателства по делото, както и за значението на оспореното експертно становище и начина му на оценка като годно доказателствено средство, по естеството си касаят оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с преценка на доказателствата по делото, поради което и същите не могат да обусловят допускане на касационното обжалване, но ще следва да намерят своя отговор в рамките на касационния контрол за законосъобразност. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална държавна такса, която в конкретния случай при обжалване на решение в първата фаза на делбата, следва да се определи в размер на 50 лв. / петдесет лева/.При неизпълнение на задължението за внасяне на пропорционалната ДТ, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия