Определение № 451 от 21.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 275/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 1443/9.ІІ.2012 г. на М. Ю. М. и И. М. И. – двамата от [населено място], община [населено място], област В. Т., подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1946 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 16.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 275/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-8, от 5.V.2011 г. по гр. дело № 7512/2010 г.: за отхвърляне на исковете им с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 3 КЗ, предявени срещу ответника Г. Ф.-С. с предмет присъждане на застрахователни обезщетения в размер на по 60 000 лв. за всеки един от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Г. М. М. в резултат от противоправно поведение на водач на спрян от движение мотоциклет с държавен контролен номер ВТ 12-14 Б и ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на искането им /отправено до ГФ на 8.ХІ.2008 г./ и до окончателното им изплащане. Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителните искове с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 3 КЗ срещу ответното юридическо лице Г. Ф. – С. да бъдат уважени в предявените по делото размери на дължимите им застрахователни обезщетения, вкл. със законната лихва върху главниците от по 60 000 лв. от датата на процесното ПТП и ведно с присъждане на всички направени от М. и И. в инстанциите съдебно-деловодни разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК двамата касатори обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС бил решил „в противоречие с влезли в сила първоинстанционни и въззивни решения” правния въпрос дали Гаранционният фонд следва да изплаща обезщетения на легитимираните лица за понесени вреди от ПТП, причинено от МПС, което към този момент е било спряно от движение и/или няма валидни регистрационни табели, както и валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, били следните четири правни въпроса: 1/ За приложимостта на разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ когато при ПТП, причинено от водач на МПС, което към този момент е било спряно от движение, вреди са били понесени от трети лица?; 2/ Дали собственикът, респ. ползвателят или водачът на спряно от движение МПС има задължение да сключи застраховка „Г.О” на автомобилистите за същото, когато излиза на път, отворен за обществено ползване?; 3/ Дали забраната по чл. 138, ал. 1 ЗДвП се отнася и за онези МПС, които са спрени от движение?; 4/ Дали от фактическа и правна страна са равнозначни случаите, когато участващо в ПТП моторно превозно средство няма регистрационен номер, съответно когато има такъв, но той не се отнася за онова МПС, на което е бил поставен, както и когато срокът на валидност на такъв номер е бил вече изтекъл към датата на вредоносното събитие? По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация юридическо лице Г. фонд-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационна жалба на М. Ю. М. и И. М. И. – двамата от [населено място], община [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: В настоящия случай, за да отхвърли осъдителните искове на двамата касатори с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „ а ” КЗ /във вр. чл. 28, ал. 1, б. „ б ” ПУДГФ/, предявени срещу Гаранционния фонд, въззивната инстанция е приела, че след като мотоциклетът, участвал в процесното ПТП от 2.VІІ.2007 г., е бил спрян от движение към този момент, Фондът нямал задължение да плати обезщетение на наследниците на загиналия пътник. Видно било от разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ, че лице, притежаващо МПС на територията на страната ни, което е спряно от движение, не било длъжно да сключва задължителна застраховка „Г.О.”, понеже такава следвало да се сключи, „ако превозното средство не е спряно от движение”. Същевременно с влязло в сила решение на СГС, ГК, с-в VІ-Г, от 5.ІІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 8287/2009 г., Гаранционният фонд е бил осъден да заплати по реда на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „ а ” КЗ обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от четиримата ищци в резултат от ПТП, настъпило между лек автомобил и спрян от движение колесен трактор с ремарке, към който момент първото от тези две МПС било със служебно прекратена от КАТ регистрация, а второто /арг. чл. 264, ал. 1, изр. 2-ро КЗ/ – с липсваща регистрация. В този случай по централния спорен въпрос по делото е било прието – „по аргумент за противното от текста на чл. 259, ал. 1 КЗ” – че не била задължителна застраховката „Г.О.”, но само когато съответното МПС е спряно от движение и „служебно е прекратена регистрацията му”, докато ако същото реално, фактически, се движи по обществените пътища, то собственикът му е длъжен да обезпечи своята и на другите негови водачи деликтна отговорност - посредством сключване на договор за застраховка „Г.О.” /арг. чл. 257, ал. 1 КЗ/ и когато това не е било сторено Гаранционният фонд изплаща обезщетения. Следователно налице е предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, щом като релевираният в изложението на касаторите М. и И. правен въпрос „дали когато спряно от движение МПС излиза /движи се/ по път, отворен за обществено ползване, неговият собственик и/или ползвател, респ. водач следва да има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите”, се оказва противоречиво решаван от съдилищата. В този смисъл са и задължителните за всички тях постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение