Определение № 106 от 10.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1052/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], срещу решение № 260008/19.01.2021г., постановено по в.т.д.№ 623/2020г от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 123/28.02.2020г. по т.д.№ 567/2017г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на иска, предявен от касатора против „Феникс – юг“ АД /н/, [населено място], Д. Г. С. и С. С. С., и двамата от [населено място], при участието като съищец на синдика на „Феникс – юг“ АД /н/ - Д. Т., за обявяване на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката за разпореждане с имущество на „Феникс – юг“ АД /н/, изповядана с нотариален акт за покупко – продажба № 166, том 2, рег.№ 2909, нот.дело № 328/27.12.2012г. на нотариус Е. Л. и иска с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на Д. Г. С. и С. С. С. да предадат владението на един от поземлените имоти, на които е разделен поземленият имот, предмет на сделката, като същият бъде върнат в масата на несъстоятелността, а именно: поземлен имот с идентификатор 00702.23.428, обл.Пловдив, [населено място], м.“Мерата“, подробно описан в диспозитива на решението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Синдикът на „Феникс – юг“ АД /н/ - Д. Т. Т. изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците Д. Г. С. и С. С. С. оспорват жалбата. Претендират разноски за касационното производство. Ответникът „Феникс – юг“ АД /н/ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по отношение на „Феникс – юг“ АД е открито производство по несъстоятелност с решение от 18.06.2015г., а НАП е негов кредитор, чиито вземания са включени в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определение по чл.692 ТЗ от 10.10.2017г. На 27.12.2012г. е сключена атакуваната сделка за продажба между дружеството „Феникс – юг“ АД и Д. С., който е бил в граждански брак със С. С.. Сделката е извършена в двугодишен срок преди депозиране на молбата за откриване на производството по несъстоятелност (17.09.2012г. – 17.09.2014г.) и след определената от съда начална дата на неплатежоспособност – 01.01.2012г. Продажната цена е 25000 лв., а данъчната оценка, според удостоверение от 30.07.2012г., е 141325,80 лв. Процесният имот е бил със статут на земеделска територия извън регулацията на града и определената от вещото лице оценка на същия към датата на продажбата е 32500 лв. Въззивният съд е съпоставил продажната цена от 25000 лв. с пазарната – от 32500 лв. и е изчислил, че продажната цена е с 23,08% по-ниска от пазарната. Изложени са съображения, че тази разлика не е значителна, като такава би била налице при разминаване от най-малко 25%. Приетата липса на значително надхвърляне на даденото по сделката в сравнение с полученото е обосновало извода на решаващия състав за неоснователност на предявените искове. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, но мотивира единствено това по т.3, предвид липсата на законово определение на понятието „значително“ в нормата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Излага доводи, че субсидиарно следва да се прилага нормата на чл.206 ЗЗД, според която под незначителност се разбира неплащане на вноски, които не надвишават 1/5 от цената. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. По отношение на тълкуването на понятието „значително“, но в хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, която е сходна на тази по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, с решение № 107/14.11.2011г. по т.д.№ 742/2010г. ВКС се е произнесъл, че не може да се въведе единен критерий за сравняване на престациите по договор – на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб, а преценката за значителна неравностойност на престациите следва да се извършва във всеки конкретен случай. В този смисъл е налице произнасяне от ВКС, според което при прилагане на законовото понятие „значително“ не може да се въвеждат конкретни стойности и чрез тях да се уеднаквява съдебната практика на съдилищата. Посоченият в нормата на чл.206 ЗЗД критерий от 1/5 част е изрично разписан в закона и относим към друга хипотеза – неплащането на вноски от цената по договор за продажба, поради което е недопустимо субсидиарното му приложение. Този критерий би могъл да бъде единствено ориентир, но само при съвкупното му наличие заедно с други факти и обстоятелства според цитираното решение на ВКС. По тези съображения поставеният от касатора въпрос не отговаря на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС (определения по чл.288 ГПК) е в подкрепа на разрешението за конкретна преценка дали даденото значително надхвърля по стойност полученото, за да се обяви сделката за недействителна. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответниците Д. С. и С. С. разноски за касационното производство в размер на 1500 лв. по договор от 12.04.2021г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд